Определение № 2726 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2726 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502307 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Вивус.БГ“, ЕИК: 202393458 против Определение № 994/ 25.08.2026г. постановено по гр.д.№ 658/ 2026г. на КРС, с което е оставена без уважение молба вх.№ 8593/ 20.07.2026г. на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 242/ 09.07.2026г постановено по гр.д.№ 658/ 2025г. по описа на КРС в частта на разноските, в което е оставено без уважение искането за намаляване възнаграждението на проц.представител на потребителя по чл.38 ЗА. По изложени доводи в частната жалба, основани на фактическия състав на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, се иска отмяна на обжалваното определение.

Постъпил е ОЧЖ от адв.Д. В.М., АК-Пловдив, в качеството на пълномощник на П. К., оспорва частната жалба като неоснователна по изложени в отговора съображения.

ПОС като взе предвид представените доказателства , намери следното:

ЧЖ е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С предявената искова молба съдът е бил сезиран от потребителя чрез проц.си представител с искове по чл.124 ГПК за прогласяване нищожност на потребителски договор с цена на иска 823,12 евро и осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за сумата 159.52 евро. Исковете са били уважени, като е определено възнаграждение по чл.38 ЗА с постановеното решение в размер на 480 евро с ДДС, съобразно броя на предявените искове.

В обжалваното определение КРС е оставил без уважение възражението по чл.78, ал.5 ГПК 1 на ответника по делото, което е обосновал с отчетените от съда извършени проц.усилия по подготовка на съдебните книжа за предявяване на иска след проучване на конкретния случай по потребителския договор във връзка с прилагане на установената съдебна практика, спецификата на спора, извършването на последващи проц.действия, като са депозирани писмени становища с обсъждане на практика на ВКС и СЕС, независимо от неявяването му лично по делото. Въз основа на мотивираното е приета липса на очевидна несъразмерност на присъденото възнаграждение от 480 евро с ДДС, вкл. с оглед благоприятния изход по спора по делото за страната, чийто проц.представител се явява адвокатът.

С частната жалба се поддържа възражението по чл.78, ал.5 ГПК с довода, че не съответства на актуалната съдебна практика по приложението на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г по дело С-438/22 и Наредба №1 от 10.07.2004г.

Частната жалба е частично основателна.

С обжалваното определение съдът е обосновал определянето на претендирания за присъждане адв. хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, съобразявайки се, с Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, като е дадено следното тълкуване на чл. 101, §1 и §2 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, §3 от ДФЕС: ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, §1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тя не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

СЕС е посочил също, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на чл. 101, §1 от ДФЕС. В контекста на произнасянето на СЕС ВКС константно се придържа към становището, аргументирано в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., че поради несъответствие на НВАР с правото на ЕС регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

В настоящия случай КРС е преценил въз основа на въведените с Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 критерии за определяне на размера на 2 възнаграждението на адвоката по чл.38 ЗА с изключение на материалния интерес като един от тези критерии, преценен съвкупно с останалите при определяне на спорното възнаграждение. В конкретния случай присъденият размер на това възнаграждение възлиза на около ½ от общият размер на предявените искове, поради което при съобразяване на този критерий въззивният състав на ПОС намери, че следва намаляването на възнаграждението в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК до размера от 360 евро с ДДС, до който размер следва да се уважи възражението за прекомерност на ответника.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1,пр.първо вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 242/ 09.07.2026г постановено по гр.д.№ 658/ 2025г. по описа на КРС в частта на разноските, в което е определено възнаграждение на проц.представител на потребителя за разликата над 360 евро с ДДС до 480 евро - възнаграждение на основание чл.38 ЗА, КАТО

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК определеното на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на потребителя адвокат Д. В. М., АКПловдив от 480 евро с ДДС на 360 евро с ДДС.

Потвърждава определението в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3