Решение № 2672 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2672 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110113032 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителни искове с обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника Р. Б. Д. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а от длъжника К. Б. Д. е подадено възражение по чл. 414 ГПК. Моли да се приеме за установено, че ответникът Р. Б. Д. дължи на ищеца сумата 664,04 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата 16,56 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на 1 заявлението /26.08.2022 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и сумата 102,90 лв.

– мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2022 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,26 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Моли да се приеме за установено, че ответникът К. Б. Д. дължи на ищеца сумата 664,05 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата 16,55 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /26.08.2022 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и сумата 102,90 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2022 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,25 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. до 15.08.2022 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.

Претендира разноски.

Ответникът К. Б. Д. оспорва предявените искове. Сочи, че се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота. Твърди, че имотът е необитаем. Оспорва в имота да е потребена топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната стойност, като сочи, че ищецът при определяне на размера на вземането си не е взел предвид коригирани справки, издадени от топлинния счетоводител, отразяващи действителното потребление на отопление и топла вода за имота. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията за стойност на доставена топлинна енергия, падежирали преди 26.08.2019 г. Моли за отхвърляне на исковете на наведените възражения.

Ответникът Р. Б. Д. оспорва предявените искове. Не оспорва, че притежава 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота. Оспорва между страните да има сключен индивидуален договор с предмет доставка на топлинна енергия за отопление и подгравяне на вода до имота. Оспорва в имота да е потребена топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната стойност. Моли за отхвърляне на исковете на наведените възражения.

Третото лице – помагач ... изразява становище, че е извършил дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р. Б. Д. и К. Б. Д., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по 2 чл. 410 ГПК от 12.09.2022 г., разпореждайки длъжниците да заплатят претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника Д. при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК и постъпило възражение от другия длъжник Д., и във връзка с указания, дадени от съда, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

С приетия за окончателен доклад по делото, във връзка с признанията, направени от ответниците, е прието за доказано по делото, че през процесния период същите са съсобственици на ..., находящ се на адрес: ..., при равен дял от по 1/2 идеална част от правото на собственост. Този правен извод се потвърждава и от приложените по делото писмени документи, от които се установява, че ответниците са придобили преди процесния период правото на собственост върху жилището при равни дялове по наследство от своите родители.

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

От изложеното, съдът формира извод, че ответниците се явяват потребители за битови нужди на топлинна енергия, които получават топлинна енергия и я използват за собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № ....

Ответниците, като страни по договора за доставка на топлинна енергия, дължат цената й на топлопреносното предприятие, съразмерно с частта си в общата вещ, т.е. поравно /арг. от нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС/.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани 3 ежемесечно. От отчетената топлинна енергия по топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, след което така изчислената топлинна енергия е разпределена между потребителите в сградата по прогнозни данни от предходните изравнителни периоди.

След приключване на отоплителния период е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвяни изравнителни сметки. Дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с нормативната уредба. На ответниците е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация /на база на отопляем обем от 149 м3/, и отдадена от едно отоплителни тяло в имота – щранг лира, за която са определени служебно дялови единици, тъй като е била без УДР. Не е изчислявана и начислявана топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ, тъй като е отчитан нулев разход на топла вода по водомера, намиращ се в имота. Не е изчислявана и начислявана топлинна енергия, отдадена от радиатори в имота – не е имало такива, свързани към ВОИ, както и топлинна енергия за отопление от отоплителни тела в общите части като дял за имота.

С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената топлинна енергия в имота /с отчитане на изравнителните сметки/ за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е 340,56 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на всеки от ответниците е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в размер на 170,28 лева. До този размер и за посочения период отговаря ответницата Д..

По възражението за погасяване по давност на вземането, направено от ответника Д..

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на 26.08.2022 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 26.08.2019 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.07.2019 г. – 30.04.2021 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец юли 2019 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на .../, на 17.09.2019 г.

4

При уважаване на релевираното възражение за давност и съгласно изчисленията, направени от вещото лице в заключението по допуснатата съдебно – техническата експертиза, размерът на непогасеното по давност задължение за периода от м.07.2019 г. до 30.04.2021 г. е 340,56 лева, като ответникът Д. отговаря до сумата от 170,28 лева.

Доколкото по делото не са представени доказателства за погасяване на задълженията, исковете следва да бъдат уважени в установените по – горе размери и периоди за всеки от ответниците, респективно да бъдат отхвърлени до пълните предявени размери и за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г. по отношение на ответника Д..

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 33,11 лева за периода от м.07.2019 г. до 30.04.2021 г. /разпределена поравно между ответниците/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на т. 1 от раздел III от договора между ... и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.