Решение № 33 от 08.03.2018, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 35/2015
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 08.03.2018
- В сила
- 08.02.2019
- Състав
- РАДИ ИВАНОВ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш Е Н И Е №
33 гр.София, 08.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 02.март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:РАДИ
ЙОРДАНОВ при секретаря М.Букина и при прокурора като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№35 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.92 ЗЗД във връзка с чл.79 ЗЗД.
С.о. с адрес ***, пл.„Славейков” №6, ет.1, Столична общинска агенция за приватизация /СОАП/ e предявила срещу Д.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, иск за заплащане на сумата 67
752,30лв., от които сумата от 63 088,68лв. – главница, представляваща неустойка дължима по сключен на основание чл. 3, ал.3, т.2 и чл.4, ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Решение №58 по протокол №29 от 28.09.2001г. на Столичен общински съвет и Решение №3049 от 24.06.2003г. на Надзорния съвет на СОАП и след проведен конкурс, на 30.06.2004 г. между С.о. като продавач и Д.Г.И. като купувач, договор №257-02 за продажба на следния обект: Обществена тоалетна, находяща се в градинката пред църквата „Свети Никола”, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане”, сумата от 4 663,62лв., представляваща лихви за забава до датата на завеждане на исковата молба - 05.03.2015г.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 30.06.2004г. между С.о. чрез специализирания му орган Столична общинска агенция за приватизация /СОАП/ и ответника Д.Г.И., на основание чл.3, ал.3, т.2 и чл.4, ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Решение №58 по протокол №29 от 28.09.2001г. на Столичен общински съвет и Решение №3049 от 24.06.2003г. на Надзорния съвет на СОАП и след проведен конкурс бил сключен договор №257-02 за продажба на следния обект: Обществена тоалетна, находяща се в градинката пред църквата „Свети Никола”, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане”. Твърди, че купувачът по приватизационната сделка бил въведен във владение в имота предмет на договора на 26.07.2004г., с приемо-предавателен протокол от същата дата.
Съгласно чл.8, ал.4 от процесния договор, купувачът и ответник в настоящото производство Д.Г.И. се задължил да разкрие и поддържа в обекта в рамките на десетгодишния период на неотчуждаване на обекта общо два броя работни места на трудов договор, като за неизпълнение на това задължение в чл.12, ал.1, т.3 от договора била предвидена неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко договорено, но неосигурено работно място за съответния период.
Ищецът С.о. твърди, че съгласно чл.8, ал.5 от договора, ответникът Д.Г.И. се задължил да въведе обекта в експлоатация в срок от шест календарни месеца от датата на въвеждане на обекта във владение, като за неизпълнение на посоченото задължение, съгласно чл.12, ал.1, т.4 дължи неустойка в размер на 0,01% върху продажната цена на обекта за всеки просрочен ден.
По силата на чл.8, ал.6 от договора, ответникът Д.Г.И. се задължил на базата на представения към офертата идеен проект да разработи работен проект, който да бъде одобрен от Главния архитект на гр. С., като за неизпълнение на посоченото задължение в чл.12, ал.1, т.5 от договора била договорена между страните неустойка в размер на 25% върху продажната цена на обекта.
Ищецът С.о. твърди, че след извършен на 11.02.2013г. и на 07.10.2014г. следприватизационен контрол по чл.20 и чл.21 от процесния приватизационния договор за два отчетни периода са съставени констативни протоколи в присъствието на и заверени от нотариус и подписани от служители на СОАП, в които е констатирано неизпълнение на задълженията на ответника по чл.8, ал.4, ал.5 и ал.6 от договора. С оглед на направените констатации, Надзорният съвет на СОАП на основание чл.12, ал.1, т.3,т.4 и т.5 от договора приел решение №579/08.03.2013г. и решение №1476/17.10.2014г., с които купувачът по приватизационния договор и ответник в настоящото производство Д.Г.И. е санкциониран за два отчетни периода, като:
- За неизпълнение на задълженията по чл.8, ал.4 – неподдържане на две работни места на трудов договор за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2012г. и за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2014г. е санкциониран с предвидената в чл.12., ал.1, т.3 от договора неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната или в общ размер на 61 722 лева, от която сума, сумата в размер на 18 423 лева е за първия отчетен период и сумата от 43 299 лева е за втория отчетен период;
- За неизпълнение на задълженията по чл.8, ал.5 – невъвеждане на обекта в експлоатация за периода от 07.06.2012г. до 30.06.2014г., е санкциониран с предвидената в чл. 12, ал. 1, т.4 от договора неустойка в размер на 0,01% върху продажната цена за всеки просрочен ден или сумата в размер на 316,68 лева, от които 105 лева за първия отчетен период и сумата от 211,26 лева за втория отчетен период;
- За неизпълнение на задълженията по чл. 8, ал.6 – неразработването на работен проект на базата на приложения към офертата идеен проект, е санкциониран с предвидената в чл.12, ал.1, т.5 от договора неустойка в размер на 25% върху продажната цена на обекта или сумата в размер на 1050 лева – отчетено при приключването на десетгодишният период на следприватизационния контрол.
Ищецът С.о. твърди, че в изпълнение на посочените решения на Надзорния съвет на СОАП били изпратени до ответника писма изх. №ПСК-0324/14.03.2013г. и изх. №ФСК-1384/17.11.2014г. с покана за доброволно изпълнение на наложените неустойки, връчени с обратни разписки и получени от ответника Д.Г.И. на 21.03.2013г. и на 29.11.2014г., както и че до датата на завеждане на исковата молба дължимите суми не били изплатени от последния.
Ищецът С.о. поддържа, че съгласно чл.17 от приватизационния договор, ответникът дължи и законната лихва за забава, за всеки ден на закъснение, считано от изтичането на седемдневния срок за доброволно изпълнение, върху начислената неустойка до окончателното изплащане, с оглед на което сочи, че:
- дължимата мораторна лихва за периода от 29.03.2013г. до 05.03.2015г., върху начислената неустойка от 18 528 лева, за първия отчетен период от 01.05.2012г. до 31.12.2012г., е в размер на 3 622,52 лева;
- дължимата мораторна лихва за периода от 07.12.2014г. до 05.03.2015г., върху начислената неустойка от 44 560,68 лева, за втория отчетен период от 01.01.2013г. до 30.06.2014г., е в размер на 1041,10 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д.Г.И. да му заплати общо сумата от 67 752,30 лв., дължима по сключен на основание чл.3, ал.3, т.2 и чл.4, ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Решение №58 по протокол №29 от 28.09.2001г. на Столичен общински съвет и Решение №3049 от 24.06.2003г. на Надзорния съвет на СОАП и след проведен конкурс, на 30.06.2004 г. между С.о. като продавач и Д.Г.И. договор №257-02 за продажба на следния обект: Обществена тоалетна, находяща се в градинката пред църквата „Свети Никола”, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане”, от които: сумата от 63 088,68 лева, представляваща дължима неустойка, образувана от:
- сумата в размер на 18 423 лева, неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната, за неизпълнение от ответника на задълженията му по чл.8, ал.4 – неподдържане на две работни места на трудов договор за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2012г., предвидена в чл.12., ал.1, т.3 от договора;
- сумата в размер на 43 299 лева, неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната, за неизпълнение от ответника на задълженията му по чл.8, ал.4 – неподдържане на две работни места на трудов договор за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2014г. предвидена в чл.12., ал.1, т.3 от договора;
- сумата в размер на 316,68 лева, неустойка в размер на 0,01% върху продажната цена на обекта за всеки просрочен ден от невъвеждане на обекта в експлоатация за периода от 07.06.2012г. до 30.06.2014г. предвидената в чл.12, ал.1, т.4 от договора, от която 105 лева за първия отчетен период 01.05.2012г. до 31.12.2012г. и сумата от 211,26 лева за втория отчетен период от 01.01.2013г. до 30.06.2014г.;
- сумата в размер на 1050 лева, неустойка в размер на
25% върху продажната цена на обекта, за неизпълнение на задълженията по чл.8, ал.6 – неразработването на работен проект на базата на приложения към офертата идеен проект, предвидената в чл12, ал.1, т. 5 от договора и отчетена при приключването на десетгодишният период на следприватизационния контрол, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.03.2015г., до окончателното изплащане, както и дължимата мораторна лихва за периода от 29.03.2013г. до 05.03.2015г., върху начислената неустойка от 18 528 лева за първия отчетен период от 01.05.2012г. до 31.12.2012г., в размер на 3 622,52 лева; дължимата мораторна лихва за периода от 07.12.2014г. до 05.03.2015г., върху начислената неустойка от 44 560,68 лева за втория отчетен период от 01.01.2013г. до 30.06.2014г., в размер на
1041,10 лева.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Д.Г.И. и в срока по чл.367 ал.1 от ГПК същият чрез пълномощника си адв. С.Т. е подал писмен отговор, с който:
Счита същите неоснователни и да бъдат отхвърлени изцяло, като излага следните съображения:
Оспорва, по основание и размер, предявените от ищеца С.о. обективно съединени искове, с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. с чл.8, ал.4, ал.5 и ал.6 от процесния договор и по чл.86 от ЗЗД.
Твърди, че не са възникнали задължения за ответника за неустойки на соченото от ищеца основание, тъй като реално не е въведен във владение на процесния обект.
Сочи, че задължението по чл.8, ал.4 от договора за разкриване на работни места е обвързано с въвеждането на обекта в експлоатация, а задължението по чл.8, ал.5 за въвеждане на обекта в експлоатация от въвода на ответника (купувача) във владение на обекта. Твърди, че ищецът реално не е изпълнил задължението си по чл.9 от сключения между страните договор, съгласно който, кметът на район „Възраждане” въвежда във владение купувача, след подписването на приемо-предавателен протокол. Поддържа, че с оглед на това, че въвода е самостоятелно, отделно, реално фактическо действие, което кметът на район „Възраждане” е следвало да извърши след подписването на приемо-предавателния протокол, то срокът по чл.8, ал.5 от договора не е започнал да тече. Тъй като с изтичането на този срок е свързано изпълнението на задълженията по чл.8, ал.4 и ал.5 от договора, счита че не е във забава за изпълнение на договорните си задължения и че не са налице предпоставките за възникване на отговорността му по чл.12, ал.1, т.3 и т.4 както и по чл.12 ал.2 от договора. Сочи, че с исковата молба ищецът С.о. не е представил писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че е предадено владението на процесния обекта като фактическо действие. Твърди, че такова предаване на владението на процесния обект от кмета на община „Възраждане” при С.о. който го е стопанисвал не е извършено.
Ответникът Д.Г.И. твърди още, посоченият и представен с исковата молба на ищеца приемо-предавателен протокол от 26.07.2004г., е бил формално съставен, че не е получил екземпляр от него и не е извършено реално въвеждане във владение. Сочи, че от протокола не става ясно как е извършено предаването на обекта. Твърди още, че към момента на подписването му, не са му били предадени ключовете от процесния обект.
Не спори, че между страните е сключен договор №257-02/30.06.2004г. както и че в същия е уговорена неустойка, в случай на неизпълнение на поетите от тях задължения. Поддържа, че редакцията на чл.12, ал.1, т.3 от процесния договор е неясна, поради което не би могло да се направи извод, че уговорената със същия неустойка се дължи за всеки месец, така както е претендирана от ищеца с исковата молба.
В отговора, ответникът Д.Г.И. поддържа още, че след като всички задължения на купувача са взаимно обвързани и обусловени едно от друго, задължението за разкриване на работни места от въвеждането на обекта в експлоатация, последното обвързано от въвода във владение и с оглед на това, че ищецът не е представил доказателства за последното, то тогава и за купувача (ответник) не е възникнало задължението за разкриване на уговорените с процесния договор, работни места, а от там и задължението за плащане на уговорената неустойка.
Разпечатката съдържа 37 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/615aecdf-9b05-4248-9544-4c0b10c59c9e