Решение № 4423 от 08.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4423 гр. Варна, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20233110111619 по описа за 2023 година

Производството е образувано е въз основа жалба на „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, у****, срещу заповед № РД-****/22.08.2023 г. на кмета на община Долни чифлик, за отмяна на обжалваната заповед, с която е определено по основание и размер обезщетение, дължимо от „****“ ООД на ЕТ „****“, за причинени вреди на земеделска земя, засята с хлебна пшеница, находяща се в масиви № 72 и 73 в землището на с.Старо Оряхово, общ.Долни чифлик. Искането е отказът на административния орган да бъде отменен като незаконосъобразен.

В жалбата се излагат твърдения, че заповедта е издадена на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.25, ал.2 вр. чл.18, ал.1, предложение първо и чл.22, ал.2 ЗОСИ, КП от 21.07.2023 г. на комисия, назначена със заповед № РД-1676 от 21.07.2023 г. Наведени са твърдения, че административният акт противоречи на материалноправните разпоредби, тъй като не е спазен срокът по чл.24, ал.1 ЗОСИ, неправилно е определен размерът на обезщетението, като същата е издадена при съществено нарушение на нормативно регламентираната процедура. В тази връзка се сочи, че отговорността на „****“ ООД е ангажирана неправилно, тъй като се касае за възникнала авария на водопровод, който служи за захранване с питейна вода на с.Старо Оряхово, общ. Долни чифлик.

Твърди се, че водопроводът е публична общинска собственост съгласно нормата на чл.19, ал.1, т.4 ЗВ. Собственик на актива е Община Долни чифлик, а „****“ ООД е оператор на съоръжението, като го експлоатира в състоянието, 1 в което същото му е предадено от собственика с Договора от 09.03.2016 г., сключен между Дружеството и Асоциацията по В и К на територията на Област Варна. Намира, че отговорността за вреди, нанесени от вещ - публична общинска собственост следва да се носи от собственика на актива, който е Община Долни чифлик.

Сочи, че възникналата авария представлява случайно, внезапно и непредвидимо събитие от извънреден характер, което не може да бъде предотвратено. Заявява, че в този случай, следва да се приложи чл.6, ал.1, т.1 ЗОСИ, която определя, че не подлежат на установяване и обезщетяване по реда на този закон вреди, които са причинени от природни бедствия. Намира, че аварията и природното бедствие имат еднакви характеристики, поради което административният орган е бил длъжен да прекрати преписката.

Отделно, същият не е спазил изискването на чл.6, ал.1, т.5 ЗОСИ, като не е извършил необходимата проверка дали ЕТ „****“ е застраховал селскостопанската продукция - пшеница. В случай, че са налице вреди, вследствие на покрит застрахователен риск, същите не подлежат на обезвреда по реда на ЗОСИ.

Оспорва размера на начисленото обезщетение, като намира, че същият е определен неправилно. Твърди, че е неясен алгоритъмът и методиката, въз основа на които, в полза на ЕТ „****“ е начислено обезщетение в размер на 9450 лева.

Оспорва начина на установяване на размера на средния очакван добив от хлебна пшеница от масиви 72 и 73 в землището на с.Старо Оряхово, общ.Долни чифлик от 700 кг/дка, като намира, че е неправилно установен.

Сочи, че при издаване на оспорения административен акт не са събрани доказателства за начина на изчисляването на „среден очакван добив“ от 700 кг/дка. Отделно, оспорва засегнатите имоти, посочени в заповедта, да се намират в масиви № 72 и 73 по КВС на с.Старо Оряхово, общ.Долни чифлик.

Заявява, че тъй като на жалбоподателя не е връчен нито Констативния протокол от 21.07.2023 г. и снимковия материал към него, нито експертното заключение на вещото лице - агроном, то правото на защита на „****“ ООД е нарушено, поради което за дружеството е неясно основанието за начисляване на обезщетение в размер на 9450 лева. Сочи, че в мотивите на процесната заповед е посочено, че е налице причинена щета на земеделска продукция от хлебна пшеница, а в диспозитива на оспорения акт - „Определям обезщетение за причинени вреди на земеделска земя, засята с хлебна пшеница, находяща се в масиви № 72 и 73 в землището на с.Старо Оряхово.“ Намира за неясно кое е увреденото селскостопанско имущество по чл.2, ал.1 ЗОСИ селскостопанските земи по т.1 или селскостопанската продукция по т.4, като сочи, че законодателят е установил различни механизми за определяне на обезщетението, в зависимост от вида на увреденото имущество.

Твърди, че земеделската земя, находяща се в масиви № 72 и 73 в землището на с.Старо Оряхово не са собствени на ЕТ „****“, а са му 2 предоставени за ползване въз основа на споразумение, сключено с Директора на ОД „Земеделие“ - Варна, поради което земеделният производител няма право на обезщетение за нейното увреждане.

Сочи, че със заповедта е определено обезщетение на вредите на земеделска земя, засята с хлебна пшеница, но не и вредите върху самата продукция, като не е описан механизмът на причиняване на твърдените щети – обстоятелство, което затруднява организирането на защитата на „****“ ООД.

Намира, че в оспорената заповед се съдържа вътрешно противоречие от една страна е посочено, че посевът е унищожен на 100%, а от друга, че част от растенията са били на земята, поради което след като не всички растения са били на земята, за жалбоподателя е неизяснено въз основа на какви признаци е преценено, че посевът е изцяло унищожен.

Отделно, налице е противоречие и относно в преценката за наличие на вина на жалбоподателя за вредоносния резултат, като сочи, че в заповедта е изложена преценка, че „липсва вина на „В и К Варна“ ООД, поради факта, че се касае за случайно събитие - авария, изразяваща се в спукване на водопровод“-/стр.3/, като на същата страница е посочено, че „причинената вреда е по вина на „****“ ООД“. Намира, че към 21.07.2023 г. е било невъзможно да бъдат установени както причината за настъпване на вредите, така и техният причинител.

Оспорва посочената в оспорената заповед средна цена на хлебната пшеница от 450 лв./тон. Сочи, че не е ясно въз основа на какви данни, информация или сведения е определена тя, както и датата, към която е валидна същата. Аварията е възникнала на 04.07.2023 г., огледът на място е извършен на 21.07.2021 г., експертната оценка на агронома е от неизвестна дата, а Заповедта е издадена на 22.08.2023 г.

Оспорва да е засегната площ от 30 дка, като заявява, че няма данни за начина, по който е установена и измерена същата, тъй като аварията е от дата 04.07.2023 г., а проверката на комисията е извършена на 21.07.2023 г.

Сочи, че в заповедта не е уточнено количеството изтекла вода при аварията, поради което не може да се определи площта на засегнатите имоти.

Заявява, че трасето на водопровода преминава на около 50 м от нивите, а водата от аварията се е стекла по склона, поради което са налице обективни факти, че мястото на самата авария е отдалечено на около 50 м от нивите, а обстятелството, че водата се е стекла сочи на наличие на денивелация, която изключва възможността за увреждане на реколтата, тъй като водата само е преминала през нея.

С жалбата се оспорват констатациите, формулирани в Констативен протокол от 21,07.2023 г. на комисия, назначена със заповед № РД-1676 от 21.07.2023г. на Кмета на Община Долни чифлик, тъй като при извършване на огледа не са присъствали представители на жалбоподателя, което опорочава посоченото в него.

3

Оспорва посоченото процесната заповед, а именно - че „Причинителят на вредата е установен от комисия, назначена със заповед № РД-1676 от 21.07.2023г.“ Твърди, че нито комисията при изготвяне на констативния протокол, нито Кметът - при изготвяне на оспорената заповед, са съобразили факта, че авариралият водопровод е публична общинска собственост, като в заповедта не е отразено обстоятелството, че от 2016 г. собственик на авариралия актив е Община Долни чифлик, поради което отговорността за обезщетяване на евентуалните щети е на Общината, а не на жалбоподателя, тъй като то експлоатира съоръжението в състоянието, в което му е предадено.

Ответникът по жалба представя писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Оспорва твърдението, че заповедта е незаконосъобра, тъй като не е издадена в срока по чл.24, ал.1 ЗОСИ. Сочи, че комисията, назначена със Заповед № РД 1676 от 21.07.2023 г., на основание чл. 20, ал. 1 ЗОСИ, със задача да извърши документална проверка и такава на място в земеделска земя находяща се в масиви № 72 и № 73 в землището на с. Старо Оряхово, община Долни чифлик, област Варна за установяване наличието или липсата на щети, е съставила протокола по чл. 20, ал. 2 ЗОСИ, на същия ден, с цел бързина на производството. От момента на съставяне на протокола до датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е провел административно производство по изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърди, че е проведена кореспонденция с „****" ООД за уведомяване на дружеството за започване на административно производство срещу него.

Изискана е информация за стопанисването на процесния водопровод, обсъдени са възраженията на дружеството и едва тогава, когато административният орган е събрал и изяснил всички доказателства от значение за случая и е формирал своето вътрешно убеждение във вината на дружеството, е издал процесната Заповед. Намира, че няма пречки заповедта да бъде издадена след изтичане на срока по чл.24, ал.1 ЗОСИ.

Намира за неоснователно твърдението, че неправилно е била ангажирана отговорността на „****" ООД, тъй като собственик на актива се явявал Община Долни чифлик. Сочи, че процесният водопровод е включен в активите на „В и К Варна“ ООД поради което жалбоподателят е отговорен за констатираните вреди, нанесени в земеделските земи на ЕТ „****“. Същият има качеството на регулатор на питейния водопровод, т.е. извършва всички ремонти при възникнали аварии, а от 09.03.2016 г. стопанисва и експлоатира същия, на основание Договор за стопанисване поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, сключен по реда на чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите. Заявява, че с писмо с вх. № 3700-465 - (2) от 17.08.2023 г., изпратено от „В и К Варна“ ООД, се потвърждава, че възникналата авария в участъка на масиви № 72 и № 73 е своевременно отстранена от специалисти на дружеството. Поради изложеното приема, че именно жалбоподателят стопанисва и експлоатира водопровода, поради което е негова отговорността за причинените вреди, настъпили в резултат на аварията.

Оспорва заявените възражения срещу приложимостта на ЗОСИ относно 4 установяване и обезщетяване на вреди, които са причинени от непредвидено събитие, какъвто е процесният случай. Сочи, че аварията представлява случайно събитие, поради което по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 ЗОСИ. Намира, че под „случайни събития“ законодателят е имал предвид природни бедствия, сред които не попадат авариите. Поради това ЗОСИ е приложим, по отношение на вреди, причинени от аварии. Сочи, че при депозиране на жалбата за причинени вреди, ЕТ „****" е посочил, че търси защита по реда на ЗОСИ, тъй като няма застраховка на селскостопанската продукция пшеница. Едноличният търговец не е представил документи доказващи наличие на такава застраховка и не се е позовал на такава.

Навежда твърдения, че възникналата авария не била изолиран случай, тъй като през годините са били издавани идентични заповеди по ЗОСИ срещу ВиК дружеството. Сочи, че на ЕТ „****“ е известен фактът, че за да търси защита по реда на ЗОСИ следва да няма застраховка на селскостопанското имущество. Оспорва твърдението, че размерът на обезщетението е определен неправилно. Заявява, че включеният в комисията експерт е изчислил стойността на увредената продукция и стойността на продукцията, която би се реализирала от площите, обхванати от наводнението, като сочи приложимост на разпоредбите на чл. 51, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Предмет на претенцията на ЕТ „****" са не само причинените щети, но и пропуснатите ползи.