Решение № 1065 от 24.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000500406 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 6523 от 19.12.2023 г., постановено по гр.д. № 9858/2021 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Х. М. Р., ЕГН **********, на основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушеното му право на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП - София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП - София , за периода от образуването му през януари 1991 г. до датата на исковата молба – 05.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2021 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до /12 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати деловодни разноски на Х.

М. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 10 лева.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца в частта, в която главният иск е отхвърлен, за разликата над уважения /12 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000 лева, с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от действията на прокурорите, които не са упражнили в досъдебното производство предоставените им от процесуалния закон функции по ръководство и решаване, поради което наказателното производство не е внесено за разглеждане в съда и не е постановена осъдителна присъда.

Жалбоподателят поддържа още, че първоинстанционният съд при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се е отклонил от критериите на съдебната практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и ввместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за разликата над уважения до пълния размер на предявения главен иск, в размер а сумата от 88 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2021 г.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски във въззивното производство.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Прокуратурата на Република България в осъдителната част с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът по образуваното наказателно производство не е имал процесуално качество обвиняем и не е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли да се определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по делото.

Ищецът Х. М. Р., ЕГН ********** е починал на 10.03.2024 г.

2

Възивният съд с определение № 2539 от 09.10.2024 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 227 от ГПК е конституирал на мястото на починалия ищец Х. М. Р., ЕГН ********** неговите наследници: Б. Я. Р., ЕГН **********; А. Х. Р., ЕГН ********** и Ю. Х. Р., ЕГН **********.

Въззивната жалба се поддържа от конституираните ищци, чрез техния процесуален представител в откритото съдебно заседание пред въззивния съд.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Х. М. Р., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2б., ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е роден на 21.02.1943 г. в гр. Кърджали и при навършване на 23-годишна възраст е бил осъден от български съд за шпионаж в полза на друга държава, като му е било налжено наказание лишаване от свобода за срок от 20 години.

През април 1981 г. е бил освободен от мястото за изтърпяване на наказанието, завърнал се в гр. Кърджали и сключил граждански брак, от който има две деца.

В края на 1984 г. започнал така наречения „Възродителен процес“ и на 08.03.1985 г. бил задържан и въдворен за повече от една година в затвора на 3 остров Белене без да е имало постановена осъдителна присъда, а след това през месец април 1986 г. е бил интерниран в гр. Вълчидръм, област Монтана.

На 16.08.1988 г. се завърнал в гр. Кърджали и през месец май 1989 г. със семейството си напуснал Р. България, като се установили да живеят в Р.

Турция.

Учредител е на сдружение „Политически репресирани“ за издирване, установяване и търсене на отговорност от виновниците за упражнената спрямо членовете репресия.

Поддържа, че той е един от пострадалите от престъпление, което се разследва 30 години - сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, впоследствие преобразувано и известно в общественото пространство като делото за "Възродителния процес", по повод принудителната смяна на турските имената на българските граждани.

С декларация на Народното събрание от 11.01.2012 г. този процес е признат като форма на етническа асимилация и прочистване, като прокурорите, които са осъществявали функцията по ръководство и решаване по посоченото следствено дело е трябвало да внесат обвинителния акт в съда и да се постанови осъдителна присъда по отношение на виновните подсъдими.

Твърди, че при реализацията на „Възродителния процес“ от партийният и държавен апарат българските граждани от турската етническа общност са били уволнявани от работа, задържани в милицията, задържани в местата лишаване от свобода без наличие на влезли в сила осъдителни присъди или въдворявани в малки населени места без документи за самоличност и без право за напускането им.

В периода 1991 г. – 1994 г. досъдебното производство е било два пъти внасяно с обвинителен акт в съда и два пъти връщано на прокурора с указания 4 за отстраняване на допуснатите нарушения.

Разпитан е като свидетел и са му разяснени правата по същото дело.

Известно му е, че по образувани ч.н.д. по описа на Софийски градски съд са постановени определения, с които на прокурора е бил определен едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателственете средства, съобразно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от НПК.

Досъдебната фаза на това наказателно производство е продължила повече от 30 години, в които не е установена престъпната дейност на обвиняемите и те не са предадени на съд, като това забавено правосъдие е равносилно на липса на правосъдие и пряко е нарушило правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок , прогласеното в чл. 6, параграф 1 от Конвецията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.

С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба – 05.08.2021 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът - Прокуратурата на Република България е подал отговор на исковата молба /л. 92/, с който оспорил допустимостта на исковете и поискал да се прекрати производството по делото, както и оспорил тяхната основателност, поради което поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът по наказателното производство не е имал процесуалното качество на обвиянем, а е бил разпитан само като свидетел, както и не е доказал претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от забавеното правосъдие.

При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетение за неимуществени вреди, което да съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото в размер по – нисък от цената на главния иск.;

5

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установяват, че и щецът Х. М.

Р., ЕГН ********** е роден на ******** г. в гр. Кърджали.

Ищецът в периода от 28.02.1968 г. до 11.04.1981 г. е изтърпял наказание лишване от свобода в затвора Стара Загора, наложено му с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 83, ал. 1 от НК /отм./ „Който в интерес на чужда държава или на забранена организация издаде или се опита да издаде, или събира сведения с цел да издаде другиму държавна тайна, се наказва със смърт или с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.“ - л. 22.

На 28.10.1981 г. ищецът сключил граждански брак с Б. Я. Р., ЕГН **********, от който имат две деца - А. Х. Р., ЕГН ********** и Ю. Х. Р., ЕГН **********.

Със Заповед № І - 227 от 25.02.1985 г. на ищеца е наложена превантивна административна мярка по чл. 39 от ЗНМ /отм./, като е бил въдворен в ТВО – Белене за срок от три години – л. 16.

Със Заповед № І - 93 от 19.03.1986 г. на ищеца е наложена превантивна административна мярка по чл. 39 от ЗНМ /отм./, като е бил принудително установен в гр. Вълчедръм, област Монтана за срок от гри години.

Със Заповед № Ів - 517 от 16.08.1988 г. е прекратена наложена на ищеца превантивна административна мярка по чл. 39 от ЗНМ /отм./ - л. 19.

Страните не спорят за обстоятелството, че ищецът със семейството си през месец май 1989 г. е напуснал Република България и са се установили да живеят в Р. Турция.

6

На 30.01.1991 г. е било образувано сл.д. № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили и са повдигнати обвинения на пет лица за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за това, че през периода 1984 – 1985 г., при условията на продължавано престъпление, всеки един, в съучастие с другите лица, са проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза.

Впоследствие, с постановление от 14.01.1993 г., на двама от обвиняемите е било повдигнато обвинение по чл. 387, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за това, че през периода 1984 – 1985 г., при условията на продължавано престъпление, обвиняемите, в съучастие, са злоупотребили и превишили властта си, с цел постигане консолидация на българската нация, чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.