Решение № 4405 от 22.04.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4405

Варна, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВЕТА ПЕКОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА административно дело № 20247050703079 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. А. К., гр.Варна, [жк], [улица], ***, чрез адв. Я., с която е предявен иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл.203, ал.1 и 2 АПК вр. чл.1 ЗОДОВ с цена [рег. номер]., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, негативни емоционални и психически изживявания – обида, душевни терзания, уронване на авторитета и престижа, като дългогодишен служител в Затвора-Варна, причинени от отменен административен акт – Заповед № Л-142/15.03.2024г. на началника на Затвора – Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че със Заповед № Л-142/15.03.2024г. му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Цитираната заповед е оспорена пред Административен съд – Варна, който с Решение № 7616/23.07.2024г., постановено по адм. дело № 713/2024г. я е отменил като незаконосъобразна. Твърди, че вследствие на наложеното дисциплинарно наказание е преживял силен стрес, породен от накърняване на доброто му име, чест и достойнство. Ищецът твърди, че след връчване на заповедта е изпитал силна обида, започнал да чувства напрежение и тревожност, появило се постоянно главоболие, заедно с повишаване на кръвното му налягане, не можел да спи, изпитвал е силно притеснение как ще се появи на работното си място, почувствал е смесена тревожност и е изпаднал в депресия. Твърди, че е започнал да изпитва задух и стягане в гърдите, като достойнството му на отговорен, честен и съвестен човек и дългогодишен служител било сериозно засегнато, започнал е да се притеснява за негативните последици, които дисциплинарното наказание би могло да има за кариерното му израстване, станал е мнителен, затворен в себе си и се е отчуждил от колегите си. Счита, че силно е бил увреден и личният му имидж пред неговите близки, колеги и приятели. В исковата си молба твърди, че наложеното дисциплинарно наказание е станало причина да вземе решение да прекрати служебното си правоотношение по взаимно съгласие. Твърди, че вследствие на целия стрес на 06.06.2024 г. и 16.07.2024 г. се е наложило да бъде хоспитализиран, тъй като е получил предсърдно мъждене, започнал е да приема предписаните му медикаменти, но въпреки това продължил да има сърцебиене, да се чувства напрегнат и да не може да се справя със ситуацията. Ищецът твърди, че много трудно е преживял воденото срещу него дисциплинарно производство. Твърди, че са налице всички предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като процесната заповед е отменена с решение на Административен съд-Варна, претърпял е описаните в исковата молба неимуществени вреди и негативните преживявания безспорно се намират в причинно-следствена връзка от неправомерното ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Моли съда да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати сумата от 2500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата 23.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к. С., счита, че предявеният иск е недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация по отношение на ответника. Твърди, че не е посочено кой административен орган конкретно и с какви свои действия е причинил твърдените вреди, като Изпълнителна агенция „Изпълнение на наказанията“ не може да носи отговорност за действията на свои служители. Твърди, че издателят на отменения акт е действал в условията на обвързана компетентност, съблюдавайки очертаната правна рамка. В условие на евентуалност, оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Счита, че в случая са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ, тъй като безспорно е налице незаконосъобразен административен акт, издаден от Началника на Затвора – Варна, който е повлиял на неимуществената сфера на ищеца, но в степен, много по-ниска от твърдяната, поради което искът следва да бъде уважен, но в намален размер.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От Заповед № Л-142/15.03.2024г. на Началника на Затвора – Варна се установява, че на Й. К. – инспектор V-та степен /социална дейност и възпитателна работа/ в Затвора – Варна, I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание за това, че на 10.07.2023г. в затвора умишлено е изготвил документ – Заявление рег. № 3400/10.07.2023 г., за издаване на служебна бележка от името на друг служител, като е положил имитиращ подпис и е внесъл този документ за доклад пред Началника на затвора, като се е опитал да заблуди ръководителя си и е нарушил разпоредбите на чл.5, чл.10, чл.11 и чл.79 от Етичния кодекс. За извършеното нарушение на К. е наложено дисциплинарно наказания „порицание“ за срок от 1 година.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е обжалвана от К. пред Административен съд – Варна, който с Решение № 7616/23.07.2024г., постановено по адм. дело № 713/2024г. я е отменил, като постановена в нарушение на материалния закон.

От представеното с жалбата Постановление за прекратяване на наказателно производство № 9452/2023г. на младши прокурор при Районна прокуратура – Варна се установява, че на основание чл.9, ал.2 от НК, поради абсолютна липса на обществена опасност на деянието по чл.309, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, образуваното наказателно производство по ДП № 536/2023г. по описа на ОД на МВР – Варна е прекратено.

От Епикриза № ДК-07-0004 се установява, че ищецът е постъпил в УМБАЛ „Света Е.“ на 06.06.2024г. с окончателна диагноза I25.8 ИБС. I20.0 НАП. Несигнификантна коронарна атеросклероза. 48 ППМ-пристъп, а от Епикриза № ДК-07-0004 - че е постъпил в УМБАЛ „Света Е.“ на 16.07.2024 г. с окончателна диагноза I48 Пристъпно предсърдно мъждене. Възстановен синусов ритъм, чрез синхронизирано ЕКВ.

Представен е и Амбулаторен лист № 24194В08811В/12.07.2024г., от който се установява, че на К. е поставена основна диагноза I48 Предсърдно мъждене и трептене и е насочен за хоспитализация.

От показанията на свидетелката К./дъщеря на ищеца/ се установява, че баща й работи в затвора от над 20 години, като е изпълнявал служебните си задължения стриктно и не смята наказанието за справедливо; наказанието се е отразило на здравословното му състояние; като преди да бъде наказан с него са имали много близки отношения – споделяли са си, излизали са на разходка, но след наказанието той се е затворил в себе си и не е искал да говори с никого, не е споделял; имало е промяна в поведението му. Свидетелката установява, че К. имал хипертония, която лекувал медикаментозно, но след наказанието нещата се влошили – сърцето му започнало да излиза извън ритъм; посещавал болници и кардиолози, назначава ни са му различни терапии за лечение; след месец март 2024г. е хоспитализиран неколкократно за различни медицински интервенции; самата тя е била свидетел на пристъпите, които получавал. Свидетелката установява, че пристъпите продължават и към настоящия момент, лечението също, като то не е само по време на пристъпа, а и след това. К. твърди, че емоционалното състояние на ищеца се е променило – затворил се е, не можел да спи вследствие на стреса, получава пристъпи по време на сън; към колегите и работата си винаги е бил всеотдаен, награждаван е и са му поставяни задачи, с които се е справял, но след налагане на наказанието се е отдръпнал от колегите си, тъй като се е почувствал унизен, дистанцирал се е и не е искал да комуникира с тях. Дава показания, че преди месец март 2024 г. ищецът не е имал проблеми при общуването със семейството си.

От показанията на свидетеля Г. се установява, че към месец март 2024 г. е работил като инспектор-психолог в ЗО „Разделна“, а преди това е работил в Затвора – Варна; познава ищеца, колеги и семейни приятели са, като за случая с наложеното наказание знае, че прекият ръководител на ищеца е претърпял много тежка сърдечна операция и е помолил К. да пусне от негово име заявление до началника, за да може да ползва застраховка, а след депозиране на заявлението началникът му е наложил наказание. Свидетелят установява, че преди налагането на наказанието К. е бил много уважаван служител, започнал е като надзирател, след което се е издигнал до командир на отделение, а впоследствие се е издигнал до длъжността инспектор „социална дейност и възпитателна работа“. Свидетелят твърди, че К. е ерудиран човек, отговорен, прецизен към работата си и многократно награждаван; преди наказанието е комуникирал с всички и са се отнасяли много добре към него, а след наказанието, когато са се виждали, е забелязал, че случилото му се е отразило емоционално, бил е психически изтормозен. Свидетелят установява, че К. му е споделял, че е имал безсънни нощи и високо кръвно налягане; знае, че два пъти е хоспитализиран в гр. София, заради сърдечни проблеми и че към момента е на медикаментозна терапия и когато има проблеми ходи по болници, и лекари; след наказанието колегите им започнали да отбягват ищеца и той стоял в стаята си сам, чувствал се много огорчен след случилото се, като е изпаднал в безпомощно състояние след дисциплинарното наказание. След този случай К. се затворил в себе си и бил много притеснен да не го уволнят, тъй като преди това има наложено друго дисциплинарно наказание.

От заключението на съдебно-психологична експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че наложеното дисциплинарно наказание е оказало негативен ефект върху психо-емоционалното състояние на ищеца; същият все още е в недоумение как подобно нещо може да се случи с него; ползвал се е с добро професионално име, имал е лични и професионални успехи; по-съществените негативи се изразяват в уронване на авторитета му като служител и неудобството, което изпитва пред роднини, приятели и собствените си деца; към настоящия момент не се отчита необходимост от клинична намеса, личността функционира в нормалпсихологически граници, като следва да се уточни и промяната на стереотипа на поведение и живот при ищеца, а именно решението, което е взел, да напусне системата, в която е работил съвестно и професионално повече от 20 години. Вещото лице прави и следните уточнения: Дълготрайното емоционално състояние представлява продължаващи негативни емоции, които изследваното лице не е успяло да овладее за по-продължителен период от време, но то не е устойчиво; в случа не става въпрос за преживян стрес, а за обида и уронване на професионалния авторитет; решението му да напусне работата си в Затвора – Варна е повлияно от ситуацията. Заключението, че К. се е ползвал с добро професионално име и е имал лични и професионални успехи, вещото лице е направило като е използвало само материалите, налични по делото, и проведеното интервю с ищеца, и е боравило с методики, които дават информация за състоянието към момента, като по отношение на ниските стойности на скалите пояснява, че личността на ищеца е относително емоционално стабилна, което означава, че по-трудно излиза от равновесие, но когато емоционално стабилна личност излезе от равновесие това е за по-продължителен период.