Решение № 215 от 30.12.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. В, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГПЙ при участието на секретаря КГИ като разгледа докладваното от ГПЙ Гражданско дело № 20231300100379 по описа за 2023 година

Делото е образувано по исковата молба на "ВИК"ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С област С,район

*** , представлявана от управителя БЦ,действащ чрез адвокат В. Б.-АК-В с адрес за призовки и съобщения:град В *** –партер срещу

В. Й. К. ЕГН ********** от ГРАД С *** -взискател по и.д№223/2020 година по описа на ЧСИ ВТ с район на действие:Окръжен съд-В,действащ чрез адвокат АК-САК със съдебен адрес :град С *** и

М. М. П. ЕГН ********** ОТ ГРАД НИ ОБЩИНА С *** -длъжник по и.д. №223/2020 година по описа на ЧСИ ВТ с район на действие:Окръжен съдВ Ищецът твърди ,че е собственик на следният недвижим имот:ПИ е идентификатор ***,планоснимачен номер 1200 квартал 27 по плана на град Г„идентичен с УПИ I-367 С ПЛОЩ ОТ 31.700 ДКА,находящ се в град Г,при съседи на имота:от изток,полигон за борба с градушките-Г,от запад-път за град К,от север-земеделски земи,от юг-главен път за град 1

Г,апортиран в капитала на дружеството на 02.06.2008 година.

За имота бил издаден нотариален акт №172 том 6 рег.№2648,нотариално дело №103 от 2007 година на нотариус ВБ с район на действие Районен съд-К.

В подкрепа на горните твърдения се прилага удостоверение за актуално състояние на дружеството,както и актуален учредителен акт-устав от 11.08.2011 година на дружеството .

Твърди ,че върху 1/2 идеални части от описаният имот е наложена възбрана от взискателя и страна по настоящият иск ,вписана под акт №22 том 1 от 2018 година,като имотът се водел незнайно защо към момента на вписване на възбраната на длъжника по изпълнително дело №223/2020 година по описа на ЧСИ ВТ М. М. П. ЕГН ********** от град НИ ОБЩИНА С, ***.

Според ищеца този имот от момента на апортирането в капитала на търговското дружество-ищец-02.06.2008 година бил престанал да бъде собственост на длъжника М. М. П. ЕГН ********** ОТ ГРАД НИ ОБЩИНА С УЛ"** „**.

Апортът на имота бил извършен много преди налагането на възбраната от взискателя-на 02.06.2008 година,а възбраната била наложена на 17.05.2018 година .

За тази възбранена една втора идеална част,детайлно описана по-горе ,с граници и съседи, ЧСИ ВТ щяла да извърши публична продан на имота от 26.03.2021 година до 26.04.2021 година.

Поддържа ,че при търговските дружества вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ имало значение за момента на прехвърлянето на вещни права, когато вносителят е действителния носител на вещното право - арг. от чл.73, ал.4 ТЗ. В този смисъл била и задължителната практика на ВКС - вж.т.5 от Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012г., ОСГТК на ВКС. Приемало се, че търговското дружество е станало собственик на имота от датата на вписване на дружествения договор или устава в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. При апорта на вещно право върху имот трябвало да бъде следван общият принцип в българското вещно право, че вписването не е елемент от фактическия състав на способа за придобиване на вещни права. Поради това вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ в този случай имало значение на сonditio iuris ,тоест то не било 2 елемент от фактическия състав на придобивния способ, а допълнителен юридичски факт, който се осъществявал впоследствие, и наличието на който е законово условие за възникване на вещните последици на придобивния способ. Аргумент за това давала и правната литература. В нея се подчертавало, че сключените от учредителите договори са под условие, че дружеството възникне в момента на вписването му в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Според ищеца този извод относно вписването в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се отнасял както за дружествения договор или устава, така и за решенията на общото събрание при последващ апорт.

Придобиването на вещните права от търговското дружество настъпвало ех nunc /занапред/ В този случай общата разпоредба на чл.25, ал.2 ЗЗД била неприложима. Прилагал се чл.73, ал.4 ТЗ, в който било посочено, че придобиването настъпва „от момента на възникване на дружеството“.

Способът, по силата на който търговското дружество придобива вещни права върху имот, е деривативен. Налице е правоприемство между вносителя на вещно право и търговското дружество. Правоприемството се осъществява при реализация на фактически състав, при който са необходими кумулативно два елемента - съгласието на вносителя, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите - чл.73, ал.1 ТЗ, и наличието на валиден дружествен договор или устав.

Сочи ,че първият елемент бил волеизявлението на вносителя на непаричната вноска. ТР бил акт, който има характер на едностранна правна сделка. То е формален акт и при неговото подписване нотариусът трябва да удостовери волеизявлението на вносителя при наличието на описание на имота, съответстващо на изискванията на чл.60 ЗКИР при одобрена кадастрална карта в съответния район, а ако такава не е одобрена, следвало да се съобрази чл.6, ал.1, б. „в“ ПВ. Нотариусът трябвало да извърши проверка за притежание на вещното право, което ще се апортира. Макар и в чл.73, ал.1 ТЗ да не било указано изрично, тази проверка трябвало да се извърши съобразно разпоредбите на чл.586 ГПК. Съгласието на вносителя трябвало да бъде дадено преди или най- късно до извършване на дружествения договор или устава, тъй като без съгласието нямало как вещното право върху имота да се включи в капитала на търговското дружество- вж. Определение №23 от 3

02.02.2017г. по ч.гр.д. № 23/2017г. на ОС - В.

Според съдебната практика на ВКС, ако липсва съгласие на вносителя, апортът е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД- вж. Решение № 172 от 02.07.2014 г. по гр.д. №2179/2014 г., I г.о. на ВКС, Решение №141 от 04.06 2012 г. по търг.д. № 829/2010 г. I т.о. на ВКС и Решение № 20 от 04.06.2010 г.по търг.д. № 1084/2010 г., I т.о. на ВКС. Според ищеца тази практика на ВКС била неправилна и трябвало да бъде изоставена за вбъдеще. Съгласието на вносителя било само един от елементите от фактическия състав на апорта.

Неговата липса не водела до нищожност на апорта, а до наличието на незавършен фактически състав, който не можел да породи вещноправни последици.

Вторият елемент бил дружественият договор или устава. При капиталовите търговски дружества именно в тези актове била инкорпорирана волята на учредителите за приемане на непаричната вноска. При всички положения волеизявлението на вносителя, инкорпорирано в дружествения договор или устава, било окончателно и безусловно. То не можело да бъде оттеглено впоследствие.

При учредителния апорт при персоналните търговски дружества обаче съществували някои особености. Те внасяли специфики в сравнение с описаната хипотеза на извършване на апорт в капиталово търговско дружество.

Първо, при персоналните търговски дружества не се изисквало отделно съгласие на съдружника. Достатъчно било съгласието да е инкорпорирано в дружествения договор, който е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на всички съдружници - чл.78 ТЗ и чл.100 ТЗ.

Второ, при персоналните търговски дружества нямало изискване за наличието на минимален капитал към момента на учредяването.

Действително, размерът и видът на вноските на съдружниците са част от съдържанието на дружествения договор - чл.78, ал.З ТЗ и чл. 102, т.6 ТЗ. Тези клаузи обаче били част от несъщественото съдържание на договора, по което съдружниците не били длъжни да постигат съгласие. Това означавало, че нито един от тях не е длъжен да прави вноска. Това становище можело да се приеме с оглед на аргумента, че при персоналните търговски дружества не капиталът имал гаранционна функция в светлината на въпроса за обезпечаване на 4 отговорността на търговското дружество за задължения спрямо неговите кредитори. Такава функция имала субсидираната отговорност на неограничено отговорните съдружници по чл.88 ТЗ и чл. 99 ТЗ.

Аргументът за приемане на гореизложеното била и липсата на възможност при персоналните търговски дружества в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ да бъдат вписани обстоятелствата относно вида, размера и оценката на направените вноски, дори да има такива - арг. от чл.79, ал.2 ТЗ във вр. с чл.78, ал.З ТЗ и чл.99,ал.2 ТЗ и чл.102, т.6 ТЗ. В този случай можело да се зададе въпросът в кой момент, ако е извършен апорт от съдружник, персоналното търговско дружество става носител на вещно право. Според ищеца това бил моментът на неговото учредяване. Аргумент за това бил фактът, че именно от този момент възниквал правният субект на търговското право, който можел да бъде носител на права и задължения. Приложение трябвало да намери нормата на чл.73, ал.4 ТЗ.

Не можел да се приеме като аргумент против гореизложеното твърдението в литературата, че нашето право не допуска учредяването на търговско дружество без извършване на вноски, което е аргументирано с текста на чл. 70, ал.1, т.5 ТЗ. При внимателен прочит на посочената разпоредба ставало видно, че е визирана хипотеза на недействителност на учреденото търговско дружество, която в контекста на анализирания въпрос поставя условие учредителният договор или устава да съдържат клаузи относно размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква.

Същественият момент в тази разпоредба бил текстът „когато законът го изисква“. Именно защото законът не изисквал подобно нещо при персоналните търговски дружества, а и тези обстоятелства не подлежали на вписване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, трябвало да се приеме, че разпоредбата на чл.70, ал.1, т.5 ТЗ не се отнася за персоналните търговски дружества.

В правната литература се посочвало, че след възникване на търговското дружество не се изисква наличие на волеизявление от орган на дружеството, с което изрично да се приеме непаричната вноска.Това становище се приема за правилно,поради което ако персоналното или капиталово търговско дружество след възникването му направи волеизявление за отказ от вещното право, адресиран до вносителя, то той би бил без правна стойност. За да се 5 откаже от вещното право, търговското дружество трябвало да извърши отказ по реда на чл.100 ЗС.

Поддържа ,че когато апортът се извършвал във вече учреденото търговско дружество /последващ апорт/ при спазване на чл.73, ал.1 ТЗ, стигало се до резултат, при който се приема нов съдружник или акционер, или вече приет съдружник или акционер увеличава своя дял в капитала на търговското дружество. Този резултат идвал като следствие от извършения апорт. Тук отново били налице два елемента от фактическия състав, които са съставна част от деривативен способ за придобиване на вещни права - така Решение № 147 от 12.02.2018г. по търг.д. № 2530/2016г., I т.о. на ВКС.

Първият елемент от фактическия състав отново бил съгласието на вносителя на непаричната вноска.

Вторият елемент е взето решение на общото събрание на търговското дружество. При персоналното търговско дружество решението трябвало да е взето в писмена форма единодушно при спазване на чл.87 ТЗ. С вземането на решението било необходимо изрично и да залегне въпросът за изменение на дружествения договор с оглед на извършения апорт. При капиталовите търговски дружества имало особености. При ООД решението за увеличаване на капитала и изменение на дружествения договор трябвало да бъде взето единодушно - чл.137, ал.З ТЗ. Решението трябвало да бъде съставено при наличието на протокол от проведено общо събрание в писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието, освен ако в учредителния акт не е предвидено друго - чл.137, ал.4 ТЗ. Вещният ефект на последващия апорт в капиталово търговско дружество, аналогично на учредителния апорт, настъпвал след вписване на апорта в търговския регистър и регистъра ца ЮЛНЦ - така Решение № 5 от 08.02.2011г. по търг.д. № 271/2010г., I т.о. ца ВКС. Аргумент за това давали нормите на чл.140, ал.4 ТЗ и чл.231, ал.4 ТЗ.

Тук трябвало да се направи разграничение с персоналните търговски дружества. При тях подобно изискване в закона за вписване на последващ апорт не съществувало. Такъв обаче можел да бъде извършен с вземане на решение с единодушие от съдружниците по чл.87 ТЗ и извършване на изменение на дружествения договор, който трябвало да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на всички съдружници. Вещният ефект на апорта в този случай настъпвал от изменението на дружествения договор.