Решение № 69 от 19.11.2021, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Троян, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети октом***и през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ваня Т. Маринова като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Административно наказателно дело № 20214340200035 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № *** от 06.01.2021 г., издадено от **** – Началник сектор към РУ гр.Троян, на Р. В. Р., EГН**********, с адрес: ****, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от Р. В. Р., като с жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Доводите, които са изложени в жалбата, касаят твърдения, че изложената в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Посочено е също, че санкционната разпоредба, която е приложена от АНО, е неправилна.

Жалбоподателят Р. В. Р. се явява лично в съдебно заседание и със своя пълномощник – адв.С.С. от ЛАК, който поддържа заявеното в жалбата, излага твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и в становището си по същество в представена по делото писмена защита сочи подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП.

За въззиваемото РУ гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. Ангажирани са доказателства.

1

За РП-Ловеч, ТО-Троян не се явява представител в с.з. Не е взето становище по жалбата.

От приложените към делото и приети писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. П. Н., Й. Б. Ц., Д. Д. П., ****, Р***, **** и М. АЛ. М., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.12.2020г. около 21.45 часа полицейските служители, работещи по график като автопатрул в РУ-Троян – свидетелите Й. Б. Ц. и Д. Д. П., се намирали в ***, на кръстовището на ул**** и ****, когато към тях се задал лек автомобил, движещ се с посока от с.*** към с.*** Тъй като автомобилът се движел с висока скорост, свид.Ц. предприел действия по неговото спиране, като, намирайки се на осветено място, му подал сигнал със стоп палка и фенерче. Водачът на лекия автомобил „***, сив на цвят, със затъмени задни странични прозорци, не се подчинил на попадения сигнал и преминал покрай полицаите, продължавайки движението си. Свидетелите Ц. и П. възприели регистрационния номер на преминалия покрай тях автомобил - ****. Те тръгнали след автомобила, но не го установили, поради което докладвали за случая в ОДЧ на РУ-Троян. По посочения регистрационен номер била извършена справка в системата на ИИС-КАТ и било установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя Р..

Предвид това свид.Н.Н. съставил акт за установяване на административно нарушение на Р. В. Р. за това, че на 21.12.2020г. около 21.45 часа в ***, на кръстовището на ул**** и ****, не спрял на посоченото със стоп палка място при подаден ясен сигнал за спиране, с което са нарушени разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП. АУАН е подписан от Р. В. Р. на датата, на която е съставен – 23.12.2020г., като на същия е ***ъчен и екземпляр от акта.

Р. не е отразил възражения в съставения АУАН, като е посочено, че той е отказал да попълни сведение по случая.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е подадено възражение вх. № ***. срещу съставения на жалб. Р. В. Р. АУАН. В него жалб. е изложил твърдения, че на 21.12.2020г. в 21.45 часа не е управлявал автомобила си, нито го е преотстъпвал на друго лице, както и че по това ***еме се е намирал в дома си.

По възражението била извършена проверка от ст.инспектор В.*** от РУ-Троян, който изразил становище, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са представени доказателства, установяващи твърденията в него.

На 05.01.2021 г. *** - началник сектор в РУ-Троян, е издал атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на 2 твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

По приложението на процесуалния закон:

Съдът приема, че обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 8121з-515/19.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя – младши автоконтрольор при РУ - Троян, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдът констатира, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, които да ограничават правото на защита на наказаното лице.

По приложението на материалния административен закон:

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП , при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

След анализ на доказателствата по делото съдът приема за безспорно установено, че на посоченото в АУАН и НП ***еме и място жалб. Р. В. Р. е управлявал лек автомобил „*** с рег. № *** ***, като не е спрял на посоченото със стоп палка място от полицейския служител Ц., който е контролен орган.

Съдът счита, че визираното в АУАН и в НП нарушение по чл. 103 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е осъществено от същия и доказано със събраните по делото доказателства. Настоящият състав приема за установено, че Р. е възприел подадения сигнал със стоп палка от мл.автоконтрольор Ц., който е бил на осветено място, не се е подчинил на сигнала и е продължил движението си.

Макар и последван от патрулния автомобил, Р. не е спрял доброволно.

3

Не се споделят възраженията на пълномощника на жалбоподателя- адв.С., че полицейските органи не са имал право да спират автомобила, тъй като не е било налице извършено нарушение.

Съгласно чл.58, ал.1, т.1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, служителят, назначен в наряд за контрол на пътното движение, спира водачите на ППС за проверка, когато има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата;

В случая е установено, че лекият автомобил „*** с рег. № *** *** се е движел с висока скорост, поради което са били предприети и действията по неговото спиране.

Превишението на разрешената скорост е нарушение по ЗДвП. Видно е от показанията на полицейските служители Ц. и П., че автомобилът е преминал толква бързо покрай тях, чме те не са успели да възприемат нито водача, нито дали има пътници в него.

Не се споделят и възраженията на адв.С., че подаденият сигнал от мл.автоконтрольор Ц. не е подал свое***еменен и ясен сигнал за спиране на водача на *** Съгласно чл.61, ал.1 от посочената инструкция, знаците и сигналите за спиране на водачите на превозни средства се подават от полицейския орган свое***еменно, ясно и разбираемо със стоппалка, чрез хоризонталното й поставяне успоредно на линията на фаровете на спираното превозно средство или с вертикално изправена дясна ръка, като с лявата ръка се посочва мястото за спиране на превозните средства. През нощта и в условията на намалена или ограничена видимост може да се използва и описващ полукръг червен светлинен сигнал.

В случая се доказа, че свидетелят Ц. е изпълнил това изисквание на инструкцията, като е подал сигнал със стоп палка, като поради нощните условия си е служил и с фенерче.

От страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства, с които същият цели да докаже, че не неговият лек автомобил „*** с рег. № *** *** е бил обект на предприети действия за спиране и проверка на 21.12.2020г., а автомобилът, собственост на свид.М. АЛ.

М., който е „*** с рег. № **

По делото са разпитани родителите на жалбоподателя – свид.**** и Р***, които твърдят в своите показания, че на 21.12.2020г. по ***еме на твърдяното нарушение- около 21.45 часа, автомобилът, собственост на сина им, е бил паркиран пред къщата същия ден около 19.00 часа, след което не е бил управляван от него.

Предвид близката родствена ***ъзка между жалбоподателя и посочените свидетели, съдът счита техните показания за подкрепящи неговата защитна теза, същите не се подкрепят от други доказателства, поради което не ги кредитира.

Съдът не кредитира и показанията на свид. ****, който твърди, че на посочената дата-21.12.2020г. с жалбоподателя са били на центъра на селото, в което живеят за ***емето от 20.00 до 22.30 ч., където си говорили. Предвид, че се касае за зимен период, счита за недостоверни тези твърдения, които не се подкрепят с други доказателства. Освен това те се опровергават от изложеното във възражението на жалб.Р., че на посочената дата и час в АУАН той се намирал в дома си ( л.12) .

Разпитан е свид. М. АЛ. М., който е собственик на л.а. „*** с рег. № ** Същият сочи, че на посочената дата 21.12.2020г. не е пътувал с автомобила си покрай мястото на твърдяното нарушение – по пътя с.***-***.

Показанията на свидетелите Ц. и П. съдът кредитира с доверие, тъй като същите са последователни, съответстващи както помежду си, така и с писмените доказателства по 4 делото.

Настоящият състав счита, че по делото е доказано кой автомобил е бил обект на предприети действия по спиране за проверка, на който полицейските служители са възприели регистрационния номер – *** и имено по този номер са установили чрез ИИСКАТ кой е собственик на превозното средство. От страна на жалб. Р. не са ангажирани доказателства ( той не е попълнил декларация), нито са изложени твърдения, че на посочената дата и ***еме той е преотстъпил автомобила си за управление на друго лице.

Поради което спрямо него е била реализирана административнонаказателната отговорност за нарушение по чл.103 ЗДвП, макар и да не е бил установен на мястото на извършеното нарушение.

Във ***ъзка с твърденията , че не лек автомобил „*** с рег. № *** *** е бил обект на предприети действия за спиране и проверка на 21.12.2020г., а автомобилът, собственост на свид.М. АЛ. М., който е „*** с рег. № ** съдът счита, че не се ангажираха никакви доказателства, които да доказват това. Дори и да са идентични по външен вид двата леки автомобила, то регистрационните номера на същите не са сходни или близки, за да приеме съдът твърдението, че вторият автомобил е преминал покрай свидетелите Ц. и П. на 21.12.2020г. и неговия водач не е спрял на сигнала със стоп палка.

Не се споделят доводите на адв.С., че не е доказано от представения пътен лист по джипиеса на патрулния автомобил, че свидетелите Ц. и П. са предприели преследване на л.а.