Решение № 261480 от 09.11.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 735/2021
- Вид
- Решение № 261480
- Подписан
- 09.11.2021
- В сила
- 09.11.2021
- Състав
- РУМЯНА АНТОНОВА СПАСОВА-КЕЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 377 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 517, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 09.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 735 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
Ищецът твърди, че е кредитор на Л.П., като вземанията му са изискуеми и ликвидни, съдебно установени в чуждестранно триинстанционно наказателно производство, провело се в Литва и приключило със съдебно решение на Върховния съд на Република Литва от 12.02.2019 г., за чието изпълнение е издадено удостоверение по чл. 53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. Посочва, че въз основа на прякото изпълнително основание, с което разполага и с оглед на обстоятелството, че длъжникът разполага с имущество в България, е предприето изпълнение на съдебния акт на литовския съд в България и е образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 20218440400163 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при РКЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. Счита, че предвид обстоятелството, че длъжникът не е извършвал каквито и да било плащания по задълженията си по изпълнителното дело, е налице правен интерес да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „В.С.“ ЕООД, в което Л.П. е едноличен собственик на капитала. Твърди, че ЧСИ С.Я. е издал постановление за овластяване на взискател по чл. 517, ал. 4 ГПК от 16.04.2021 г. и удостоверение от 16.04.2021 г., с което го е овластил да предяви настоящия иск за прекратяване на „В.С.“ ЕООД, а също така е удостоверено, че задълженията по изпълнителното дело не са погасени и към 16.04.2021 г. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се допусне прекратяване на дружеството „В.С.“ ЕООД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В.С.“ ЕООД, редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:
Установява се, че препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК. В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото заседание, за което е редовно призован, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно е от приложената по делото призовка, изпратена до ответника „В.С.“ ЕООД, че на дружеството изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства, постъпилата по делото справка от ЧСИ С.Я., от която се установява, че изпълнителното производство срещу длъжника Л.П., образувано от ищеца, е висящо към настоящия момент, поради липса на погасяване на задължението, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК се явява допустим и вероятно основателен.
Предвид изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който своевременно заявява искане за тяхното присъждане и на който следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева за държавна такса.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, предявен от Е.Ю., литовски гражданин, роден на *** г., притежаващ паспорт тип Р, № *******издаден на 17.08.2020 г. и със срок на валидност до 17.08.2030 г., със съдебен адрес:***, офис № 3А, срещу „В.С.“ ЕООД, с ЕИК:*******, с адрес: ***, търговско дружество „В.С.“
ЕООД, с ЕИК:*******, с адрес: ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „В.С.“ ЕООД, с
ЕИК:*******, с адрес: ***, да заплати на Е.Ю., литовски гражданин, роден на *** г., притежаващ пасторт тип Р, № *******издаден на 17.08.2020 г. и със срок на валидност до 17.08.2030 г., със съдебен адрес:***, офис № 3А, сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателното и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията, търговски регистър.
СЪДИЯ: