Решение № 4639 от 26.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4639 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20231100501396 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №10 663/06.02.2023 г. от взискателя „Т.С.“ ЕООД срещу постановление от 03.01.2023г., с което на основание чл. 433, ал.1, т.4 ГПК е прекратено изпълнително дело № 20199190400410 по описа на ЧСИ С.А. с рег.№919 от КЧСИ.

Жалбоподателят - „Т.С.“ ЕООД счита, че процесното изпълнително дело е прекратено неправилно и преждевременно, тъй като определение № 260 209 от 21.09.2022г. на Окръжен съд – Плевен не е влязло в сила. Моли да бъде отменен обжалваният акт на съдебния изпълнител.

Ответната страна - „О.-Х.“ АД, редовно уведомен в срока по чл. 436, ал.

3 от ГПК, депозира становище, в което излага съображения за неоснователност на частната жалба, тъй като посочения съдебен акт е влязъл в сила на 14.12.2022г. и това е отбелязано върху представения препис от него по делото.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, 1 приема следното:

Производството по изпълнително дело № 20199190400410, по описа на ЧСИ С.А., с per. № 919, е образувано по молба на взискателя „Т.С.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, въз основа на обезпечителна заповед, издадена на 08.11.2019г. от Окръжен съд - гр. Плевен, на основание съдебно определение № 983 от 08.11.2019г., постановено по ч.т.дело № 251/ 2019г., по описа на Окръжен съд - Плевен, с която е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове, които ще бъдат предявени от „Т.С.“ ЕООД - в несъстоятелност срещу „О.Х.“ АД общо в размер на 349 766 лв.

Допуснатите обезпечителни мерки са: запор на вземанията по банковите сметки на бъдещия ответник, открити в банките, изброени в обезпечителната заповед, както и възбрана на недвижимия имот, представляващ ресторант на две нива, находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица“, ул.

„******* (седем-девет).

С молба, вх. № 11745 от 23.12.2022г., длъжникът „О.Х.“ АД е поискал прекратяване на изпълнителното дело, като към молбата е приложено заверено копие на влязло в сила определение № 260209 от 21.09.2022г. постановено по ч.т.д. №251/2019г. по описа на ОС - Плевен, с което е отменено обезпечението, допуснато с определение № 983/08.11.2019г. по ч.т.д. №251/2019г. по описа на ОС - Плевен. Върху първата страница на съдебния акт има поставен печат с отбелязване, че същият е влязъл в сила на 14.12.2022г. и подпис на съдия.

С обжалваното постановление от 03.01.2023г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 20199190400410 на основание чл. 433, ал.1, т.4 ГПК.

Обжалваният акт е съобщен на взискателя на 06.01.2023г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В разпоредбите на чл. 433, т.1 – т.8 от ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези основания обуславящи прекратяване на 2 принудителното изпълнение е визирано и основанието предвидено в т. 4 на чл. 433 ГПК, според което изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист.

Разглеждания случай напълно припокрива хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.

4 от ГПК, тъй като с определение № 260 209 от 21.09.2022г., постановено по т.д. № 251/2019г. по описа на Плевенски окръжен съд е отменено допуснатото обезпечение с определение № 983 от 08.11.2019г. по ч.т.д. № 251/2019г. Така с влязъл в сила съдебен акт е отменен актът, въз основа на който са наложени обезпечителните мерки.

Доколкото при постановяване на атакуваното постановление съдебният изпълнител е съобразил коректно и точно предписанията на процесуалния закон - то жалбата срещу това постановление е неоснователна.

Настоящият съдебен състав не споделя довода на частния жалбоподател, че определение № 260 209 от 21.09.2022г. не е влязло в сила. Видно от представения на страници 98-99 от изпълнителното дело препис на определение, в същото има изрично отбелязване, че е влязло в сила на 14.12.2022г.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №10 663/06.02.2023 г. подадена от взискателя „Т.С.“ ЕООД – в несъстоятелност срещу постановление от 03.01.2023г. на ЧСИ С.А. с рег.№919, с което на основание чл. 433, ал.1, т. 4 ГПК е прекратено изпълнително дело № 20199190400410.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3