Решение № 63 от 20.09.2024, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Котел, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20232210100143 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на Х. Х. Б., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Малко село, община Котел, област Сливен, Д. Х. Ч., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Ябланово, ***, община Котел, област Сливен, Б. Хюсейнов Б., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Малко село, община Котел, област Сливен, Н. Ю. С., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Малко село, община Котел, област Сливен, З. А. Х., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Малко село, община Котел, област Сливен, Д.

Б. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Малко село, община Котел, област Сливен,

В. И. О., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Ябланово, ул. „Проф. Павлов“ № 9, община Котел, област Сливен, О. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Малко село, община Котел, област Сливен, Х. Б. С., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Малко село, община Котел, област Сливен, Ш.

В. Б., с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Омуртаг, ***, област Търговище, Х. Б. С., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Малко село, община Котел, област Сливен, М. Х. Д., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Малко село, община Котел, област Сливен срещу Ф. Х. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Малко село, община Котел, област Сливен и С. Б. Н., с ЕГН **********, постоянен адрес с. Малко село, община Котел, 1 област Сливен, с която молят съда да установи, че ответниците не са придобили по давностно владение описания в исковата молба наследствен имот и да отмени нотариален акт № 73, том 4, дело № 428/06.12.2019 г. на СВ при РС Котел по отношение на ищците.

В исковата молба се сочи, че на 05.12.2019 г. ответниците с нотариален акт № 73, том 4, дело № 428/06.12.2019 г. на СВ при PC Котел са установили пред нотариус Красимир Панайотов с район на действие PC Котел, че са собственици по давностно владение на следния недвижим имот:

Дворно място с площ от 3 236 кв.м., съставляващо ПИ с пл. № 173, за който са отредени УПИ IV, V и IX-173 с неуредени сметки по регулация в кв.

18 по плана на **********, одобрени със заповед № 556/17.10.1983 г., при граници: улица, ПИ пл.№ 172, ПИ пл.№ 174 и ПИ пл.№ 180, ведно с построените в имота: Паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 33 кв.м., състояща се от: Полуподземен етаж състоящ се от избено помещение с площ от 22 кв.м. по вътрешни размери и първи етаж, състоящ се от две стаи и салон; Паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 65 кв.м., състояща се от: полуподземен етаж – състоящ се от две стаи и салон, и първи етаж, състоящ се от кухня, салон, входно антре и две стаи; и Паянтова стопанска постройка със застроена площ от 14 кв.м. и застроен обем от 32 куб.м.

Сочи се, че този недвижим имот всъщност бил собственост на наследниците на Б. С. Н. и Б. С. Н., които се явявали наследодатели на ищците и втория ответник.

При издаване на нотариалния акт ответниците не са разполагали с документ за собственост, тъй като такъв няма, а е направена обстоятелствена проверка.

Сочи се че в нотариалното производство по издаване на констативния нотариален акт се доказва давностното владение чрез трима свидетели, съгласно чл. 587 ал.2 от ГПК. Твърди се, че актът на нотариуса няма сила на пресъдено нещо и доказването в нотариалното производство няма доказателствена сила при оспорване от заинтересована страна по съдебен ред.

Твърди се още, че свидетелите в нотариалното производство са потвърдили неистина за съществуването на факта на давностното владение и оттам изхожда, че ответниците не са собственици на наследствения имот, а вторият 2 ответник съсобственик на имот само до размера на наследствения си дял, докато първия ответник въобще не е собственик на имота.

Сочи се, че в имота има обособени две жилища - двете находящи се в дворното място жилищни сгради. След смъртта на наследодателите в тези сгради остават да живеят двама от наследниците, ведно със семействата си ищеца О. Б. Н. и ответника С. Б. Н.. Останалите наследници не живеят в имота.

Твърди се, че ищецът О. Б. Н. живее в имота от раждането и никога не е живял на друго място. Същият извършвал периодични ремонти и подобрения в имота, в едната жилищна сграда, в която се е установил заедно със семейството си. Той се е грижил за поддръжка на жилището си постоянно това, което ответниците са потвърдили пред нотариуса, че придобиват по давностно владение.

Твърди се още, че всички ищци са заплащали данъка за наследствения си дял от имота и не са предавали владението си на ответниците.

На 26.01.1995 г. и 15.04.1996 г. ищците предоставят ползването на техните идеални части на ищеца О. Б. Н., като сключват неформален договор за продажба на дяловете си и издават разписка, че тези дялове са заплатени от ищеца О. Б. Н.. По този начин ищеца О. Б. Н. е имал право да владее и ползва наследствените дялове на имота на всички ищци, а ответника С. Б. Н. е имал право да ползва само собствените си дялове.

Твърди се, че тъй като ищеца О. Б. Н. се явявал държател спрямо останалите ищци от 26.01.1995 г. и е живял в имота от момента на раждането си, без да е живял на друго място, не е прекъсвал владението на имота никога, то е невъзможно ответниците в режим на СИО и давностно владение, да придобият съсобствените идеални части на ищците, при условие, че не е прекъсвано владението и не е налице хипотезата на чл.79 от ЗС.

Невъзможно било също и съсобственици, придобили недвижим имот на едно и също правно основание, да придобият дела на други съсобственици по давностно владение, тъй като те се явявали винаги държатели, особено когато придобивното основание е наследяване.

Собствеността се разпределяла на дялове по наследяване между ищците и ответниците, както следва: О. Б. Н. - 1/8 идеална част; Х. Б. С. - 1/8 идеална част; Х. Б. С. -1/8 идеална част; Х. Б. С. - 1/8 идеална част; Д. Б. Н. - 1/8 3 идеална част; З. А. Х. - 1/40 идеална част; В. И. О. - 1/32 идеална част; Ш. В. Б.

- 1/32 идеална част; С. Б. Н. - 1/8 идеална част и Ф. Х. Н. - 0 идеални части.

Моли се съдът да установи, че ответниците не са придобили по давностно владение гореописания наследствен имот и да отмени нотариален акт № 73, том 4, дело № 428/06.12.2019 г. на СВ при РС Котел по отношение на ищците за следните идеални части:

О. Б. Н. - 1/8 идеална част; Х. Б. С. -1/8 идеална част; Х. Б. С. - 1/8 идеална част; Х. Б. С. - 1/8 идеална част; Д. Б. Н. - 1/8 идеална част; З. А. Х. 1/40 идеална част; В. И. О. - 1/32 идеална част; Ш. В. Б. - 1/32 идеална част.

Претендират се разноски в производството.

В съдебните заседания се явява само един от ищците О. Б. Н., като всички ищци се представляват от адв. Е. М. от АК Сливен, който заявява, че поддържа иска, който счита че е доказан и моли за присъждане на направените от ищците разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците С. Б. Н. и Ф. Х. Н.. В процесуалния документ се излагат твърдения, че ответниците считат иска за недопустим, тъй като исковата молба не била депозирана от надлежна страна, която има правен интерес. Считат и че предявеният иск е неоснователен.

В отговора се сочи, че страните по делото /с изключение на ответникът Ф. Х. Н./ са наследници на родителите си: баща Б. С. Н., починал на 11.09.1987 г. и майка Б. С. Н., починала на 08.01.1989 г.

Твърди се, че ответникът С. е разговарял с братята и сестрите си, които сега били ищци по делото, и се споразумели да му продадат своите идеални части от бащиния им имот. Съгласно договореността между тях, на 15.04.1996 г. била подписана декларация от страна на ищците Х. Б. С., че е получил от ответника сумата от 10000 лева, Х. Б. С. че е получил сумата от 10000 лева, Х.

Б. С., че е получил сумата 10000 лева, О. Б. Н. е получил от ответника сумата от 7500 лева, Али Б. С. е получил сумата в размер на 11000 лева. Ищците декларирали, че сумите изплатени им от ответника С. Б. Н. на 15.04.1996 г. представляват суми уговорени между тях за наследствените им дялове за поголямата наследствена къща и дворното място на родителите им.

Декларацията била нотариално заверена в Кметство с.Малко село.

Твърди се още, че с разписка, нотариално заверена на 18.01.1996 г. в 4

Кметство с. Малко село били уредени имуществено правните отношения и с другите двама наследници на родителите им, а именно: Мирем Б. Онбашиева, с ЕГН **********, с. Малко село, б.ж на с. Ябланово - починала на 06.05.2014 г. и Д. Б. Н., ЕГН **********, с.Малко село. В разписката се посочвало, че тези двама наследници на Б. С. Н., б.ж. на село Малко село, удостоверяват с подписите си, че са получили по 5000 лева от ответника С. Б. Н., с.Малко село за наследствената къща и дворното място на родителите им в землището на с.Малко село. Посочвало се също, че са съгласни ответника С. Б. Н. да живее в наследствената къща на баща им и да обработва дворното място.

Видно било от представени от ответника доказателства, че е изплатил и придобил, чрез компенсиране с парични суми и с тяхно съгласие идеалните части на всички наследници на процесния недвижим имот. Дори бил обезпечил и заплатил идеалната част от имота и на неговия брат О. Н., който живеел в него и не желаел да го напусне, въпреки че е компенсирал делът му със сумата от 7500 лева.

Сочи се, че от представената от ищеца О. Б. Н. разписка било видно, че същият е предоставил и заплатил дяловете на Мирем Б. Онбашиева, Х. Б. С., Х. Б. С., Али Б. С., Х. Б. С., Д. Б. С., сумата от по 2 500 лева за наследствените им дялове за къща и дворно място на баща им Б. С. Н.. А в разписката не фигурирало и било зачеркнато името му, от което било видно, че не е обезщетен за притежавания от него дял в идеални части от бащиния наследствен имот, както ответникът направил с другите наследници, което означавало, че брат му О. Н., който живеел в една от постройките и ползвал част от двора, владеел неговата идеална част от имота без правно основание.

Сочи още, че също е живял в имота от момента на раждането си и не е живял на друго място. Не бил прекъсвал връзката си с имота, с неговото владение и стопанисване. Извършил редица ремонти - направил нов покрив, нова ламперия, нови прозорци, прекарал път до имота.

Още се сочи, че след смъртта на родителите им, продължил да живее в имота със съпругата си. Стопанисвал и се грижил за имота, тъй като останалите братя и сестри живеели на други места и имали собствени жилища и имоти. Брат му О. го помолил да ползва една от жилищните сгради и ответникът се съгласил на това, с уговорката да напусне имота, когато го помоли. Другите ищци по делото никога не са владели и стопанисвали 5 въпросния имот.

Всички тези обстоятелства дали основание на ответника да пристъпи към изготвянето на нотариалния акт.

Твърди се, че правото на собственост върху процесния наследствен недвижим имот е придобил въз основа на сключената между него и останалите наследници - ищци по делото, договореност за заплащане и компенсиране с парични суми на притежаваните от тях идеални части от правото им на собственост от наследствения недвижим имот.

Била налице и хипотезата на чл.79 от ЗС, тъй като притежаваните от наследниците идеални части от въпросния имот били компенсирани още през 1996 г., а нотариалният акт бил изготвен през 2019 г., т.е. 23 години непрекъснато, добросъвестно и необезпокоявано от никого владение, потвърдено от трима свидетели.

Оспорва се представената от О. Б. Н. квитанция за платен местен данък, като се посочва, че касае само м.юли 2012 г. и м.октомври 2012 г., а не било видно О. Б. да е плащал местен данък, както преди м.юли, така и след м.октомври 2012 г. до момента.

Твърди се от ответника, че от представените квитанции за платен местен данък с № 7001123885/24.04.2019 г. било видно, че ответникът е плащал данък за целия имот за 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 г., от квитанция № 7001138164/20.12.2020 г. било видно, че също той е платил данък за целия имот за 2020 г. и никой не е плащал такъв данък.