Решение № 18368 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18368 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110140308 по описа за 2023 годИ.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предявил иск при твърдение, че Г. Д. и Р. Д. – граждани на Република **********Д. М., Й. С., С. М., И. Г. и В. Н. са съсобственици на топлоснабден имот с адрес град ***, апартамент, за който е открит клиентски номер 11165, ID номер ***.

Ищецът твърди, че ответниците са страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него. .

Предявен е осъдителен иск, при уточнени квоти в претенцията.

Ответникът С. М., получил препис от исковата молба на 18.9.2023г., не е подал писмен отговор.

Ответникът И. Г., получила препис от исковата молба на 19.9.2023г., не е подал писмен отговор.

Ответникът Й. С., получила препис от исковата молба на 19.9.2023г., не е подал писмен отговор.

Ответникът В. Н., получила препис от исковата молба на 17.10.2023г., на 20.10.2023г. е подала отговор, в който твърди пълно плащане.

С определение № 6009/7.2.2024г. по делото, СРС е прекратил производството против нея.

Препис от исковата молба е връчен на Д. М., чрез особен представител, назначен по реда на чл.47,ал.5 ГПК- адвокат Б. Е. К. – А., в срока по чл.131ГПК е подаден отговор № 93658/21.3.2024г., с който искът се оспорва, като се прави възражение за погасителна давност, сочи се, че представените ОУ касаят период извън спорния, съдържат 1 неравноправни клаузи, ответницата не може да се счита обвързана с тях. Сочи се, че няма данни за исковия период ответницата да е ползвала имота, партидата не е на нейно име. Не е налице валидно облигационно отношение, оспорват се доказателствата. Сочи се, че ответницата не е получавала фактури, липсва карнет с подпис на представител на ЕС.

Чрез съдебна поръчка, преписи от исковата молба са връчени на: наследникът по закон на почИ.лия Г. Д. – О. Д., както и на Р. Д.. Двете посочени лица, в срока са посочили, че са заплатили вземането на ищеца, като с влязло в сила определение № 25168/9.6.2025г., СРС прекрати производството против тях.

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

153,ал.1 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

По делото, видно от договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен под формата на нотариален акт № 193, рег. № 12908, н.д.№ 350/2019г., сключен на 13.12.2019г., ответниците по делото са прехвърлили на неучастващо по делото лице топлоснабдения имот. Ето защо, доводите на Д. М., че по отношение на нея не е налице основание да се счита, че е облигационно отношение с ищеца, са неоснователни. Както се посочи по – горе, правоотношението възниква по силата на правото на собственост, проверено и установено от нотариуса в нотариалния акт, към 13.12.2019г. Представената от ищеца декларация от Людмила Михайлова е от 2001г., която предхожда договора за покупко – продажба. Копията на фактури също са издавани на нейно име, не водят до различен извод, защото Людмила Михайлова би била съсобственик в нейната квота, а ако тя, или наследниците й по закон, ползват целия имот, то отношенията между съсобствениците са неотносими към дела им в съсобствеността, на основание чл.30,ал.2 ЗС.

Поради тази причИ. се налага извод, че между страните – ищец и ответника М. е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия и ответникът е имал качеството на потребител на такава, като собственик на топлоснабдения имот, придобил правото на собственост върху имота, по силата на наследствено правоприемство.

Мотивите на ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК са неприложими, поради липса на представено заявление до ищеца от лице, което не е съсобственик. Ето защо, относно апартаментът 93 се прилагат общите правила за наследяване, респективно – чл.30,ал.2 ЗС.

Ето защо, ответницата дължи заплащане на 16/72 ид.ч. от потребената енергия, 2 каквато е и квотата й в съсобствеността.

Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти. Доводите на ответника относно недължимост на ТЕ, защото не е ползвана, са неоснователни, тъй като потребителят следва да осигури достъп, което не е сторено, видно от приложените протоколи – достъп до имота е осигурен за отчет през 2020г..

По исковете за обезщетение за забава.

Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г. Задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят. Т. е., за изпадането на длъжника /ответниците/ в забава не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора. В този смисъл акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за исковия период.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, вкл. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното и изводът на съда, че ответникът е в забава, считано от 15.09.2020 г. за задълженията по Обща фактура от 31.07.2020 г., и считано от 15.09.2021 г. за задълженията по Обща фактура от 31.07.2021 г, то и искът е основателен.

Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.

3

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.

По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.

По възражението за давност. Давността за вземането за главница за ТЕ, е тригодишна, съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на основание чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.

В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими процесните ОУ.