Решение № 426 от 20.05.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 2720/2025
- Вид
- Решение № 426
- Подписан
- 20.05.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Диана Димитрова Пашова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 112 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 426 гр. гр. Хасково, 20.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640102720 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „БРАТЯ СТАМОВИ“ ЕООД, ЕИК 126629236, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Македония“ №35А, против „АИДАТУР“ АД, ЕИК 836143710, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Атлантически“ №1, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 112 ЗЗД, вр. чл. 110 ЗЗД за признаване на установено спрямо ответника, че ищецът не дължи вземанията, присъдени с изпълнителен лист от 11.12.2018г. на основание съдебно решение по гр.д. №3193/2017г. по описа на РС-Хасково, на основание на който е образувано изп. д. №1965/2025 по описа на ЧСИ Н. К., с рег. №929 на КЧСИ за сумите от 1530,04 евро (равностойни на 2992,50 лв.) – главница, 1341,87 евро (равностойни на 2624,47 лв.) – законна лихва върху главницата за периода 22.12.2017 г. – 24.10.2025 г., 561,74 евро (равностойни на 1098,66 лв.) – присъдени разноски, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди срещу него да е издаден изпълнителен лист на 11.12.2018 г. въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 3193/2017 г. на РС – Хасково. Въз основа на този изпълнителен лист да е образувано изп. дело № 512/2020 г. по описа на ЧСИ Н. К.. Последното изпълнително действие по това дело да е вписване на възбрана на 23.03.2020 г. върху недвижими имоти на ищеца. След тази дата в продължение на повече от две години да не са предприемани изпълнителни действия, поради което изп. дело № 512/2020 г. да е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (перемпция), с 1 постановление от 07.10.2025г., влязло в сила на 23.10.2025 г. След прекратяване на изпълнителното дело ответникът да е получил обратно изпълнителния лист и на 23.10.2025 г. да е образувал ново изп. дело № 1965/2025 г. На 03.11.2024г. ищецът да е получил покана за доброволно изпълнение по новото изпълнително дело. Твърди от 23.03.2020 г. (последно изпълнително действие) до 24.10.2025 г. (налагане на запори по новото изпълнително дело) да е изтекъл срок, по-дълъг от 5 години, поради което: главницата и разноските да са погасени по 5-годишната давност по чл. 110 ЗЗД; законната лихва да е погасена по 3-годишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, Счита, че тъй като ответникът с Молба с вх. № 213350/16.10.2025 г. по изп. дело № 512/2020 г. /което посочва, че е прекратено/ по описа на ЧСИ К., е поискал да му бъде върнат изпълнителния лист, издаден на 11.12.2018 г. от РС-Хасково, това водило до обезсилване по право на предприетите действия по принудително изпълнение по горното изпълнително дело /вписаната в СВХасково възбрана от 23.03.2020 г. върху двата имота ищеца доказвала и обосновавала твърдението за изтекла погасителна давност спрямо процесните вземания още от 11.12.2018 г. /дата на издаване на горния изп. лист/ до 24.10.2025 г. /дата на наложени: запор на банковите сметки на ищеца и запор на вземанията на ищеца от ТД на НАП Пловдив - офис Хасково/. Поддържа изтичането на погасителната давност да представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене по делото, по което е издаден изпълнителният лист. В тази връзка, твърди вземанията за: 2992,50 лв. – главница, 2624,47 лв. – законна лихва за периода 22.12.2017 г. – 24.10.2025 г., 1098,66 лв. – присъдени разноски да са погасени по давност, тъй като след последното изпълнително действие по предходното изпълнително дело № 512/2020 г. от 23.03.2020 г. до 24.10.2025 г. да не са предприемани действия по принудително изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва искoвете по основателност. Поддържа, че вземането е установено със сила на присъдено нещо и не е налице изтекла погасителна давност; че с оглед силата на присъдено нещо не може да се оспорва съществуването на вземането; че искът по чл. 439 ГПК не може да служи за повторно разглеждане на вече установено вземане.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че на основание решение № 210 от 13.04.2018г., постановено по гр.д. № 3193/2017 г. на РС-Хасково, потвърдено с № 369 от 12.10.2018г., постановено по в.гр.д. № 447/2018г. на ОС-Хасково и влязло в сила на дата 12.10.2018г., дружеството „БРАТЯ СТАМОВИ“ ЕООД, ЕИК 126629236, е осъдено да заплати на „АИДАТУР“ АД, ЕИК 836143710, следните суми:
2992,50 лв. – главница по няколко фактури, ведно със законната лихва, 2 считано от 22.12.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 659,18 лв.– съдебно-деловодни разноски (л. 48-56). На основание влязлото в сила решение за присъдените суми е издаден изпълнителен лист от 11.12.2018г. по гр.д. № 3193/2017 г. на РС-Хасково (л. 18).
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че на основание молба на взискателя от 05.03.2020г. и издадения изпълнителен лист от 11.12.2018г. по гр.д. № 3193/2017 г. на РСХасково е образувано изп.д. № 512/2020 г. по описа на ЧСИ Н. К., с рег. №929 на КЧСИ (л. 17-18, л. 128). С молбата взискателят е оправомощил съдебният изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да предприема изпълнителни действия (л. 128).
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че съгласно покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 18.03.2020г., задълженията по изп. дело № 512/2020 г. по описа на ЧСИ Н. К. са: 2 992,50 лв. – главница, 2 624,47 лв. – законна лихва върху главницата за периода 22.12.2017 г. – 24.10.2025 г., 1 098,66 лв. – присъдени разноски (л. 19).
Установява се от приложените писмени доказателства - заверен препис на изп. дело №512/2020 г. по описа на ЧСИ Н. К., че по изпълнителното дело са предприети следните изпълнителни действия:
- със запорно съобщение от 06.03.2020г. е разпоредено налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Търговка банка Д“ АД (л. 140);
- с разпореждане от 06.03.2020г., обективирано в покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 18.03.2020г., е насрочен на 10.04.2020г. опис на движими вещи, собственост на длъжника (л. 152). Съгласно протокол на ЧСИ от 10.04.2020г. описът не е извършен поради ограниченията, въведени с чл. 5, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение;
- с разпореждане от 20.03.2020г. на ЧСИ е поискано вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника (л. 161);
- на 23.03.2020 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по делото (л. 167);
- с разпореждане от 24.03.2020г. на ЧСИ държавата е присъединена по изпълнителното дело (л. 174);
- с разпореждане от 12.01.2021г. на ЧСИ, инкорпорирано в призовка за принудително изпълнение, е насрочен на 25.02.2021г. опис, оценка и изземване на движими вещи, съобщението за която е връчена на длъжника при отказ на 26.01.2021г. (л. 184-185). Съгласно протокол от 25.02.2021г. описът не е извършен поради това, че взискателят не е осигурил представител и не е представил документ за платена такса за опис по т. 20 ТТРЗЧСИ;
- с разпореждане от 13.04.2022г. на ЧСИ, инкорпорирано в призовка за принудително изпълнение, е насрочен на 20.06.2022г. опис, оценка и 3 изземване на движими вещи на длъжника (л. 205). Видно от призовката за принудително изпълнение същата не е оформена като връчена на длъжника.
По делото няма данни описът да е извършен, да е отменен или причините, заради които не е извършен.
Освен горните действия, по изп. дело №512/2020 г. по описа на ЧСИ Н. К. са изпращани уведомления от частния съдебен изпълнител до взискателя за дължими такси; съобщение до длъжника за наложена възбрана; искания за справки от частния съдебен изпълнител до ТД на НАП-Хасково за регистрирани касови апарати на длъжника и търговски обекти, както и банкови сметки; искания от ЧСИ до АВ за издаване на преписи от нотариални актове; искания за справки от частния съдебен изпълнител до ОДП Хасково – Пътна полиция; искания за справки от частния съдебен изпълнител до Община Хасково за декларирано имущество на длъжника; получавани са удостоверения по исканията за справки и наложените запори; извършвани са справки от частния съдебен изпълнител за притежавани от длъжника банкови сметки; искания за справки и уведомления от НАП до частния съдебен изпълнител за размера на дълга на длъжника.
С постановление за прекратяване от 17.10.2025г. на ЧСИ, влязло в сила на 23.10.2025г., е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело №512/2020 г. по описа на ЧСИ Н. К. (л. 250).
Прието е за безспорно установено между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че с молба от 23.10.2025г. с приложен изпълнителен лист от 11.12.2018г. по гр.д. № 3193/2017 г. на РС-Хасково е образувано изп. дело № 1965/2025 по описа на ЧСИ Н. К., с рег. №929 на КЧСИ с искане за налагане на възбрани (л. 72-75).
Установява се от приложените писмени доказателства - заверен препис на изп. дело №1965/2025 г. по описа на ЧСИ Н. К., че по изпълнителното дело са поискани от взискателя и предприети от съдебния изпълнител следните изпълнителни действия:
- със запорно съобщение от 24.10.2025г. е разпоредено налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Търговка банка Д“ АД (л. 86);
- със запорно съобщение от 24.10.2025г. е разпоредено налагането на запор върху вземанията на длъжника от НАП, получен от НАП на 27.10.2025г.
(л. 91);
- с молба от 03.11.2025г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника (л. 93);
- с разпореждане от 03.11.2025г. на ЧСИ е поискано вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, вписана в СВ на 04.11.2025г. (л. 97, л. 102);
- на 03.11.2025г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение (л. 102).
Освен горните действия, по изп. дело №1965/2025 г. по описа на ЧСИ 4
Н. К. са правени справки за имоти и банкови сметки на длъжника, изпращани са уведомления от частния съдебен изпълнител до взискателя за дължими такси и са получавани уведомления за внесени такси; искания за справки от частния съдебен изпълнител до ТД на НАП-Хасково за регистрирани касови апарати на длъжника и търговски обекти, както и банкови сметки.
От правна страна:
В случай, че вземането е установено със съдебно решение, давността за погасяване на вземането е пет години (арг. чл. чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Това важи и за вземанията за лихви, които са съдебно признати, включително с влязла в сила заповед за изпълнение (в т.см. Решение №50295/23.01.2023г. по гр.д.
№1030 по описа за 2022г. на ВКС, ГК).
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС на РБ, ОСГТК, в мотивите към т. 10, е разяснено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.