Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1000 от 18.10.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2989/2023
Вид
Решение № 1000
Подписан
18.10.2023
Състав
Кристина Николаева Костадинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Перник, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20231720102989 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

***, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.М. срещу К. Г. Т., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 80.40 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 13, находящ се в *** в общ размер от 160.81 лева, от които главница в размер на 72.82 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. вкл. / ½ част от общото вземане за главница от 145.65 лева/, и 7.58 лева – обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г.

/ ½ част от общото обезщетение в размер на 15.16 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1664/2023 г. на РС Перник – 21.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е 1 изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, писмо от Община Перник, Дирекция „Местни приходи и такси“ ведно с приложена към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ, нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 г от ЗПИНМ и два броя удостоверение за наследници, както и платежно нареждане за платена сума от ответника.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител – адв. К. Б., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е собственик/ползвател на вещно правно основание на топлоснабдения имот респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Посочва се, че разпоредбите на ЗЕ изисквали сключването на индивидуален договор с потребителя най-малкото въз основа на искане за откриване на партида. Такъв обаче по делото липсвал. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.

На следващо място се оспорва претендираното по делото обезщетение за забава като се твърди, че дружеството не било издавало фактури за процесния период респ. същите не били връчени на ответника. В тази връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите претенции.

Изразява се несъгласие с назначаването на съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза.

В хода на производството по делото от ищеца са представени фактурите за процесния период, както и уведомления до потребителя Виолета Т.а.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.09.2023 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответника изразява писмено становище като поддържа, че исковете са неоснователни и иска същите да бъдат отхвърлени. Обръща внимание, че дружеството не доказвало наличие на облигационна връзка между него и ответника.

2

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, част от които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 956/21.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1664/2023 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г., от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представеното по делото извлечение от сметка, както и от представените фактури, е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 145.65 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. вкл. и 15.16 лева – обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до 06.03.2023 г. Съгласно извлечението от сметка от посочените суми са платени 80.41 лева.

В тази връзка видно от платежно нареждане от 11.05.2023 г. ответникът К. Г. Т. е заплатил на ищцовото дружество сумата от 80.41 лева – с основание за плащането главница и лихва по ч.гр.д. № 1664/2023 г. Плащането е извършено след връчване на заповед № 956/21.04.2023 г. на длъжника ответник, станало на 04.05.2023 г.

От представено по делото копие от нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 120, том V, нот. дело № 1532/1970 г. от 15.09.1970 г. се установява, че на 15.09.1970 г. лицата В.Я Т.а и Г.С. Т. са придобили собствеността върху имот – апартамент № 13, находящ се в гр.

Перник, жилищен комплекс „Средец 9“, бл. 5, вх. А с площ от 89.93 кв.м.

Видно от декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 29.06.1998 г. същата е подадена от лицето Г.С. Т.. С посочената декларация същият е декларирал собствеността върху имот – апартамент № 13, находящ се в ***, ет. 5. Съгласно декларацията собственици на имота при равни квоти са деклараторът Г.С. Т. и лицето В.Я Т.а. От своя страна като документ за собственост е посочен именно цитираният нотариален акт за собственост № 120, том V, нот. дело № 1532/1970 г. от 15.09.1970 г. В тази връзка и съдът приема, че апартамент № 13, находящ се в гр. Перник, жилищен комплекс „Средец 9“, бл. 5, вх. А по документа за собственост и апартамент № 13, находящ се в ***, ет. 5 представляват един и същи имот като разминаването се дължи на административна промяна в годините.

От представено по делото удостоверение за наследници на Г.С. Т. се установява, че същият е починал на 30.09.2014 г. като е оставил за свои наследници: ответникът К. Г. Т. /син/ и лицето В.Я Т.а /съпруга/. По делото обаче е представено удостоверение за наследници и на последната, от което е 3 видно, че тя също е починала – на 03.02.2022 г. /т.е. през процесния период/.

В.Я Т.а е оставила един наследник – сина си и ответник по делото К. Г. Т..

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота /с изключение на наследственото правоприемство/ или въобще във вещноправния му статут в периода от 15.09.1970 г. /сключване на договора за покупко продажба/ до настоящия момент, вкл. такива касаещи процесния период. Самият ответник, видно от справка от Национална база данни „Население“, налична по заповедното дело, е адресно регистриран на адреса на процесния имот от 1999 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване част от вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 956/21.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1664/2023 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Ответникът следва да отговаря за посочените задължения – за част от процесния период /до 03.02.2022 г./ в качеството си на наследник на В.Я Т.а, а за частта след смъртта й в лично качество.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника /лично/ като същият е депозирал възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. При предявяване на иска е съобразено частичното плащане от ответника – след връчване на заповедта и преди образуване на настоящото дело. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че ответникът не е собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител 4 на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, декларация по чл. 14 от ЗМДТ, нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 120, том V, нот. дело № 1532/1970 г. от 15.09.1970 г., удостоверение за наследници на Г.С. Т. и удостоверение за наследници на В.Я Т.а/ следва извод, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото през част от процесния период е бил съсобственик на имота заедно с В.Я Т.а, а след смъртта й е станал единствен собственик на имота.