Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 06.10.2026, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Административно наказателно дело 163/2026
Вид
Решение № 51
Подписан
06.10.2026
Състав
РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Радомир, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20261730200163 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Перник е наложил на жалбоподателя П. С. Е. административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата и в съдебно заседание от адвокат – пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

1

В АУАН, серия GA № 4058415/24.04.2026 г. е отразено от фактическа страна, че на 24.04.2026 г., около 10:25 ч. в гр. Радомир, по ул. „А. Ботев“, с посока на движение от ул.

„Райко Даскалов“ към ул. „Деян Гебрев“, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Т. К.“, с рег. № ., като в района срещу дом № 6 поради слаб контрол над управляваното от него МПС се отклонил вдясно по посоката си на движение и реализирал ПТП в паркирания лек автомобил „Д. Ф.“, с рег. № ., собственост на Д. Н. С., като му нанесъл материални щети в задната лява част, след което не изпълнил задължението си като участник в ПТП да остане на място и да уведоми компетентните органи, а се оттегля в неизвестна посока.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателя.

Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г., като е наложил на жалбоподателя следните административни наказания, а именно: „глоба“ в размер на 153,39 евро за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

По делото е разпитан актосъставителят П. С., който потвърждава фактическата обстановка, описана в АУАН.

От правна страна:

Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване въз основа на него на наказателното постановление административнонаказващият орган е спазил императивните изисквания, предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН.

В случая жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършени нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. л. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение водачът на пътното превозно средство непрекъснато да контролира същото по време на управлението му. В АУАН и в издадения въз основа на него НП, обаче, липсва описание в какво точно се състои противоправното поведение на нарушителя. В тази връзка следва се отбележи, че използвания израз „поради слаб контрол“ не изпълва съдържанието на задължението по чл.

2

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в санкционния акт да се опише в какво се изразява нарушението – с несъобразена скорост ли се е движил водачът, не е контролирал автомобила ли, други правила (и какви) за движение ли е нарушил и т. н. Освен това, с оглед спецификата на вмененото нарушение – причиняване на ПТП с имуществени вреди и преценка за наличие (или липса) на обществена опасност, е било наложително настъпилите вреди да бъдат конкретизирани, което не е сторено.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП съдът констатира, че е налице несъответствие между словесното описание на извършеното нарушение и дадената му правна квалификация в АУАН и в наказателното постановление. Данните, които безусловно трябва да обхващат АУАН и наказателното постановление, са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочените в чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН реквизити, а именно законните разпоредби, които са били нарушени виновно, представляват правното основание, от което следва постановеният от наказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице съответствие между правните квалификации, отразени в АУАН и в наказателното постановление и словесното описание на нарушението, каквото в конкретния случай липсва. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.

123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, тъй като след настъпилото ПТП с материални щети не е изпълнил задължението си да остане на място и да уведоми компетентните органи, а се оттегля в неизвестна посока. Така описано нарушението изпълва фактическия състав на нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, тъй като от настъпилото ПТП са причинени единствено материални щети, докато чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в случай на настъпило ПТП с пострадали хора, какъвто настоящият случай не е.

Предвид гореизложеното, са налице допуснати процесуални нарушения от АНО при издаване на НП, които са от типа на съществените такива, водещи всякога до отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Доколкото административният процес съгласно нашето законодателство притежава силно изразен формализъм и следва да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на описаните нарушения при издаване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение, съдът намира, че подадената жалба следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление - отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.

1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 евро.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Перник, с което на П. С. Е., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. 14 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на П. С. Е., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. 14 сумата от 150,00 евро (сто и петдесет евро), представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4