Решение № 2529 от 24.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2529 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100505733 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез юрк. П.М., срещу решение № 3914 от 15.03.2023 г. по гр.д. № 44593/2020 г. на СРС, ГО, 47 състав, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 9022,13 лв., представляваща вземане за ½ част от стойността на платеното от ищеца обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач марка „ДАФ“, модел „ХФ 105“, с рег. РА7788НК с прикрепено към него ремарке марка „Кроне“, модел „ЗЗП18“, с рег. № РА ****ЕЕ, относно което ремарке е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, за щети причинени на товарен автомобил марка „ДАФ“, модел XF 466 FT“, с рег. № КОS73500, с прикрепено към него полуремарке марка „Кроне“, с рег. № ON-96-BP, вследствие на настъпило на 23.01.2018 г., на автомагистрала 6-Зинсхайм/юг-Зинсхайм, Т+Р Крайгау/север (километър 608,500), във Федерална Република Германия пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.04.2020 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на извода на първоинстанционния съд, според който приложимото в случая право, уреждащо взаимоотношенията между застрахователите на влекача, чийто водач е причинил произшествието, и на прикрепеното 1 към него ремарке, е правото на България, а не на Германия. Твърди се, че по отношение на правото на регрес е приложимо българското право, съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I“, а по отношение на деликтната отговорност, какъвто е настоящият случай, е приложимо немското право, съгласно чл. 4 от Регламент „Рим II“. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска. Претендира се присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, чрез юрк. Б.Д., се поддържа правилност на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване, както и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя мотивите първоинстанционното решение от фактическа и правна страна и препраща към същите. на

Спорен по делото въпрос, обуславящ изхода на спора, е този относно приложимото право, уреждащо отношенията между застрахователя на теглещо превозно средство, изплатил обезщетение на пострадалите лица на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при причинено от водача на това превозно средство произшествие, и застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке.

Съгласно решение на СЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела C-359/14 и C-475/14, Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.

С оглед това решение и съгласно разпоредбите на чл. член 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 (Рим II) и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г. (Рим I), приложимото в случая право, уреждащо отношенията по регресния иск на застрахователя на влекача срещу застрахователя на ремаркето е българското право. Това е така, защото според чл. 4 от Регламент Рим I, приложимото право към процесното ПТП, представляващо деликт е 2 правото на държавата, в която е настъпила вредата – в случая немското право. Немското право предвижда разделяне на задължението за поправяне на вредата между застрахователя на влекача и застрахователя на тегленото по време на произшествието от влекача ремарке.

След като немското право предвижда разделяне на задължението за поправяне на вредата, то приложимото право спрямо иска на застрахователя на теглещо превозно средство, платил обезщетение на увредените лица, срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя по правилото на чл. 7 от Регламент Рим I – според държавата по обичайното местопребиваване на застрахователя. В случая и двамата застрахователи са с обичайно местопребиваване в Република България, поради което и с оглед липсата на направен от страните избор за приложимо право, отношенията по регресния иск между тях се уреждат от българското право. В горния смисъл е и решение по т.д. № 873/2020 г. на СГС, ТО, 6-15 състав, постановено във връзка с друг автомобил, увреден при процесната верижна катастрофа, както и решение по гр.д. № 923/2022 г. на СРС, IV-В състав.

Съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ, вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС и е функционално зависимо от него по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена относно теглещото МПС, а не от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена относно ремаркето. Затова в коментираната хипотеза, съгласно българското законодателство, нито увреденото лице може да претендира вреди срещу застрахователя на ремаркето, нито застрахователят на влекача може да претендира от застрахователя на ремаркето да му заплати част от платеното на увреденото лице обезщетение.

Настоящият състав възприема дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск – по чл. 59 ЗЗД, тъй като липсва уредба в действащото законодателство, предвиждаща отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на ремарке за вреди, причинени на трети лица от водача на МПС, към което е свързано и от което е функционално зависимо ремаркето по време на движение, съответно и уредба, предвиждаща възможност платилият обезщетението застраховател на теглещото МПС (влекача) да иска възстановяване на част от платеното от застрахователя на ремаркето.

След като в процесната хипотеза за причинени на трети лица вреди отговаря само застрахователят на влекача, но не и застрахователят на ремаркето, то с плащането на вредите от застрахователя на влекача не настъпва неоснователно обогатяване за застрахователя на ремаркето за сметка на застрахователя на влекача и предявеният иск по чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, въззивникът ще следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

3

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3914 от 15.03.2023 г. по гр.д. № 44593/2020 г. на СРС, ГО, 47 състав.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на дружеството пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4