Решение № 15234 от 19.09.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15234 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20221110150002 по описа за 2022 година

Д. А. А. е предявил срещу „Ф....“ ЕООД и “Ф....к p.l.c.” обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за недействителни на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № .... г., сключен от ищеца с първия ответник и на Договор за гаранция от 08.04.2022 г., сключен от ищеца с втория ответник и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Ф....“ ЕООД за връщане на сумата от 11,83 лева, представляваща разликата между изтеглената и върнатата сума, получена без основание. При условията на евентуалност ищецът е поискал обявяване на т. 3 и т. 4 от Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № .... г. за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Ищецът твърди, че с ответника „Ф....“ ЕООД са сключили Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № .... г., по силата на който е получил сумата от 350 лева за срок от 30 дни при ГЛП 41,12 %. Посочва, че общо дължимата сума, която следвало да върне, била в размер на 361,83 лева. Излага, че по електронна поща получил процесния договор за поръчителство от 08.04.2022 г., като по заблуждение, че в него е посочен обобщен вид на всички дължими плащания по главния договор за заем, подписал този за поръчителство и се задължил да заплати сума в размер на 100,55 лева. Твърди, че описаните договори са нищожни на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като протИ.речат на законоустановени императивни правила. Били нищожни на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл.

22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената в закона форма. Излага подробни съображения, че договорът за предоставяне на финансови услуги е нищожен поради липсата на ясно посочена методика за формиране размера на ГПР, а от там нищожен се явява и акцесорният договор за поръчителство. Твърди, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК поради невключване на таксата „Гарант“, представляваща скрита лихва, с 1 оглед на което договорът е недействителен и по силата на чл. 23 ЗПК заемателят дължи само връщане на реално получената сума. Излага, че посоченият ГПР от 49,85 % не отговаря на реалния размер, ако при изчисляването му са били включени възнаградителни плащания.

Твърди, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на самостоятелно основание на процесния договор за заем, доколкото нищожните клаузи от него не могат да бъдат заместени от повелителните разпоредби на закона. Заявява, че е налице изключително голяма разлика по двата договора в дължимите от страните престации, което от своя страна води до протИ.речието им с добрите нрави, в резултат на което се явяват нищожни. В исковата молба се твърди, че в качеството на потребител на ищеца се дължи защита срещу неравноправните клаузи, обективирани в договора, за което съдът трябва да следи служебно.

Счита, че при сключването на договорите ответниците не са предоставили възможност на ищеца да влияе на тяхното съдържание, а същият се е съгласил с отнапред определени договорни клаузи, което съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП е основание за нищожност на същите.

Заявява, че не е налице основание за “Ф....к p.l.c.” да претендира плащане на сумата за такса „Гарант“, доколкото липсва договор между кредитор и поръчител, както и поради обстоятелството, че този ответник не е регистрирана банкова институция в Република България. С тези доводи моли съда да обяви за недействителни Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № .... г., сключен от ищеца с първия ответник и Договор за гаранция от 08.04.2022 г., сключен от ищеца с втория ответник, както и да осъди „Ф....“ ЕООД да му заплати сумата от 11,83 лева, представляваща разликата между изтеглената и върнатата сума, получена без основание. При условията на евентуалност ищецът е поискал обявяване на т. 3 и т. 4 от Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № .... г. за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът “Ф....” ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, са възпроизведени в договорите за кредит и дължимата лихва е посочена в договорен размер от 3,38 %. Заявява, че законът не предвижда задължение за включване на формулата за изчисляване на ГПР в договора, тъй като същата не може да бъде променяна от кредитодателя. Оспорва, че е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и другия ответник в договора за гаранция, в ГПР по кредита, доколкото пар. 1 от ДР на ЗПК не предвижда такова изискване. Оспорва твърдението на ищеца, че е неоснователно начисляването на допълнителни разходи по кредита, доколкото необходимостта от обезпечение на кредитора се явява следствие от извършената оценка на неговата кредитоспособност. Излага, че по време на целия срок на действие на договора ищецът е разполагал с информация за общо дължимата сума, която следва да бъде върната по пера - главница и лихва. Заявява, че ищецът е разполагал с възможността да се откаже от сключения договор в 14-дневен срок от сключването му, без да дължи обезщетения и неустойки, като това не е извършено от него. Сочи, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за отпускане на кредит в желания размер, поради което оспорва 2 твърденията на ищеца, че предоставянето на поръчителство е условия за сключването на договора за кредит. Оспорва, че е налице заблуждаваща търговска практика, чрез която е въвел в заблуждение относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. Оспорва твърденията на ищеца, че липсва основание, въз основа на което е получил процесната сума.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „............“ p.l.c. (с предходно наименование “Ф....к p.l.c.”) не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

За доказване основателността на съдебно предявената претенция по делото е представен Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № .... г., сключен между „Ф....“ ЕООД, в качеството на заемодател, и Д. А. А., в качеството на заемополучател, според който дружеството се задължило да предостави на заемополучателя сумата от 350 лв., която да бъде върната заедно с възнаградителна лихва еднократно на 07.05.2022 г. Общият размер на плащането възлиза на 361,83 лв., лихвеният процент по кредита бил фиксиран на 3,38%, а ГПР – на 49,85 %. С чл. 5 от договора за кредит било уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като договорът за почръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който се сключа заемът. С одобряването от дужеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорнката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

В деня на сключване на договора за кредит бил сключен и Договор за гаранция (поръчителство) със страни “Ф....к p.l.c.” и Д. А. А.. По силата на последния “Ф....к p.l.c.” поело задължение да обезпечи пред „Ф....“ ЕООД задълженията на длъжника по договора за заем от 07.04.2022 г., задължавайки се да отговаря солидарно със заемополучатея за изпълнението на всички задължения, проитичащи от договора за заем, а длъжникът се задължил да му заплати възнаграждение в размер на 100,55 лева.

Представена е извадка от регистъра на БНБ, според която „............“ p.l.c. (с предходно наименование “Ф....к p.l.c.”) е със седалище в Малта и е променило наименованието си на 01.10.2022 г.

Представена е вносна бележка от 26.04.2022 г., от която се установява, че сума в размер на 361,83 лева е била внесена в полза на „Ф....“ ЕООД и като основание за е посочено „дог. .....

Представено е уведомление по имейл от 12.09.2022 г., с което “Ф....к p.l.c.” уведомява ищеца, че последният дължи сума в размер на 100,55 лева във връзка с избраното предоставяне на банкова гаранция.

Според изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „Ф....“ ЕООД е начислило сумата от 100,55 лева, представляваща дължимата такса за 3 предоставяне на гаранция (поръчителство) по Договор за гаранция (поръчителство), сключен между “Ф....к p.l.c.” и Д. А. А. на нИ. клиент и кредит с № ...... Пордаи невъзможност дружеството да предостави документи за извършен превод на нИ. отделен кредит, експертизата не може да се произнесе на коя дата е бил извършен евентуалният трансфер между „Ф....“ ЕООД и “Ф....к p.l.c.” на сумата от 100,55 лева, представляваща дължимата такса за предоставяне на гаранция (поръчителство).

Приета е и съдебно-компютърна експертиза, според която при кандидатстване има опция поръчител да бъде физичексо лице, като ищецът е избрал за поръчител Ф....к“.

Съгласието за сключване на договор е дадено с смс от тел. ***. На 07.04.2022 г. в 15:40 часа е изпратен имейл с процесните документи, които се съхраняват като отделни файлове в ел. система.

При тази установеност на фактите се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. В конкретния случай договорите между ответника, кредитора и поръчителя са подписани чрез използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и телефон, който е валиден начин за сключване на договори, съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Следва да се приеме, че ищецът е дал съгласие по отношение на същественото съдържание на двата договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка, прочит на договора и ОУ, одобрението им чрез код за потвърждение, генериран и изпратен от кредитора на посочения от кредитополучателя телефонен номер, които в съвкупност разкриват съзнателно взето решение за сключване на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на взетото решение. Тези обстоятелства не са оспорени, не е оспорени и твърдението за подписване на договора за кредит чрез изпратен на кратко телефонно съобщение код или ползването от ищеца на посочения в разпечатката от системата на кредитора телефонен номер. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.

Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електродният документ се представя по делото върху хартиен носител като заверен от представилата го страна препис, възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ и доколкото ответникът не е поискал представянето му на дигитален носител, този препис представлява годно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

Ищецът не е оспорил получаване на сумата по заема.

Договорът за гаранция (поръчителство) се основава на разпоредбата на чл. 138 ЗЗД, сключен е в изискуемата писмена форма за действителност и допустимо, с оглед чл. 138, ал.

2 ЗЗД, обхваща едно бъдещо задължение. В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 4 и т. 3 от ТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи и служебно за наличие на нищожни клаузи в договора. Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. ЗПК предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи от чл. 143 до чл. 148 ЗЗП, за които съдът следи служебно. Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние.