Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7521 от 28.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4072/2024
Вид
Решение № 7521
Подписан
28.04.2025
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 209 · Кодекс за застраховането
  • чл. 213 · Кодекс за застраховането
  • чл. 226 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 7521 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110104072 по описа за 2024 година

Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от „Д.-.О.З.“ ЕАД против „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на влекач марка “Тойота” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена застрахователна полица № 440222211000446, със срок на застрахователно покритие от 06.04.2022г.- 05.04.2023г.

Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 26.08.2022г, е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Тойота” и л.а. м. “Рено”, което представлява покрит застрахователен риск.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. В определения срок ответникът не изпълнил задължението си.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 1964,04 лева, представляваща застрахователно 1 обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 440222211000446, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.08.2022г., за което е образувана щета № 44010312206210.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът навежда доводи за оспорване механизма на деянието, противоправността на деянието на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, причинно следствената връзка между деянието и вредите.

В отговора на исковата молба се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, като твърди последният да е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентиращи задължение на водача на МПС да спазва дистанция и да управлява автомобила с разрешена и съобразена скорост.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.03.2022г. между ищеца и собственика на л.а. м. “Тойота”, с рег. № ***********, е сключен договор за застраховка “Каско +”, скл. под формата на застрахователна полица № 440222211000446, с предмет л.а. м. “Тойота”, с рег. № ***********, с период на застрахователно покритие 06.04.2022г.- 05.04.2023г.

В срока на застрахователното покритие, 26.08.2022г., е настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Тойота”, с рег. № *********** и л.а. м. “Рено”, с рег. № **********, за което участниците в него съставили двустранен констативен протокол за ПТП. Видно от отбелязванията в двустранния констативен протокол за ПТП, произшествието е настъпило при маневра движение назад, предприета от водача на л.а. м.

"Рено".

За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото дружество, където е образувана щета № 44010312206210. С изричното съгласие на застрахования, в съответствие с разпоредбата на чл. 209 КЗ, вредите са обезщетени в натурачрез извършен ремонт на автомобила. От приложения ликвидационен акт се установява, че по посочената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 1949,04 лева.

Относно механизма на ПТП и размера на вредите са събрани гласни доказателствени средства и е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ).

От събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията на св. Й. И., св. М. Н. и св. Г. П., се установява, че на 26.08.2022г. в гр. Варна е настъпило ПТП между л.а. м.

“Тойота” и л.а. м. “Рено”.

Установява се, че водачът на л.а. м. “Рено” предприел маневра “движение назад” и се ударил в намиращия се зад него л.а. м. “Тойота”. Съгласно заключението на САТЕ, ПТП е настъпило при следния механизъм: На 26.08.2022г., около 12,30 часа. в гр. Варна, на бул. “Св. Св. Константин и Елена”, водачът на л.а. м. “Рено” спрял на знак “Стоп”, след което същият предприел маневра “движение назад” и се ударил в 2 намиращия се зад него л.а. м. “Тойота”. Според заключението на експертизата, движението по пътното платно на бул. “Св. Св. Константин и Елена” е двупосочно, в две ленти за движение в посока, разделени помежду си с единична непрекъсната линия. Движението е регулирано с пътни знаци Б2- “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и Д 17“Пешеходна пътека”. Ударът между двата автомобила е настъпил по дължината на пътното платно на бул. “Св. Св. Константин и Елена”, непосредствено преди кръстовището с бул.

“Цар Борис III”. По широчина на пътното платно произшествието е настъпило в дясната пътна лента, по посоката на движение. Вещото лице сочи, че по делото няма данни водачът на л.а. м. “Тойота” да е предприел аварийно спиране или други маневри преди произшествието. Водачът на л.а. м. “Рено” е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако се беше уверил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението преди да предприеме маневра “движение назад”. Водачът на л.а. м. “Тойота” не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Вещото лице дава заключение, че щетите по л.а. м. “Тойота” се намират в причИ. връзка с механизма на ПТП.

Вещото лице сочи, че средната пазарна стойност на вредите е в размер на 1949,33 лева.

Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск “Каско” са в размер между сумата 10 лева и 25 лева.

Установява се, че ищецът е предявил претенцията пред застрахователя гражданската отговорност на водача на л.а. м. "Рено" на 16.06.2023г. на

С писмо, изх. № 3480/ 07.07.2023г., ответното дружество е отказало да плати претендираното обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Относно иска с правно основание чл. 411 КЗ:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е платил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия състав на чл. 411 КЗ- вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на отговорността, причИ. връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда, наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.

3

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателствазастрахователна полица № 440222211000446, че между ищеца и собственика на л.а. м.

“Тойота” е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното покритие от 106.04.2022г.- 05.04.2023г. Установява се, че пътно- транспортното произшествие съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водачът на л.а.м. “Рено”.

Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и уведомление за щета.

Първият спорен въпрос е какъв е механизма на деянието. Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени доказателства- двустранният констативен протокол за ПТП и уведомление за щета, както и посредством събраните гласни доказателствени средства- свидетелски показания и заключението на САТЕ. От същите се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на л.а. м. “Тойота”, а именно, че водачът на л.а. м. ”Рено” не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност за останалите участници в движението преди да предприеме маневра “движение назад”. Изложеното обуславя извода, че водачът на л.а. м. “Рено” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 40 ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на МПС, преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че удостоверяванията в протокола корелират и с тези на САТЕ, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира. На следващо място, удостоверяванията в протокола кореспондират и с показанията на св. П., св. Н. и св. И., на които съдът дава вяра. Следва да се посочи и, че протоколът е подписан от водача на л.а. м. “Рено”- св. И.. Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните. В т.см. са решения № 85/ 28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 29/ 07.05.2008г. на ВКС по т.д. № 535/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 24/ 10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/ 2010г., I т.о., ТК, решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I т.о., ТК, решение № 71 от 16.08.2017г. на ВКС по гр. д. № 60343/ 2016г., II г.о., ГК. В настоящия случай протоколът за ПТП е подписан от водача на л.а. м. ”Рено” без възражения, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно отразените 4 обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП, и обстоятелството, че водачът на л.а. м. “Рено” не е спазил правилото за движение по пътищата, вменяващо задължение на водачите на МПС, при извършване на маневра “движение назад”, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението.

В светлината на изложеното следва да се приеме, че произшествието е настъпило при извършване на маневра “движение назад” от водача на л.а. м. “Рено”, който не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с което нарушил правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 40 ЗДвП. Посоченото нарушение се намира в пряка причИ. връзка с настъпилото ПТП, в случай, че водачът на л.а. м. “Рено” беше изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, до произшествие нямаше да се стигне.