Акт от 25.03.2021, Административен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 66 гр. Перник, 25.03.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

АДМИНСТРАТИВЕН СЪД –

ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

При секретаря А.М. и прокурора МОНИКА

ЛЮБОМИРОВА, като разгледа административно дело № 49/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл.

1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.

204, ал. 1 от АПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К.И.И., ЕГН ********** *** против Областна дирекция на МВР – Перник, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1.

Ищецът твърди, че с наказателно постановление № 22/14.06.2018 г., издадено от началник на 02 РУ „Полиция” при ОДМВР – Перник му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Сочи, че наказателното постановление е потвърдено с решение № 636/13.12.2018 г. по АНД № 1301/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, оставено в сила с решение № 151/18.04.2019 г. по КАНД № 154/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, двете отменени с решение № 238/16.06.2020 г. по КАНД № 253/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, с което по реда на чл. 70 и следващите по ЗАНН е възобновено административно-наказателното производство и е отменено наказателното постановление.

Сочи, че в хода на съдебните производства по обжалване на наказателното постановление и по възобновяване на административно-наказателното производство е бил представляван от адвокат, на който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на общо 900 лв. – по 300 лв. за всяка от съдебните инстанции. Счита, че така заплатената сума, представлява имуществена вреда, причинена му с издаването на незаконосъобразното наказателно постановление.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 900 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 22/14.06.2018 г., издадено от началник на 02 РУ „Полиция” при ОДМВР – Перник, потвърдено с решение № 636/13.12.2018 г. по АНД № 1301/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, оставено в сила с решение № 151/18.04.2019 г. по КАНД № 154/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, отменени с решение № 238/16.06.2020 г. по КАНД № 253/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, с което по реда на чл. 70 и следващите по ЗАНН е възобновено административно-наказателното производство и е отменено наказателното постановление, ведно с лихва за забава, считано от влизане в сила на решението – 16.06.2020 г. до окончателното плащане.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на Окръжна прокуратура – Перник.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него искът е оспорен като неоснователен. Твърди се, че наказателното постановление не е отменено поради незаконосъобразност, а поради образувано наказателно производство за същото деяние и затова няма основание за претендиране на вреди. Сочи, че в проведените съдебни производства по обжалване на наказателното постановление и по отмяната му по реда на възобновяване на административно-наказателното производство, не се дължат разноски, поради което същите не могат да бъдат присъдени в настоящото производство. Оспорва се действителното заплащане на адвокатското възнаграждение. Искането към съда е да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Прокуратурата на Република България не е представила писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., поддържа отговора. Оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен.

В съдебно заседание,

Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на предявения иск. Предлага на съда да го отхвърли, като неоснователен.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл.

205 от АПК, във вр. с чл.

37, ал. 1, т. 2 от

ЗМВР и при спазване условията на чл.

204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незаконосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял имуществени вреди.

От изисканото и представено АНД № 1301/2018 г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че с решение № 636/13.12.2018 г., постановено по АНД № 1301/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, оставено в сила с решение № 151/18.04.2019 г., постановено по КАНД № 154/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, влязло в сила на 18.04.2019 г. е потвърдено наказателно постановление № 22/14.06.2018 г., издадено от началника на 02 РУ при ОДМВР – Перник, с което на ищеца – К.И.И. на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за извършено административно нарушение по чл. 64, ал. 2, и ал. 4 от ЗМВР.

С предложение вх. № 1003/26.03.2020 г., Й. Ч. - прокурор в Районна прокуратура – Перник, наблюдаващ прокурор по прокурорска преписка № 01455/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Перник, досъдебно производство № 278/2018 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР – Перник, е поискал на основание чл. 70, б. „д“ от ЗАНН да бъде възобновено административно-наказателното производство, приключило с наказателно постановление № 22/14.06.2018 г., издадено от началника на 02 РУ при ОДМВР – Перник, тъй като деянието, за което е приключило административно-наказателното производство съставлява престъпление по чл. 325, ал. 5, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. Б от НК, за което К.И.И. е привлечен като обвиняем по ДП № 278/2018 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР – Перник.

С решение № 238/16.06.2020 г., постановено по КАНД № 253/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, влязло в сила на 16.06.2020 г. е възобновено административно-наказателното производство, приключило с наказателно постановление № 22/14.06.2018 г., издадено от началника на 02 РУ при ОДМВР – Перник. Със същото решение са отменени решение №

636/13.12.2018 г., постановено по АНД № 1301/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, решение № 151/18.04.2019 г., постановено по КАНД № 154/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, наказателно постановление № 22/14.06.2018 г., издадено от началника на 02 РУ при ОДМВР – Перник и е прекратено административно-наказателното производство.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че е налице първата предпоставка, посочена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за възникване отговорността на ответника за вреди – незаконосъобразен акт на администрацията, отменен с влязло в сила съдебно решение.

Наказателното постановление е издадено в резултат от изпълнение на административна дейност и отмяната му като незаконосъобразно е основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г., постановено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя, че в случая не се касае за акт на администрацията, който е незаконосъбразен, тъй като отмяната му е по реда на чл. 70 – чл. 73 от ЗАНН.

Производството по чл. 70 – чл. 73 от ЗАНН е такова по отмяна на влезли в сила наказателни постановления и съдебните решения, които ги потвърждават. Основанията за това са изчерпателно изброени в чл. 70 от ЗАНН и по съществото си представляват обстоятелства възникнали или станали известни след влизане в сила на съответния правораздавателен акт и обуславящи неговата незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Процесното наказателно постановление е отменено и административно-наказателното производство, в което то е издадено, е прекратено на основание чл. 70, б. „д” от ЗАНН в относимата му редакция, публикувана в ДВ, бр. 63/2017 г., в сила от 5.11.2017 г. Според цитираната норма административно-наказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато деянието, за което е приключило административно-наказателното производство, съставлява престъпление. Целта на закона е да препятства нарушаването на забраната за повторно осъждане за едно и също нещо, регламентирана в чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС. Тя следва хода на цялото административно – наказателно производство. Чл. 33 от ЗАНН предвижда, че когато е образувано наказателно производство от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува, а в случай, че е образувано такова и се установят признаци на извършено престъпление, то се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Неприлагането на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН от административно-наказващия орган и приключването на административно-наказателното производство с издаване на наказателно постановление за санкциониране на деяние, което разкрива признаци на престъпление, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до неправилно приложение на материалния закон. Законодателят е предвидил възможност за отстраняване на тази незаконосъобразност по реда на чл. 70 – чл.

73 от ЗАНН и след влизане в сила на наказателното постановление. По този ред и на основанието, посочено в чл. 70, б. „д“ от ЗАНН е отменено процесното наказателно постановление. Затова е налице отменен, с влязло в сила решение незаконосъобразен акт на администрацията, представляващ основание за по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране обективната отговорност на юридическото лице, което е представлявано от органа, който го е издал.

От приложените АНД № 1301/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ведно с КАНД № 154/2019 г. по описа на Административен съд – Перник и КАНД № 253/2020 г. по описа на Административен съд – Перник е видно, че във всяко едно от съдебните производства ищецът е представляван от адвокат Й.П., въз основа на писмено упълномощаване. По АНД № 1301/2018 по описа на Районен съд – Перник е представен договор, сключен между ищеца и адв. П. на 04.10.2018 г., от който е видно, че за предоставената му правна защита и съдействие К.И. е заплатил сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. По КАНД № 253/2020 г. по описа на Административен съд – Перник с молба от 02.06.2020 г. е представен договор, сключен между ищеца и адвокат П., от който е видно, че за предоставената му по същото дело правна защита и съдействие ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Така направените разноски в съдебните производства по проверка законосъобразността на наказателното постановление, представляват преки и непосредствени имуществени вреди, следващи от незаконосъобразното му издаване и подлежат на обезщетяване.

При доказателствена тежест на ищеца, той не е установил твърдението си, че е заплатил адвокатски хонорар от още 300 лв. за касационното производство по КАНД № 154/2019 по описа на Административен съд – Перник. Не са ангажирани никакви доказателства за установяване на това обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен за сумата от общо 600 лв. и до този размер следва да се уважи, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 900 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Разпечатката съдържа 47 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/615e8fa2-4d5a-4333-b820-fefb5d7a76f5