Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 291 от 24.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1346/2023
Вид
Решение № 291
Подписан
24.10.2024
В сила
24.10.2024
Състав
Красимир Аршинков, Диана Узунова, Атанас Маскръчки

Цитирани разпоредби

  • чл.57 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57,ал.1,б."в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57,ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.209 · Наказателен кодекс
  • чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.209,ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.210, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.30,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.93,т.9 · Наказателен кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.209, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.269,ал.3,т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Благоевград, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200601346 по описа за 2023 година Производството пред Окръжен съд – Благоевград е по реда на Глава XXI НПК и е образувано по въззивна жалба на подсъдимия по НОХД № 405/2020 г. по описа на РС-Разлог – Г. В. Б. против постановената по същото дело осъдителна присъда № 15/27.06.2023 г., с която първоинстанционният съд го е признал за виновен за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.4 от НК вр. чл.209, ал.1 от НК вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.28, ал.1 от НК за това, че в периода от 20.04.2016 г. до 19.05.2016 г., включително, при условията на продължавано престъпление, е извършил следните деяния:

1. На 20.04.2016 г. в с. Б., общ. Я. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у М. А.ов К. от с. Б. заблуждение (обяснил на К., че желае да го наеме да работи като барман в заведение в гр. Лондон, Великобритания, срещу месечно възнаграждение от 2500.00 британски паунда, като за целта К. следва да му преведе сумата от 380.00 лева за закупуване на самолетен билет), в резултат на което на 20.04.2016 г. от офис на „Изипей“ АД в гр. Я. К. му превел исканата сума, и с това му причинил имотна вреда в размер на 380.00 (триста и осемдесет) лева;

1

2. На 20.04.2016 г. в с. Б., общ. Я. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у М. А.ов К. от с. Б. заблуждение (обяснил на К., че няма пари да си закупи самолетен билет, като за целта К. следва да му преведе сумата от 140.00 лева, която ще му върне след започване на работа), в резултат на което на 20.04.2016 г. от офис на „Изипей“ АД в гр. Я. К. му превел исканата сума, и с това му причинил имотна вреда в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева;

3. На 22.04.2016 г. в гр. Банско, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у И. Х. Б. от с. К. заблуждение, (обяснил на Б., че желае да го наеме да работи като портиер в заведение в гр. Лондон, Великобритания, срещу месечно възнаграждение от 2000.00 британски паунда, като за целта Б. следва да му преведе сумата от 270.00 лева за изготвяне на документи), в резултат на което на 23.04.2016 г. от офис на „Изипей“ АД в гр. Я. Б. му превел исканата сума, и с това му причинил имотна вреда в размер на 270.00 (двеста и седемдесет) лева;

4. На 03.05.2016 г. в гр. Я. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у М. А.ов К. от с. Б. заблуждение (обяснил на К., че е необходимо да се заплатят такси за започване на работа, като за целта К. следва да му преведе сумата от 102.00 лева), в резултат на което на 03.05.2016 г. от офис на „Изипей“ АД в гр. Я. К. му превел исканата сума, и с това му причинил имотна вреда в размер на 102.00 (сто и два) лева;

5. На 19.05.2016 г. в с. Б., общ. Я. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у М. А.ов К. от с. Б. заблуждение (обяснил на К., че е необходима допълнителна сума в размер на 200.00 лева за обработка на документите за работа и за застраховка), в резултат на което на 19.05.2016 г. от офис на „Изипей“ АД в гр. Я. К. му превел исканата сума, и с това му причинил имотна вреда в размер на 200.00 (двеста) лева;

6. На 19.05.2016 г. в с. К., общ. Я., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у И. Х. Б. от с. К. заблуждение (обяснил на Б., че следва да му преведе сумата от 140.00 лева, за да промени датата на закупен самолетен билет), в резултат на което на 21.05.2016 г. от офис на „Изипей“ АД в гр. Я. Б. му превел исканата сума, с което причинил на Б. имотна вреда в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева, като деянията осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща 2 обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и общият размер на причинените имотни вреди възлиза на 1232.00 (хиляда двеста тридесет и два) лева, от които: 822.00 (осемстотин двадесет и два) лева имотна вреда, причинена на М. А.ов К. от с. Б., и 410.00 (четиристотин и десет) лева имотна вреда, причинена на И. Х. Б. от с. К., и деянията са извършени при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК – след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: с влязла в сила на 08.04.2016 г. присъда по НОХД № 920/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, и случаят не е маловажен.

За това деяние първоинстанционният съд при условията чл.54 НК е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, което да изтърпи при първоначален „общ режим“ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Наред с това подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград, на основание чл.189, ал.3 НПК, сумата от 82.23 (осемдесет и два лева и двадесет и три стотинки) лева – направени разноски за експерти в ДП и сумата 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на РРС, а по сметка на РС-Разлог – сумата от 40 (четиридесет) лева, направени разноски за вещи лица в съдебната фаза и сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на РРС. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно и наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, наложено му с присъда по НОХД № 920/2014 г. по описа на Районен съд-Разлог при първоначален общ режим.

В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива и се иска отмяната й, алтернативно – да бъде изменена, като бъде намалено наложеното на дееца наказание.

В с.з. жалбоподателят Б. не се явява, делото е разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269,ал.3,т.3 от НПК. Същият се представлява от служебния си защитник – адв. П., който в пледоарията си твърди, че така възприетата като „измама чрез възбуждане на заблуждение“ от първоинстанционния съд не осъществява признаците на наказателна измама, 3 защото не се установява измамливите цел и действия на дееца.Твърди, че в нито един от случаите по безспорен начин не се установява кои са неверните представи, заради които адресатите на измамата предприемат имуществено разпореждане за своя сметка. Адвокатът допълва, че в мотивите си решаващият съд обсъжда наличието на заблуждение в поведението от страна на подсъдимия след като вече деянието е било довършено и имотната облага е консумирана, а според текста на закона – целта на дееца е да си набави имотна облага, като преди това заблуди другите, а не да заблуди другите, след като вече е получил имотна облага. Адв. П. заявява също, че през цялото време на контактуване пострадалите са знаели, че не лично подсъдимият ще ги приеме и назначи на работа, а фирмата на друго лице, неустановено по делото. Иска се, ако съдът намери, че все пак е налице престъплението „измама“, то същото да се квалифицира като маловажен случаи по ал.3 на чл.209 от НК, предвид стойността на предмета на престъплението и здравословното състояние на подсъдимия, като намали размера на наложеното му наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура-Благоевград намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Конституираните пред първата инстанция като частни обвинители И. Б. и М. К., редовно призовани, не се явяват пред настоящия въззивен състав, не се явява и техният повереник – адв.Б..

След като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.314 НПК и направи собствен анализ на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. В. Б. е ***“. Осъждан е два пъти с влезли в сила съдебни актове за извършени престъпления по чл.209 НК – с присъда, постановена по НОХД № 920/2014 г. по описа на РС-Пазарджик, с която е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването, на което е отложено по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години и с присъда, постановена по НОХД № 4827/2015 г. по описа на Районен съдПловдив, с която е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението, на което е отложено за изпитателен срок от три години по реда на чл. 66 от НК.

Към месец април 2016 г. подсъдимият Б. и св.М. К. били познати, тъй като 4 лятото на 2014 г. работели заедно при един работодател. Двамата продължили да контактуват, като през м. април 2016 г. подсъдимият решил да се облагодетелства от св.К., както и от св.И. Б., като им обещае, че ще започнат работа като барман, респективно- портиер в заведение в гр. Лондон, Великобритания. За тази цел обаче свидетелят К. следвало да преведе на въззивника сумата от 380 лв., която била необходима за закупуване на самолетен билет до Лондон. Подсъдимият нямал нито намерението, нито обективна възможност да наеме св.К. на обещаното работно място във Великобритания, както и да му заплаща обещаното трудово възнаграждение /тъй като самият той не бил нает за управител на заведение в Лондон/, нито пък имал намерение да му закупи самолетен билет. Свидетелят К. не се усъмнил в намеренията на подсъдимия, като още на същата дата – 20.04.2016 г. около 12.19 часа превел исканата сума, чрез офис на „Изипей“.

Междувременно около 12.21 часа същия ден подсъдимият изтеглил преведената му сума от офис на „Изипей“ в гр. Пловдив, но не закупил самолетен билет. По-късно на същата дата (20.04.2026г.) подсъдимият отново позвънил на св.К. като го въвел в заблуждение, че няма пари да си закупи самолетен билет до Великобритания и в тази връзка го помолил да му преведе сумата от 140лв., която му обещал да му върне след започване на работа в заведението. В стремежа си да бъде нает на обещаната длъжност, св.К. превел на под.Б. сумата от 140 лв., която последният изтеглил от офис на „Изипей“ в гр.Пловдив.

На 22.04.2016 г. подсъдимият се обадил на свид. К. и му обяснил, че в заведението в гр.Лондон е необходимо да се наеме и портиер. Свидетелят К. предоставил на св.Б. телефонният номер на подсъдимият. Св.Б. бил заинтригуван от предложението, тъй като вече имал намерение да отиде във Великобритания, за да си търси работа, като за целта дори си бил закупил самолетен билет, поради което се обадил на подсъдимия. Последният въвел в заблуждение св.Б., като му обяснил, че желае да го наеме като портиер в заведение в гр. Лондон с месечно възнаграждение 2000 британски паунда.

Обяснил му, че за оформяне на документите следва да му преведе сумата от 270 лв. В резултат на проведения разговор св.Б. бил мотивиран и на 23.04.2016 г. около 10.24 часа превел на подсъдимия исканата сума чрез офис на „Изипей“ АД, находящ се в гр. Я.. На същата дата около 12.45 часа въззивникът изтеглил преведената му парична сума от офис на „Изипей“ АД, гр.Враца.

5

На 03.05.2016г. и на 19.05.2016г. подсъдимият се свързал по мобилния телефон със свид. К. и в хода на разговора го въвел в заблуждение, като му обяснил, че за обработка на документи за работа в заведението и за застраховка в Лондон е необходимо да се заплатят определени такси, поради което св.К. му превел на първата дата сумата от 102 лв. в офиса на „Изипей“ АД, гр. Враца, респ.- на 19.05.16г. сумата от 200 лева офиса на „Изипей“Пловдив, откъдето подсъдимият ги изтеглил в съответните дни.

На 19.05.2016 г. подсъдимият се обадил по телефона на св.Б., за когото знаел, че има закупен самолетен билет до Великобритания, като му обяснил, че трябва промени датата на полета, тъй като ще пътуват на различна дата. В тази връзка подсъдимият го въвел в заблуждение, че за промяна на датата на полета по закупения билет следва да му преведе сумата от 140 лв. Мотивиран от проведения разговор, св.Б. на 21.05.2016 г. посетил офис на „Изипей“ АД, гр. Я., от където около 09.36 часа превел на подсъдимия сумата от 140 лв.