Решение № 46 от 27.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Карлово, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20255320200456 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-0281-000437 от 15.05.2025 г. на Началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на В. С. И., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул. *** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., както и са отнети 10 контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, излагайки доводи за допуснато процесуално нарушение в хода на воденото административнонаказателно производство срещу него, изразяващо се в несъбиране на достатъчно по обем доказателства досежно причината за настъпване на процесното ПТП, както и за това, че не е осъществил от обективна и субективна страна на процесното деяние, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано.

1

В с.з. жалбоподателят, редовно призована, явява се лично и с процесуалния си представител адв. И.- упълномощена, която поддържа жалбата. Представя доказателства. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като излага доводи за това.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.

Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли съда да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е основателна.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдържащи се в приетите на наказателно постановление № № 25-0281-000437 от 15.05.2025 г., разписка за получаването му, АУАН серия GA № 3951004/17.04.2025 г., разписка за получаването му, протокол за ПТП № 2025-1024-712/17.04.2025 г., справка за нарушител/водач, шест броя обяснения, възражение срещу АУАН, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-3410/05.04.2023 г., справки от Община С., справка от АПИ, ОПУ- Пловдив, 5 бр. фотоснимки на ПТП, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 17.04.2025 г., около 16,30 часа, в гр. С., обл. П. св. Г. управлявала собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № **** по централната улица на града с посока на движение от гр. К. към с. А.. В посоката й на движение нямало много движещи се автомобили. В насрещната лента за движение обаче се движили много автомобили. Водачът Г. управлявала МПС със скорост около 50 км/ч., като возила още четири човека, вкл. и двугодишно дете, което било държано от друга жена в автомобила.

По същото време жалбоподателят И. управлявал лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № ****, собственост на „Меги-2“ ЕООД гр. С., движейки се по ул. Хр.М. в гр. С. в посока на север, към централната улица на 2 града. Достигайки до нея, жалбоподателят спрял, за да пропусне движещите се по пътя с предимство, а именно централната улица.

Тъй като трафикът бил засилен, И. изчакал възможност да може да премине, след което потеглил, преминал южната лента за движение на ул. И.В. и в северната лентата за движение бил ударен в предна дясна врата от управлявания от св. Г. автомобил, за който ударът бил в предната му част.

След настъпване на ПТП двата автомобила били преместени в съседна улица, за да се освободи движението по централната улица. За произшествието бил уведомен и дежурния автопатрул, който пристигайки на място, установил преместените автомобили. Снел обяснения от присъстващите лица.

Въз основа на констатираното, мл. автоконтрольор съставил АУАН срещу жалбоподателя И., с който приел, че същият е извършил нарушение на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като на 17.04.2025 г. в гр. С. по ул. Хр.М. с посока на движение от юг на север управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ****, собственост на „Меги-2“ ЕООД гр. С., с БУЛСТАТ 115658101, като на кръстовището с ул. И.В. не съобразил пътен знак Б2 „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“, като навлязъл в кръстовището и бил блъснат странично от движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, с което реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила. Бил издаден протокол за ПТП с материални щети № 2025-1024-712 от 17.04.2025 г.

Така съставеният АУАН бил подписан от жалбоподателя И., който получил препис от него и в законоустановения тридневен срок депозирал възражение, в който оспорил констатациите по акта.

На 15.05.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на И. било наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., както и са отнети 10 контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. В същото наказващият орган не взел становище по възражението на жалбоподателя.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 29.07.2025 г., а жалбата срещу него депозирана на 11.08.2025 г.

Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на атакуваното 3 наказателно постановление съдът го намери за незаконосъобразно. Същото е издадено въз основа на порочен АУАН, издаден при несъобразяване с императивната разпоредба на чл.40 от ЗАНН, която в ал.1 задължава АУАН да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Съгласно ал.3 на посочената разпоредба „При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него“. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на св. М.- част от дежурния автопатрул, посетил произшествието, който обаче не е негов очевидец. От събраните по делото доказателства става ясно, че на място е имало достатъчно очевидци, в присъствие на които е могъл да се състави акта, а ако това не е било възможно, актосъставителят е следвало да го състави в присъствие на още един свидетел освен неговия колега М.. Това не е сторено. Посоченото не би се явило процесуално нарушение от категорията на съществените, ако нарушението беше безспорно установено, а също така и неговия автор. В настоящия случай съдът намира, че така допуснатото нарушение е съществено такова, доколкото пряко рефлектира върху възможността да се докажат обстоятелствата, посочени в АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление.

Безспорно установено от доказателствата по делото е обстоятелството, че местопроизшествието е кръстовище, на което има светофар, обслужващ пешеходната пътека, находяща се в единия му край и съответно преминаващите по нея пешеходци, който е бил в работещ режим към момента на настъпване на ПТП. Какъв е бил сигнала му обаче по делото не се доказва по безспорен и категоричен начин от събрания обем от доказателства. Налице са твърденията на жалбоподателя, подкрепени от показанията на св. А., че за движещите се автомобили в двете посоки по ул. И.В. в гр. С. към момента на произшествието е светофара е светел с червена светлина, забраняваща преминаването им през кръстовището. В противоположната насока са показанията на св. Г.- водач на другия, участвал в ПТП автомобил, която твърди, че светофара е светел със зелена светлина. В тази насока са и данните от обясненията на возещия се в автомобила на Г. М.Б.. При този паритет на доказателствата относно, нито актосъставителя, нито свидетеля по акта 4 помнят какво са установили относно визираното обстоятелство като длъжностни лица при обработване на произшествието. Налице са били явно достатъчно възможности за събиране на други доказателства, доколкото става ясно по делото, че е имало очевидци, които не са издирени, а и камери, чиито записи не са приобщени. При това положение, обстоятелството каква е била светещата към момента на произшествието светлина на светофара, съдът намира за недоказано по категоричен начин. Посоченото обстоятелство обаче се явява от съществено значение за предмета на делото, доколкото именно светлинните сигнали са имали водещо значение в конкретния случай при определяне поведението на водачите /по аргумент от чл.7 ал.2 от ЗДвП/. Така, ако се приеме, че светлината на светофара е била червена, то тогава водачката на движещия се по ул. И.В. автомобил „Фолксваген Голф“ е следвало да спре още преди да навлезе в кръстовището, тъй като от една страна за нея е действала забраната да престоява в зоната на кръстовището, съгл. чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, следвало е също така да съобрази скоростта си на движение с пътния знак, действащ в нейната посока на движение В 26 и да управлява автомобила си с до 30 км/ч. в зоната на кръстовището, а не с 50 км/ч., с каквато същата заяви, че се е движил автомобила й. Ако се приеме, че за този водач светофарът е светел със зелена светлина и при данните за изключително натоварен трафик в тази отсечка от пътя, то освен, че е следвало да съобрази скоростта си с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, но и е следвало да съобрази разпоредбата на чл.50а от ЗДвП, съгласно която „Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение“. Що се отнася до жалбоподателят, то същият безспорно при светеща зелена светлина би нарушил разпоредбата чл.6 т.1 от ЗДвП. Не такава би била ситуацията, ако светеше червен светофар, доколкото същият не би създал опасност с преминаването си в посоката, в която се е движи, нито за автомобилите, движещи се в двете посоки, които към момента следва да са спрели на червената светлина на светофара извън кръстовището, нито за пешеходците, движещи се по пешеходната пътека.

По изложените съображения, съдът намери допуснатото нарушение на разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, за съществено такова, довело до ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя при недостатъчен обем от събрани доказателства, 5 установяващи противоправността на поведението му. Посоченото нарушение пряко засяга правото на жалбоподателя да узнае въз основа на какви доказателства е ангажирана отговорността му и съответно да се защитава пълноценно срещу тях. При това положение и при липса на произнасяне от страна на наказващия орган по направените възражения на жалбоподателя срещу констатациите по акта, касаещи пряко обема и оценката на доказателствата в започналото срещу него административно- наказателно производство, съдът намира издаденото въз основа на порочния акт наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане на разноски по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. По делото жалбоподателят е представляван от упълномощен процесуален представител- адв. И., която съгласно представено удостоверение за сключен граждански брак е съпруга на жалбоподателя и осъществява безплатно правната му защита, на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. При това положение и на основание чл.38 ал.2 вр. чл.36 ал.2 от ЗА вр. с чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в размер на 204,52 евро, явяващи се равностойността на 400 лв. Същото следва да бъде заплатено на адвоката, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, от ОДМВР- Пловдив, част от структурата, на което е РУ- Карлово.