Решение № 787 от 04.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603476 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 29.03.2024 година, постановена по НОХД № 1576/2023 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 11-ти състав, е признал подсъдимия С. В. М. за виновен в това, че за периода от 03.06.2014 година до 18.06.2014 година в гр. София при условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоил чужди движими вещи – аудио и видео техника на стойност общо 2084,00 (две хиляди осемдесет и четири) лева, собственост на Д. С. С., които владеел (фактическата власт върху тях му била предоставена от Д. С. С., по силата на договор за послужване между двамата), както следва:

1. На 03.06.2014 година в гр. София, противозаконно присвоил чужди движими вещи, както следва: 1 бр. субуфер марка „Monitor Audio,модел GSW 12 на стойност 960,00 лева, 1 бр. Централна тонколона марка „Monitor Audio“ „GSCL“ на стойност 424,00 лева, 2 бр. букшелф тонколони „Monitor Audio“, модел „B2”, на стойност 260,00 лева, 1 всичките вещи собственост на Д. С. С., които С. В. М. владеел (фактическата власт върху тях му била предоставена от Д. С. С., по силата на договор за послужване между двамата), като М. се разпоредил фактически с посочените вещи – заложил ги в заложна къща „Е.К.*“ ЕООД и

2. На 18.06.2014 година в гр. София, противозаконно присвоил чужди движими вещи, както следва: 2 бр. тонколони модел „KEF Q15“ на стойност 200,00 лева, 1 бр. ресийвър за домашно кино марка „Harman/Kardon“, модел „AVR355“ на стойност 240,00 лева, всичките вещи собственост на Д. С. С., които С. В. М. владеел (фактическата власт върху тях му била предоставена от Д. С. С., по силата на договор за послужване между двамата), като М. се разпоредил фактически с посочените вещи – заложил ги в заложна къща „Е.К.*“ ЕООД – престъпление по чл. 206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК , поради което на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ МЕСЕЦА. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда съдът е осъдил С. В. М. да заплати на Д. С. С. сумата от 424,00 (четиристотин двадесет и четири) лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от 18.06.2014 година до окончателното плащане, както и сумата от 2250 (две хиляди двеста и петдесет) лева – възнаграждение за повереник, като е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 2084,00 (две хиляди осемдесет и четири) лева, като неоснователен.

Определил е веществените доказателства 1 бр. субуфер марка „ Monitor Audio“, модел „GSW 12“; 2 бр. букшелф тонколони „Monitor Audio“, модел „B2“; 2 бр. тонколони модел „KEF Q15“ и 1 бр. ресийвър за домашно кино марка „Harmon/Kardon“, модел „AVR355“, да бъдат върнати на Д. С. С..

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимия С. В. М. да заплати по сметка на СДВР сумата от 107,39 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС – 944 лева – деловодни разноски и 50 лева – държавна такса за разглеждане на гражданския иск, съобразно уважената част.

От така постановената присъда е останал недоволен упълномощеният защитник на подсъдимия С. В. М. - адвокат В. С. - КАК, който, в срока по чл.319 ал.1 от НПК, е депозирал въззивна жалба. В нея се обжалва присъдата, както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната й част като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се аргументи, че се касае до неуредени гражданскоправни отношения, а не за обсебване. Желае се осъдителната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова оправдателна такава.

2

С въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 14.06.2024 година въззивният съд, по реда на чл.327 и следващите от НПК, прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие и събирането на нови доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. С., желае от съдебния състав да уважи въззивната жалба и да оправдае подзащитния му по така повдигнатото обвинение. Като основен аргумент се посочва обстоятелството, че в случая се касае до гражданскоправен спор, а не за престъпление.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът пледира, че постановената присъда на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а доводите, изложени във въззивната жалба, намира за неоснователни. Счита, че има събрани достатъчно доказателства, които подкрепят обвинението, а именно разпитите на свидетелите и заключенията на назначените експертизи. Постановената присъда намира за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Адвокат С., повереник на гражданския ищец и частен обвинител Д. С., в хода на съдебните прения, сочи, че присъдата е подробно мотивирана и моли съда да потвърди присъдата на СРС. Претендира разноски по делото, като предоставя договор за правна защита и съдействие пред въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният съдебен състав не намира причини за корекция на фактите, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея, както следва:

Подсъдимият С. В. М. е роден на **** година в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ЕГН:

**********.

Подсъдимият М. и свидетелят Д. С. живеели в една и съща жилищна кооперация в гр. София, на ул. ****, като освен съседски отношенията им били и приятелски.

Свидетелят С. притежавал следната аудио и видео техника:

1 бр. субуфер, марка „Monitor Audio“, модел „GSW 12“ 1 бр. централна тонколона, марка „Monitor Audio“, модел „GSCL“;

3

2 бр. букшелф тонколони, марка „Monitor Audio“, модел „B2“;

2 бр. тонколони, модел „KEF Q15“;

1 бр. ресийвър за домашно кино, марка „Harman/Kardon“, модел „AVR355“.

През месец декември 2012 година подсъдимият М. помолил свидетеля С. да му даде горепосочената техника, за да си послужи с нея, като я ползва при отпразнуването на рождения си ден. Частният обвинител и граждански ищец С. му я предоставил, като това обстоятелство било непосредствено възприето от свидетеля Н.Л., който участвал във физическото пренасяне на техниката до дома на подсъдимия.

Малко след като му предоставил гореописаната техника, подсъдимият М. помолил свидетеля С. да задържи техниката за по-дълъг период, като двамата постигнали съгласие, без да уточнят конкретната продължителност на ползването.

В края на 2013 година подсъдимият М. напуснал обитаваното от него жилище в гр. София, ул. ****, като не върнал на пострадалия С. процесната техника, а я взел със себе си. С. направил опити да се свърже с подсъдимия, за да си върне обратно вещите, но тези опити останали неуспешни.

На 03.06.2014 година подсъдимият посетил заложна къща „Е.К.*“ ЕООД и заложил част от техниката, а именно:

1 бр. субуфер, марка „Monitor Audio“, модел „GSW 12“;

1 бр. централна тонколона, марка „Monitor Audio“, модел „GSCL“;

2 бр. букшелф тонколони, марка „Monitor Audio“, модел „B2“.

На 18.06.2014 година подсъдимият отново посетил заложна къща „Е.К.*“ ЕООД и заложил останалата част от техниката:

2 бр. тонколони, модел „KEF Q15“;

1 бр. ресийвър за домашно кино, марка „Harman/Kardon“, модел „AVR355“.

Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена в хода на съдебното производство, общата стойност на инкриминираните вещи към момента на извършване на престъплението е 2084,00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на подсъдимия М.; показанията на свидетелите Д.

С. (л. 115, л. 132 и частично прочетени от л. 48 ДП), Н.Л. (л. 116-гръб и частично прочетени от л. 49 ДП), Г.И. (л. 125 и частично прочетени от л. 50 ДП и л. 53 ДП) и К.П. (прочетени от л. 54-гръб и л. 62 от предходно разглеждане на делото); жалба (л. 5 ДП); протоколи за доброволно предаване (л. 9 ДП, л. 54 ДП); заложни билети (л. 10 ДП, л. 11 ДП); разпечатки от сайт за пазаруване (л. 13 ДП, л. 17 ДП, л. 18 ДП, л. 22 ДП, л. 24 ДП); разпечатки от приложение за плащане (л. 14 ДП); разпечатки от сайт за пазаруване (л. 26-30 ДП); банково извлечение (л. 31 ДП); разписка (л. 67 ДП); заключения на СГЕ 4

(л. 56 ДП, л. 69 от делото) и СОЕ (л. 63 ДП, л. 42 от делото); заложни билети (л. 59 ДП); справка за съдимост (л. 46 ДП).

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (вж. решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).

Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание, а така също и съобразно законово вмененото му задължение за извършването на цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, да посочи следното:

Възприемайки тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд пространно и задълбочено е анализирал всички писмени, гласни и веществени доказателства. Обсъдил е обстойно и логично показанията на свидетелите, писмените доказателства по делото, както и обясненията на подсъдимия и обосновано е приел кои да кредитира и на кои да не даде вяра. Тези изводи на първоинстанционния съд са логични и съответстващи на доказателствения материал по делото. Анализирайки гласните доказателства по делото, първоинстанционният съд правилно е преценил като верни и безпротиворечиви показанията на свидетелите Д. С. и Н.Л., тъй като същите се подкрепят взаимно от една страна и от друга кореспондират с писмените доказателства. Правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия, които се опровергават не само от събраните по делото гласни доказателства, но и от 5 писмените такива, в частност от заложния билет и от назначените и приобщени по делото експертизи. Въз основа на правилното анализиране на фактите първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния извод относно отговорността на подсъдимия, поради което въззивният съд намира възраженията на защитата за неправилност и на присъдата, за неоснователни.