Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 29.11.2024, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Административно наказателно дело 313/2024
Вид
Решение № 89
Подписан
29.11.2024
В сила
28.12.2024
Състав
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Нова Загора, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20242220200313 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Б. С. Б. от гр. ******, чрез адв. М., против НП №24-0804004704 от 12.06.2024 г. издадено от началник група на сектор „Пътна полиция“ към от ОДМВР Сливен, в частта по т. 2, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита, че НП не съдържа задължителните реквизити за място на нарушението, тъй като същото е посочено бланкетно. На следващо място излага доводи, че наказаното лице е оказало пълно съдействие на органите на МВР, поради което не е налице вмененото нарушение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. М. счита, че НП е незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна.

Ответникът – началник група на сектор „Пътна полиция“ ОДМВ – Сливен не изпраща процесуален представител. В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение на прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На19.05.2024 г. в 16:30 часа, в гр. Нова Загора на ул. Патриарх Евтимий, пред бл. 77 в посока гр. Сливен Б. е управлявал лек автомобил БМВ 120Д, с регистрационен номер ******. При движение с несъобразена скорост с пътната обстановка губи контрол над автомобила, завърта се и излиза извън пътното платно в и се блъска в стълб на уличното осветление, с което причинява имуществени вреди. Водачът не е уведомил контролните органи и не е останал на място, поради което му е издаден АУАН.

1

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 1219250 от 19.05.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите В., М., П. и С., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

В своите показания полицейските служители заявяват, че лицето е оказало съдействие, но не е останло на мястото на ПТП, поради което са му съставили АУАН.

Св. Стоянов посочва, че а преместили автомобила, тъй като е пречил на движението и в момента, който са съобщавали на органите на МВР, същите са пристигнали. Веднага са показали ударения стълб и са оказали пълно съдействие.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това.

Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение. В описателната част и на двата процесуални документа (АУАН и НП), е посочено, че Б. не е уведомил органите и не е останал на място, а като нарушена разпоредба е посочен чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, което въздига в нарушение неоказването на съдействие за установяване на вредите.

От така описаното между фактическата обстановка в АУАН и НП и вмененото му като нарушение е налице разминаваме, което води до съществено процесуално нарушение водещо до накърняване правото на наказаното лице да разбере за какво нарушение му е наложена административнонаказателна отговорност.

Безспорно елемент от правото на защита е възможността нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря, като в тази връзка значими са и реквизитите на АУАН и НП съответно по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В този смисъл в АУАН и НП не съдържат в достатъчна степен описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, за да е налице спазване на разпоредбите на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

По отношение на приложението на материалния закон:

Според нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, е длъжен: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

2 б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

На Б. му е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП, която предвижда, че когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, водачът на ППС, който е участник в произшествието, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от него. Диспозицията на правната норма е бланкетна, доколкото съдържащото се в нея правило за поведение - "да окаже съдействие", е формулирано по общ начин.

Б. е изпълнил задължението си да съдейства за установяване на вредите от ПТП, макари и да не е останал на мястото на произшествието. Установеното деянието е квалифицирано от актосъставителя и АНО като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, в която разпоредба изрично не е установено задължение за водача на ППС да остане на място, нито да сигнализира контролните органи. Подобно задължение водачът има в хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП при несъгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, както и в хипотезата по чл. 123, ал. 1 т. 2, б. "а" и б. "б. " ЗДвП при настъпило ПТП, от което има пострадали хора, но разглежданият случай не е такъв.

От свидетелските показания е установено, че Б. е преместил колата до най-близката отбивка, тъй като ПТП е реализирано на главен път и веднага след това той е оказал пълно съдействие щом е била установен от контролните органи като е посочил мястото на ПТП и е обяснил защо е преместил автомобила.

От гореизложеното се установява, че не е налице нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

"а" ЗДвП, поради което НП в тази част следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №24-0804-004704 от 12.06.2024 г. издадено от началник група на сектор „Пътна полиция“ към от ОДМВР Сливен, В ЧАСТТА ПО Т. 2, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Б. Б. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________

3