Решение № 4629 от 21.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4629 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330113442 по описа за 2024 година

Ищцата Р. А. Б., ЕГН ********** е предявила против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752 установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата от договора за потребителски кредит № ***********г., сключен с ответника, обективирана в глава VІ „параметри по кредита по поискани и закупени допълнителни услуги“ в размер на 1237,68 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на член 19, ал. 4 от ЗПК накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор за кредит от******г., по силата на който е предоставена сума в размер на 1000 лв., при лихвен процент за срока на договора от 38,30 % и ГПР от 45,7 %. В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането на възнаграждение за поискана и закупена допълнителна услуга в размер на 1237,68 лева, като ищцата била усвоила изцяло заемния ресурс, но не била заплатила сумата за доп. услуга. Сочи, че клаузата е недействителна като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на член 19, ал. 4 от ЗПК накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва 1 предявения иск като недопустим при съображения, подробно изложени в отговора.

Претендира разноски. Възразява срещу прекомерността на заплатеното адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 6.11.2024 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № ************., сключен с ответника, в който е обективирана клаузата в глава VІ „параметри по кредита по поискани и закупени допълнителни услуги“ в размер на 1237,68 лева.

Процесният договор е потребителски по см. на чл. 9 и сл. от ЗПК, като съдържанието му е установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. При неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Настоящият състав намира, че клаузата в процесния договор за възнаграждение за избрания пакет допълнителни услуги е недействителна, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, защото включените в пакета услуги на практика са действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Освен това предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, докато посочените в споразумението допълнителни услуги, по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което по своята същност са действия по усвояването на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл.

19, ал. 1 от ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР. Посоченият в договора размер на ГПР същевременно не съответства на действително уговоР.я такъв, обуславящ значително неравновесие на правата и задълженията на кредитора и потребителя и нарушаващи принципа за добросъвестност в гражданските и търговски отношения.

По разноските:

2

На основание член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски от 50 лв. за държавна такса по производството.

На адв. С. Н. ще се присъди на осн. член 38, ал. 2 от ЗАДв адв. възнаграждение в размер на 400 лева за проц. представителство на ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание противоречие със закона, клаузата от договор за потребителски кредит № ***********., сключен между Р. А. Б., ЕГН ********** и ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752, обективирана в глава VІ „параметри по кредита по поискани и закупени допълнителни услуги“ в размер на 1237,68 лева,

ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на Р. А. Б., ЕГН ********** разноски от 50 лева за държавна такса по производството.

ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на адв. С. К. Н., АК Пловдив на осн. член 38, ал. 2 от ЗАДвокатурата адв. възнаграждение в размер на 400 лева за проц. представителство на ищеца Р. А. Б., ЕГН ********** по гр. д. № 1344/2024г. по описа на РС Пловдив.

БАНКОВА СМЕТКА, по която да се преведе адвокатското възнаграждение: ************* с титуляр адв. Н..

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3