Решение № 17010 от 19.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17010 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20231110147730 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ДРУЖЕСТВО срещу ответника СО за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 196,00 лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по щета № 0000-126119-250800 и ликвидационни разноски, във връзка с реализирано на 10.03.2019 г. в АДРЕС ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 28.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 61,97 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.08.2020 г. до 27.08.2023 г.

Ищецът твърди, че на 10.03.2019 г., в АДРЕС, е реализирано ПТП, при което на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № **********, управляван от Я. Ц. Я., са причинени имуществени вреди в резултат на попадането му в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно. Поддържа се, че гореописаният лек автомобил е застрахован при ищцовото дружество по автомобилна застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № 93001810029967, със срок на действие от 14.04.2018 г. до 13.04.2019 г. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета № 0000-1261- 19-250800, по която била заплатена на собственика на увреденото МПС сумата от 186,00 лева - обезщетение, а 1 ликвидационните разноски били определени в размер на 10,00 лева. Сочи се, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие, и има право на регресен иск. Поддържа се, че отговорен за стопанисване на процесния пътен участък бил ответникът. Твърди се, че ищецът предявил извънсъдебно претенцията си на 18.07.2019 г., но ответникът не възстановил заплатеното застрахователно обезщетение, вкл. и към момента на предявяване на претенцията. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СОе подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска при твърдението, че не е надлежен ответник по него, тъй като за поддържането на участъка, на който е настъпило процесното ПТП, а именно: АДРЕС , била отговорна Агенция „Пътна инфраструктура“, а не СО Оспорва се твърдението в исковата молба, че именно необезопасена дупка на пътното платно е станала причина за настъпване на ПТП. Възразява се, че нямало индикация Общите условия, приложени към исковата молба, да са били приети и да са били тези, представени на застрахования. Липсвали доказателства за заплащане на разсрочените във времето вноски, след първата, по застрахователната премия, а оттам се твърди, че не било безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение. В представения протокол за ПТП липсвало отбелязване в графа „алкохол“. Възразява се срещу доказаността на наличието на дупка на пътния участък и твърдения от ищеца механизъм за настъпване на ПТП. Посочва се, че липсвал снимков материал както към протокола за ПТП, така и към огледа след образуване на щетата, като първото възпрепятствало протокола за ПТП да се ползва с доказателствена сила. Изразява се и становище, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на автомобила, който не съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, във връзка с което ответникът въвежда възражение за съпричиняване. По изложените съображения се иска отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност намаляване размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на водача на процесното МПС. Направено е искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение до размер на данъчната основа, при уважаване на претенцията изцяло, поради възвръщаемостта на ДДС. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на 2 адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.

Третото лице – помагач - Агенция „Пътна инфраструктура“, е депозирало становище, в което поддържа доводи за неоснователност на исковата претенция. Възразява се, че не са представени актуални към датата на ПТП застрахователен договор и Общи условия. Посочва се, че съставеният протокол за ПТП е непълен, неточен и противоречив. В него били вписани като щети 2 броя гуми и джанти отдясно, а в уведомлението – само 2 броя джанти. Посочва се, че протоколът не бил съставен след посещение на място от служители на МВР, че не бил подписан от представител на ответника, за да го обвързва, и включвал само твърдения на водача. В протокола не били посочени размера на препятствието, причината за настъпване на ПТП-то.

Твърди се съпричиняване от страна на водача за настъпване на ПТП-то и причиняване на вредите. По делото не било установено дали имало други движещи се МПС-та, възпрепятствали заобикалянето на препятствието или участвали/причинили ПТП-то, не били представени доказателства за използване на техническо средство – дрегер или реализирането на ПТП-то под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, не били представени доказателства за причиняване на вредите в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в изключенията по Общите условия на ищеца. Не се доказвало застрахователното покритие по процесния застрахователен договор да покрива и риск „гуми“. Твърди се приложение на разпоредбата по чл. 110 от ЗЗД за регресното вземане.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените към исковата молба писмени доказателства – протокол за ПТП, уведомление за настъпило застрахователно събитие и събраните гласни доказателства се установява, че на 10.03.2019 г. в гр. София, лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********, се е движил по Околовръстен път с посока на движение от с. К. към бул. АДРЕС“, където превозното средство е преминало през дървена греда, имаща размери 10 см х 10 см (дължина и ширина) и намираща се перпендикулярно на пътното платно. Пред процесния автомобил е имало трафик от други движещи се коли, като непосредствено движещият се отпред автомобил също увредил своите 3 гуми и джанти от съприкосновение с гредата, което е попречило на свидетеля Я. Ц. Я. – водач на процесния автомобил, да възприеме препятствието. Поради разположението на препятствието водачът не е успял да избегне преминаването през същото. След преминаване през гредата предните и задните десни гуми и джанти на автомобила са били увредени. С оглед разказаното от свидетеля и при липсата на доказателства в противния смисъл съдът счита, че водачът е управлявал със съобразена скорост. Представеният по делото протокол за настъпилото ПТП доказва, че материализираното в него изявление е станало и че това изявление изхожда от лицето, подписало протокола - следователно документът се ползва с формална доказателствена сила. Протоколът, като свидетелстващ документ, материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. Протоколът отразява лично възприетите и удостоверени от съставителя факти относно настъпване на ПТП, самоличността на водачите и индивидуализацията на МПС-тата. Според практиката на върховната инстанция протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ (в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т.о, ТК).

За да приеме посочения начин на реализиране на механизма на произшествието, съдът кредитира показания на разпитания водач на автомобила, възприел инцидента непосредствено, предвид последователността, логичността и подробността в показанията му.

Видно от приложените към исковата молба застрахователна полица, доклад по щета, сравнителна експертиза, и уведомлението за застрахователно събитие към процесната дата увреденият автомобил е бил застрахован при дружеството-ищец по застраховка

„Каско“.

Предвид вписаната застрахователна премия в полицата в размер на 453,03 лева и отразените плащания на л. 4 (гръб), съдът счита, че цялата застрахователна премия е била изплатена.

4

От показанията на свидетеля, уведомлението за настъпило застрахователно събитие, експертизата по щета на застрахователя и доклада по щетата, се установява след преминаване на автомобила през препятствието са настъпили увреждания по него, за което е била заведена щета при ищцовото дружество. Следва да се посочи, че като щети в протокола за ПТП е вписано увреждане на два броя десни гуми и джанти, а в уведомлението за настъпило застрахователно събитие – увреждане на двете десни джанти. Видно от сравнителната експертиза на застрахователя по щетата са били калкулирани като щети предната и задната дясна джанта, направа на боя, боя и допълнителни материали и режийни разходи за камера.

Съдът изцяло кредитира заключението по назначената съдебноавтотехническа експертиза, като изготвена от вещо лице – експерт в съответната област със специални знания и след запознаване с данните по делото. Вещото лице е посочило, че щетите по моторното превозно средство по предните и задните десни гуми и джанти се намират в пряка причинноследствена връзка с настъпилото произшествие и че необходимата стойност за възстановяване на щетите по предната и задната дясна джанта по средни пазарни цени възлиза на 591,64 лева.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че застрахователното обезщетение в размер на 186,00 лева е било изплатено от ищеца на собственика на увредения автомобил. От платежното нареждане на л. 9 от делото се установява, че плащането е настъпило на 17.05.2019 г.

Видно от писмото на л. 9 (гръб) и известието за доставяне на л. 10 на 23.07.2019 г. ответникът е получил покана от ищеца за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение. Следва да се посочи, че в известието е отбелязано, че доставката касае „документи“ без допълнително уточнение. Предвид изходящата дата на писмото – 18.07.2019 г., и непосредствената дата на предаване на куриера – 22.07.2019 г., съдът счита, че се създава индиция, че посоченото известие удостоверява връчването именно на посочената покана, доколкото липсват и изрични оспорвания в тази насока от ответника.

Към исковата молба са представени писмени доказателства - писмо с изх. № 07-00-65/12.12.2008 г. от Национална Агенция „Пътна 5 инфраструктура“ до Кмета на СО Споразумителен протокол от 17.10.2008 г. между СОи Национална Агенция „Пътна инфраструктура“, Споразумителен протокол от 16.03.2018 г. между СОи Агенция „Пътна инфраструктура“ с уговорен срок на действие от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно с приложенията към него, писмо с изх. № 07-00-38/27.02.2013 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ до Кмета на СО и списък-разпределение на републиканските пътища по дължини и километрично положение, попадащи в урбанизирана територия на СО Предвид датите на документите, материята им на уредба и уговорените срокове за регламентация в тях, съдът счита, че същите касаят период, предхождащ процесното ПТП, но не и релевантния за него момент и уредба, поради което не следва да бъдат вземани предвид.

С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.