Решение № 169 от 06.07.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1212/2021
- Вид
- Решение № 169
- Подписан
- 06.07.2021
- В сила
- 06.07.2021
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 169 гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Пламен П. Чакалов
Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20215300501212 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260738/09.03.21г. на Пловдивския районен съд, ІІ -ри гр. с., постановено по гр. д. №5422/20г., с което се осъжда „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представялвано от Н.П.П. да заплати на М. Ж. М. с ЕГН **********, с адрес в ***, чрез пълномощника му адв. Е. И., сумата 185.06 (сто осемдесет и пет лева и шест стотинки), представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза за неустойка по договор за кредит № 181282 от 20.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 21.05.2020г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят Сити Кеш“ ООД, гр. София с ЕИК 202531869, моли съда обезсили решението на районния съд, понеже искът е предявен за сумата от 100лв., а съдът се е произнесъл в размер от 185.06лв., като уточнява, че решението е недопустимо в частта, с която присъденото надхвърля 100лв.
Въззиваемата страна М. Ж. М. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Е. И. счита обжалваното решение за допустимо и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Макар да не е представен препис от договора и погасителния план към него 1 страните не спорят, че на 20.04.2018г. са сключили договор за кредит в размер от 800лв. , по който възизваемият е заплатил общо думата 1 010лв. Безспорно е и това, че в договора е предвидено задължение за заемополучателя да осигури поне две от следите обезпечения: запис на заповед, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия.
Относно допустимостта на решението: С определение постановено в откритото съдебно заседание, проведено на 18.02.2021г. на основание чл. 214, ал.1 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск, като е увеличен неговият размер от първоначално предявените 100лв. на 185.06лв. и като се е произнесъл по така увеличения размер районният съд е постановил допустимо решение.
По същество: В жалбата не се излагат доводи по съществото на съдебното решение и затова въззивният съд дължи проверка за нарушение на императивни норми.
От неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза с вещо лице Т. Р. се установява, че по процесния договор за паричен заем № 181282/20.04.18г. заемателят е платил общо 1 010лв., от които 800лв. главница, 24.94 лв. лихва и 185.06лв. неустойка. Така заплатената неустойка от една страна е излязла от присъщата ú обезпечителна функция и затова е нищожна, предвид заплащането на цялата главница, а от друга представлява разход, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите, но ако това бе направено, то предвид съотношението между размерите на платената главница и неустойка, неговата стойност би превишила указаната в нормата на чл. 19, ал.41 от ЗПК, а това на собствено основание обосновава недействителност на договора.
Ето защо правилно районният съд е приел, че процесната клаузата за неустойка е нищожна, и затова заемодателят дължи връщането ú на основание чл. 34 от ЗЗД.
Като е достигнал до същия краен правен извод и е уважил иска на посоченото основание районния съд и постановил правилно, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивникът дължи на адв. И. разноски, определени по реда на чл.
38, ал.1 от ЗА в размер на 300лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260738/09.03.21г. на Пловдивския районен съд, ІІри гр. с., постановено по гр. д. №5422/20г.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представялвано от Н.П.П. да заплати на адвокат Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата 300 (триста) лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
2
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3