Решение № 2127 от 01.12.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6407/2021
- Вид
- Решение № 2127
- Подписан
- 01.12.2021
- В сила
- 15.04.2022
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, изр. първо, предложение първо · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.6 ал.2т.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.78 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2127 гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330206407 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .
Обжалвано е Наказателно постановление № 594657 –F600533 от 19.08.2021г издадено от М.М.П.- С. *** на ТД на НАП-Пловдив ,с което на „** „ООД булстат : **** е било наложено административно наказание, ,имуществена санкция’’ в размер от 5076.47 лева за извършено от него нарушение по чл.78ал.2 и ал.3от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез жалбата си ,а впоследствие в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.В.К. излага доводи , че атакуваното НП е неправилно незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание изпрати представител – юрисконсулт З.
. Последната иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление,като счита доводите на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни. Излага подробни съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява неоснователна.
1
За да накаже дружеството жалбоподател, наказващият орган е приел, че, „**“ООД , като регистрирано по ЗДДС лице,в качеството си на получател на доставка на стока-лек автомобил марка Renault, м од е л Capture,при условията на финансов лизинг по чл.6 ал.2т.3 от ЗДДС не е извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 5076.47 лева по фактура № 0002328821 от 30.09.2019г. издадена от **** ЕАД ЕИК ****.Като не е сторило това в законоустановения сротк от 01.09.2020-14.09.2020гвкл.за данъчен период 08.2020г.,което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по ЗДДС за в.08.2020г. в по-малък размер от 5076.47лева.
Съгласно договора за финансов лизинг №0021142/13.09.2019г сключен между „****“ ЕАД /лизингодател/ и „**“ /лизингополучател/,то лизингодателят предоставя временно и възмездно ползване при условията на финансов лизинг с възможност за закупуване следните лизингови вещи,сред които е и Renault,модел Capture.Автомобилът е предаден на лизингодателя на 13.09.2019г.
За тази доставка „.** ****“ ЕАД е издало фактура № фактура № 0002328821 от 30.09.2019г с данъчна основа 28 475.01лева и ДДС 5695 лева ,по която ДДС е начислен с данъчен период 09.2019г.През м.09.2019г.по фактурата е ползвано право на данъчен кредит по смисъла на чл.72ал.2 от ЗДДС и от „**“ООД.
С допълнително споразумение е частично прекратен договора относно посочения автомобил .Като от страна на доставчика е издадено кредитно известие № 0002516354/18.08.2020г, данъчна основа „минус“ 25 382.35 лева и ДДС „минус“ 5076.47лв.,което е трябвало да бъде отразено за данъчен период м.08.2020г.
„**“ ООД е следвало да направи корекция на ползван данъчен кредит в размер на 5076,47лева ,като отрази издаденото от доставчика кредитно известие № 0002516354/18.08.2020г.в дневника си покупки и в справката декларация ,подадени пред ТД на НАП с вх.№16004423591 /12.09.2020г.за данъчен период м.08.2020г.Извършването на корекцията е направено в м.01.2021г.,тоест със закъснение.
Неизвършването на корекцията е довело до определяне на резултат за данъчен период м.08.2020г.в по-малък размер ,вместо следващия се резултат при коректно отразяване на кредитното известие.
Като в хода на документната проверка от 15.01.2021г.-Б.В. е установила описаното по-горе и е изготвила на 11.03.2021г.АУАН №F600533,което връчила на упълномощеното лице –Б.Г .
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят В. .
Същата потвърди отразеното от нея в АУАН. В качеството си на инспектор по приходите /към инкриминирания период/ в ТД на НАП –Пловдив е извършила проверка ,която и е възложена.По време на проверката установила ,че кредитното известие не отразено за периода ,за който е издадено.Като АУАН е съставен в упълномощено лице,което в момента не е
2 възразило.Настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират напълно показанията на този свидетел, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред и не са били оспорени в нито един етап от производството от страните.
Въз основа на събраните на делото доказателства-гласни и писмени такива съдът намира от правна страна ,че описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно квалифицирано като нарушаване на чл.78 ал.2 и ал.3 от ЗДДС.Административно-наказващият орган е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил вярно материалния закон.Жалбоподателят е бил санкциониран с процесното наказателно постановление за това ,че като регистрирано по ЗДДС лице,в качеството си на получател на доставка на стока по кредитно известие с посочен номер доставчика кредитно известие № 0002516354/18.08.2020г,не е направило корекция за ползван данъчен кредит в размер на 5076.47 лева,като е следвало да отрази издаденото и посочено по-горе известие за данъчен период м.08.2020г.,като това е довело до определяне на резултат за данъчен период м.08.2020г.в по –малък размер,вместо следващия се резултат при коректно отразяване на кредитното известие.Нормата е отправена до всички лица ,които се явяват регистрирани по ЗДДС,каквото е и „ **“ООД.
Според разпоредбата на чл. 78 ал.2 (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката.
(3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.)
Корекцията по ал. 2 се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.“Тоест ясно и точно е дадено както задължението ,така и срока за неговото изпълнение ,като няма никакъв спор ,че тези разпоредби се отнасят към конкретния казус и са насочени именно и към „ **“ООД като регистриано по ЗДДС лице.
Видно от съдържанието на приложеното по делото копие от кредитно известие ,намиращо се на л.16 от административно-наказателната преписка е видно и няма спор ,че същото е издадено на 18.08.2020г. към фактура № 0002328821 /30.09.2019г.Тоест е издадено през месец август 2020 г. и касае получател „**“ ООД. В този смисъл е станало известно на получателя през месец август 2020г.Настоящият съдебен състав намира, че хода на административно наказателната-преписка не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на 3 защита на наказаното лице.
Спазени са изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи. Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП.Като не се явява основателен доводът на пълномощника на жалбоподателя,че не е спазен срока по чл.34 от ЗАНН.Тъй като в случая нарушението е станало известно на дата 15.01.2021г.,когато е и датата на самото искане за предоставяне на документи от страна на дружеството.И от тогава именно тече този три месечен срок за съставяне на АУАН.Тъй като именно тогава проверящия е могъл да прецени извършено ли е нарушение и какво е то.Ето,защо и няма как тази дата да бъде изчислявана от по-рано.
Също така спрямо дружеството жалбоподател, правилно е била приложена санкционна норма на чл. 182 ал.1 от ЗДДС и правилно административно -наказващия орган е наложил имуществена санкция в размера на дължимия данък-5076.47 лева. Следва да се отбележи ,че административно –наказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на всяка санкция е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
По същество на спора, пълномощника на жалбоподателя -адв. К. излага доводи, че не са спазени изискванията на чл.42т.3 и т. 4 от ЗАНН ,както и съответно чл.57ал.1т.5 от ЗАНН досежно коректното описание на мястото на извършване на нарушението . Видно от представеното АУАН и НП- изрично е записано както датата ,така и мястото на извършване на нарушението- а именно на дата 15.09.2020г в гр.Пловдив.Като в този смисъл и това е изпълнено не е налице пропуск нито в АУАН ,нито в НП.Правилно и точно са описани елементите на самото нарушението , както беше описано по-горе и цитирано съдържанието на същите това са именно елементите на нарушението съгласно изискванията на чл.6 от ЗАНН .Неоснователен е и доводът,че не е изследван въпроса кога именно е пристигнало в счетоводството на дружеството процесното кредитно известие.Тъй като съгласно чл.78ал.2 от ЗДДС –„ Регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката.“ А пък управителя на самото дружество е подписал и допълнителното споразумение №1 25.09.2020г. по Договора за финансов лизинг.
Не намира опора в доказателствата , а и основателност доводът в жалбата ,че няма описание нито в АУАН ,нито в НП каква е разликата при своевременно отразяване на кредитното известие в дневниците за покупки в съответния период.Това е така ,тъй като коректно е описано и в двата акта – а именно ,че дружеството не направило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 5076.47лв.А в разпоредбата на чл.182 ал.1 от ЗДДС също е посочено ,че наказанието се свързва с определянето на по-малък размер данък и именно той о определен като размер на имуществената санкция.
Формата на изпълнителното деяние дружеството е бездействие ,а 4 именно неизпълнение на задължение,което се описва и с двете разпоредби,както на чл.78ал.2 ,така и на чл.78 ал.3 от ЗДДС-тъй като по ал. 2 се посочва ,че регистрираното лице следва да коригира размера на данъчния кредит , а в ал.3 се сочи какъв е съответния срок за тази корекция.И в този смисъл правилно е описано и текстово и цифрово нарушението.
За пълнота на произнасянето следва да се обсъди и направеното искане в жалбата за прилагане на чл.28 от ЗАНН.Според настоящия съд самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства ,които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението от съответния вид. В тази връзка настоящият съд счита, че бездействието на жалбоподателя е продължило достатъчно дълго ,че да може да се третира по-благоприятно субекта.С оглед на което разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима.
По разноските :
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът отхвърля претенцията за разноски на другата страна . С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в минималния размер от 80 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.
Като има предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, предложение първо ЗАНН, Районен съд Пловдив РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 594657 – F600533 от 19.08.2021г издадено от М.М.П.- С. *** на ТД на НАП-Пловдив ,с което на „** „ООД булстат : **** е било наложено административно наказание, ,имуществена санкция’’ в размер от 5076.47 лева за извършено от него нарушение по чл.78ал.2 и ал.3от ЗДДС.