Решение № 1786 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1786 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110204074 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6813976, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Г. С. Д., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева (25,57 евро).

Недоволен от ЕФ е останал Д., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения, че ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се сочи, че не били спазени правилата за санкциониране на нарушението, като същото следвало да се накаже по реда на чл. 39 от ЗАНН, а не с процесния ЕФ. Твърди се още, че е изтекла давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, сочи се, че ЕФ бил издаден след изтичане на 3-месечния срок по чл. 34 от ЗАНН. Навеждат се доводи за липса на реквизити – дата на издаване на ЕФ, липсвала видът и местоположението на пътния знак, както и отстоянието на заснетия автомобил от него към момента на установяване на скоростта на движението му. Посочени са доводи, че не било ясно какъв толеранс от измерената скорост бил приспаднат. Иска се отмяната на издадения ЕФ, както и се претендират разноски.

За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.

Същият не се представлява. Депозирано е подробно писмено становище, в което са изложени аргументи по същество.

1

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 30.12.2022 г. в 15:59 часа, жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *********, по бул.

„Ботевградско шосе“ с посока на движение от ул. „Кривински път“ към околовръстния път. В района на № 326 на посочения булевард автомобилът се е движил със скорост от 73 км/ч при ограничение от 50 км/ч, важащо за населено място, която се зачита като 70 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето с АТСС Cordon M2, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: снимковия материал, справка за собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол от техническа проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на АТСС, протокол от обучение на служителя Н. М., както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. Не се оспорва обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила си, но дори и да се оспорва – той не се е възползвал от правото си да посочи пред АНО друг водач, който е управлявал личното му МПС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при 2 издаването на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити, които са ясно посочени в закона и се съдържат в оспорения ЕФ.

Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Освен това, нарушението е установено с техническо средство, проверено за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото ясно се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден режим на работа.

На следващо място, съдът намира, че са налице доказателства аз това, че процесното АТСС е било от одобрен тип и е било в технически изправно състояние към момента на използването му, като за това по делото са налице изрични писмени доказателства.

Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 73 км в час, а водачът е наказан за скорост от 70 км в час.

Несъмнено е доказано и ограничението от 50 км/ч, което по принцип е валидно за цялата територия на града, освен ако с пътен знак не е въведено друго ограничение (по-високо или по-ниско). Налице са доказателства за организацията на движението, а именно схема на вертикалната и хоризонтална сигнализация на пътното платно, от която ясно се вижда, че в процесния участък е действало ограничение от 50 км/ч на максимално допустимата скорост на движение към датата на нарушението. Поради това, възраженията в този смисъл са неоснователни.

Съдът не споделя доводите в жалбата за изтекла давност по смисъла на чл. 80, ал. 1 от НК. Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т. д. № 1/2013 г. - съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.

Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му 3 действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, като от това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Разпоредба на чл. 34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Относно форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно сроковете по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно - наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в случая не е изтекъл. Тук е моментът да се отбележи, че цитираната съдебна практика в жалбата не се споделя от състава на съда, защото е изолирана и преобладаващата практика на АССГ е в обратния смисъл - Решение № 20708 от 21.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5916/2024 г.; Решение № 24309 от 21.11.2024 г. на АдмС - София по адм. д.

№ 6988/2024 г.; Решение № 21987 от 1.11.2024 г. на АдмС - София по адм. д.

№ 6688/2024 г. и много други.

Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 30.12.2022 г. в 15:59 часа, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *********, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от ул. „Кривински път“ към околовръстния път. В района на № 326 на посочения булевард автомобилът се е движил със скорост от 70 км/ч при ограничение от 50 км/ч, важаща за населено място.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да съобрази скоростта си на движение с максимално позволената в населеното място от 50 км/ч.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

4

Нарушението е извършено на 30.12.2022 г. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР № 1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето защо, съдът намира, че правилата за установяване на нарушението са спазени и проведеното административнонаказателно производство не страда от пороци, а възраженията в този смисъл са изцяло неоснователни.

Тук е моментът да се отговори и на възраженията в жалбата, че за процесното нарушение неправилно е издаден ЕФ, а не фиш по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Съдебният състав счита, че причините за това са най-малко две – на първо място, такъв фиш се издава само за нарушения, които са установени при самото им извършване и предполага съгласие на нарушителя да подпише въпросния документ. В случай, че той откаже, такъв фиш не може да се издаде. Втората причина, поради която е издаден ЕФ е, че самият ЗДВП е въвел специален режим за установяване и санкциониране на този вид нарушения по ЗДвП. Ето защо, АНО е длъжен да издаде ЕФ.

На следващо място, описанието на нарушението също е сторено по законосъобразен начин, защото от него може да се установи кога, къде, по какъв начин и от кого е сторено. Т.е. от описанието му жалбоподателят може еднозначно да разбере в какво е обвинен.

5

Тук е моментът да се посочи, че ЕФ не страда от липса на реквизити, както е посочено в жалбата, тъй като той съдържа всички установени в закона такива, а датата на издаване не е сред тях, нито е налице необходимост да се сочи видът и местоположението на пътния знак, както и отстоянието на заснетия автомобил от него към момента на установяване на скоростта на движението му, защото в случая водачът не е наказан за нарушаване на разпоредбата на пътен знак, а за несъобразяване с въведеното по силата на закона ограничение на скоростта от 50 км/ч.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта по силата закона /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на изрично ограничение по силата на закона.

Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в закона. В конкретния случай, той е правилно определен, тъй като нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП сочи, че наказанието е 50 лева (25,57 евро) глоба.