Решение № 74 от 09.04.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. С., 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. С. при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20252200600089 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ, вр. чл.306 ал.3 предл.1, вр. ал.1 т.1 предл.3 от НПК.

Образувано е по депозирана въззивна жалба от осъдения Н. Х. Д., чрез упълномощения му защитник адв.М. С. от АК С., срещу протоколно определение от 21.01.2025г., постановено по НОХД № 61/2025г. по описа на Районен съд С., с което при условията на чл.306 ал.1 т.1 от НПК и при прилагането на чл.343б ал.5 от НК Н. Д. е осъден да заплати левовата равностойност на МПС – лек автомобил „М.“ с рег.№ ***, а именно 26 170 лева в полза на държавата.

Във въззивната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност, както и на неоснователност на определението.

Акцентира се на това, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК противоречи на Конституцията на Република България и на правото на ЕС, и не следвало да бъде прилагана, тъй като представлявала непропорционална наказателна 1 мярка, която била несъизмерима с извършеното от осъдения престъпление.

Заявява се, че МПС при посегателствата по чл.343б ал.1-4 от НК представляват средства на престъплението, а не предмет, като се цитират ТР № 18/1977г. по т.д.№ 13/1976г., ОСНК, ВС и ТР № 84/1960г. по т.д.№ 78/1960г., ОСНК, ВС. Посочва се, че компетентните органи, които налагат санкции от различно естество, имат задължение, тежестта на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в противен случай би се нарушил принципа на пропорционалност. Сочи се, че независимо, че първата и въззивна инстанция не разполага с правомощия да осъществи косвен контрол за конституционосъобразност, то при противоречие на законите и Конституцията, последната има примат спрямо тях, както и не съществува пречка за прилагане правото на ЕС с предимство спрямо националното законодателство. Сочи се, че следва да се прецени дали ограничителната наказателна мярка, наложена по чл.343б ал.5 от НК е пропорционална на обществената опасност на деянието и на дееца (които са ниски), както и да се съобрази обстоятелството, че от деянието не са констатирани други несъставомерни вредни последици, в т.ч. пряка и непосредствена опасност от засягане живота и здравето на другиго. Заявява се, че ще се накърни неоправдано правото на собственост на подс.Д. със задължението за плащане на сума, базирана на пазарната цена на автомобила, както и не би допринесло за изискуемия баланс с правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите. Твърди се, че задължението за плащане на сумата е равностойна на конфискация на МПС, като средство на престъплението и настоящия казус попада в област, регулирана от правото на ЕС. Иска се да се отмени изцяло обжалваното определение на РС С. като неоснователно. Алтернативно се иска да се отмени определението и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Представителят на ОП С., в съдебно заседание, счита депозираната въззивна жалба за неоснователна. Прокурорът заявява, че аргументите в жалбата са взаимствани от определение на СРС по идентичен казус, което определение е отменено от състав на СГС. Посочва, че се солидаризира с аргументите на СГС. Акцентира, че в конкретния случай отнемането на равностойността на МПС касае предмета, а не за средството на престъплението, както и че не може да се говори за съразмерност на наказанието, тъй като присъждането на тази равностойност не е наказание.

2

Пледира за потвърждаването на определението на първата инстанция, с което е присъдена равностойността на МПС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъдения Д. не се явява лично, за него се явява защитника му адв.М. С. от АК С.. Защитникът на осъдения счита, че жалбата е основателна и следва да бъда уважена. Твърди, че присъдената сума се явява поредното наказание за извършеното наказание, защото са наложени с влязлата сила присъда две наказания - едното е лишаване от свобода и второто наказание е лишаване от правоуправление на МПС, а с определението – заплащане на равностойността на МПС, което е третото наказание. Сочи, че заплащането на сумата се явява и несъразмерна от гледна точка на това, че лицето ще заплати равностойност на сумата на МПС, което не е негово и така се дава друга възможност да се управляват МПС с ниска стойност, която практически може да влоши други ситуации от сегашната ситуация, вместо да внесе повече и по-ясно налагане на наказание на лицата, които злоупотребяват с употребата на наркотични вещества.

Заявява, че неяснотата от логиката на законодателя и правоприлагането, действително следва да бъде в унисон с житейските ситуации. В случая, ако МПС е с висока стойност, означава, че отговорността съответства на стойността на МПС, а не на характера на извършеното нарушение. Пледира да се отмени първоинстанционното определение, като незаконосъобразно, недостатъчно мотивирано и противоречащо на законодателството, както на националното, така и на европейските правни норми, регламентирани с европейското законодателство.

Настоящата въззивна жалба е подадена от легитимирана страна осъдения, който има право на такава жалба против съдебен акт (постановеното определение), който подлежи на въззивен съдебен контрол, и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.

С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, както и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

3

С.ският районен съд е изследвал относимите към спора обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства, извършил е обективно, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на определението, макар и оскъдни. Всичко това първата инстанция е направила , съблюдавайки стриктно правилата на наказателния процес.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост, противоречие с националното и европейско законодателство, съдържащи се в жалбата и поддържани в съдебните прения, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея намира за установено следното:

НОХД № 61/2025г. по описа на СлРС, е образувано по внесено на 16.01.2025г. споразумение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК от Н. Х. Д.. Споразумението е одобрено от съда с протоколно определение от 21.01.2025г., влязло в сила на същата дата. С него Д. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като са му наложени наказания лишаване от свобода в размер на пет месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно за срок от осем месеца, считано от отнемане на СУМПС.

С.ски районен съд е приложи материалния закон в частта, постановяваща отнемане на превозното средство, послужило за извършване на престъплението, като се е произнесъл по прилагането на чл.343б ал.5 от НК по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК и в изпълнение на разпоредбата на чл.383 ал.2 от НПК. С обжалваното определение първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите, свързани с присъждане равностойността на МПС – лек автомобил „М.“ с рег.№ ***, предмет на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, в извършването на което жалбоподателят Н. Х. Д. е признат за виновен с одобреното споразумение по НОХД № 61/2025г. по описа на Районен съд С..

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд, на базата на събраните по делото доказателства, е приел, че престъплението по 4 чл.343б ал.3 от НК е било извършено с горепосоченото МПС, същото не е собственост на подс.Д., а стойността му към инкриминираната дата е установена по експертен път и възлиза на сумата от 26 170 лева, поради което и на основание чл.343б ал.5 от НК е присъдил в полза на държавата и в тежест на подс.Д. паричната равностойност на посоченото МПС.

Настоящата съдебна инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК е приета с измененията и допълненията на НК в ДВ, бр.67 от 04.08.2023г., в сила от 08.08.2023г. Същата е част от позитивното действащо право. Видно от цитираната разпоредба в случаите на управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик присъжда равностойността му. Видно от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на НК, волята на законодателя при приемане на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, е да се предвиди допълнителна превантивна мярка за санкциониране на извършителите на престъплението, независимо от наложеното им наказание, с отнемането в полза на държавата, респ. с присъждането равностойността на вещта, предмет на престъплението.

Чрез въвеждането на тази превантивна мярка се цели да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние в личен план за дееца и в генерален план – за останалите членове на обществото.

В действителност, както е посочено във въззивната жалба, върховната съдебна инстанция е имала по-рано възможност да дефинира термина „вещ, послужила за извършване на престъплението“ в свое ТР № 84 от 01.12.1960г., ОСНК, ВС, което е валидно и към момента. Видно от юридическите изводи в цитираното решение, такава вещ се явява „средство“, а не „предмет“ на престъплението. В последващо ТР № 18 от 14.11.1977г., ОСНК, ВС, е видно, че всъщност моторното превозно средство при престъпленията по транспорта е предмет, а не средство на престъплението, тъй като то е елемент на засегнатите обществени отношения, така защото при неговата липса престъпление не би било налице. Не по същия начин стои въпросът при 5

„средството“ на престъплението, което не е елемент на засегнатите обществени отношения и стои вън от него.

По този начин и съобразявайки, че деянията пo чл.343б aл.1-4 от HK ca чacт oт пpecтъплeниятa пo тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнкциoниpaнe и нopмaлнaтa, и бeзaвapийнa paбoтa нa тpaнcпopтa, въззивният съд намира, че пpи вcички пpecтъплeния пo тpaнcпopтa, cвъpзaни c yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo cpeдcтвo, като чacт oт обективната страна на пpecтъпния cъcтaв, e пpeдмeт нa пpecтъплeниeтo. Затова, независимо че законодателят е използвал в чл.343б ал.5 от НК израза „моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението“, то не се променя характерът на МПС като предмет на престъплението, а не на средство за извършването му. Поради това, СлОС намира, че спор относно тяхната природа не би могло да има, имайки предвид и цитираната тълкувателна дейност на ВС, а използваната от законодателя дума „послужило“ не води до противоречие с Конституцията на Република България.

Разпоредбата на чл.53 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК също предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като при б.“б“, това трябва и да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато е и посочената разпоредба на чл.343б ал.5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Оттук следва, че отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи (арг. чл.53 ал.1 б.“б“ от НК). Такова отнемане, но освен него и присъждане на равностойност, е предвидено в разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, намираща се в Особената част на НК. Настоящата инстанция намира, че тази разпоредба се явява специална по отношение на общата разпоредба по чл.53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл.343б ал.5 от НК доразвива общата разпоредба на чл.53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик, поради което се налага 6 изводът, че приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.