Решение № 13 от 13.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 680/2022
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 13.01.2023
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.127, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 55, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Стара Загора, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500680 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от Ц. Н. Р., чрез адв.С.
Г. - Ч., против Решение № 260047 от 22.07.2022г., постановено по гр.д. № 1494/202ог. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се осъжда „Г.-м.“ ООД гр.К. да заплати на Ц. Н. Р. обезщетение за причинени в резултат на настъпила на 27.03.2020 г. трудова злополука, неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 27.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърля претенцията в частта над 10 000 и до 20 000 лв. като неоснователна; осъжда се „Г.-м.“ООД, гр.К. да заплати на Ц. Н. Р. законната лихва върху сумата 46,40 лв., считано от датата на увреждането - 27.03.2020 г. до 05.08.2020 г.; отхвърля се предявеният от Ц. Н. Р. срещу „Г.-м.“ООД, гр. К. иск с пр. осн. чл. 200, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 46,40 лв. като погасен поради плащане в хода на съдебното производство, присъдени са разноски.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в отхвърлената му част и в частта за разноските като неправилно. Сочи, че съдът правилно определил злополуката като трудова и, че работникът не бил допринесъл за случването и. Оспорва единствено размера на определеното от съда обезщетение, като счита, че претенцията е основателна, справедлива и би репарирала последиците от злополуката приблизително в пълен обем.
Моли съда да отмени обжалваното решение, в частта с която е намален 1 иска за неимуществени вреди до 10 000 лв. и да го уважи в пълен размер – 20 000 лв. Претендира за разноски в размер на 1500 лв. за първата инстанция и за разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна „Г.м.“ ООД гр.К., чрез адв. М. Д., оспорва жалбата, като неоснователна. Намира претенцията за 20 000 лв. за прекомерна, предвид ниската степен на увреждане и заключението на вещото лице. Позовава се на заключението на вещото лице по СМЕ и на показанията на св. В., Б. и И..
Моли съдът да приеме, че ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал невнимание и моментна разсеяност. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника и счита, че следва да бъде намалено до определения в Наредба № 1 от 2004г. минимум.
Моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба и да им присъди направените поделото разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, с правно основание чл.200 от КТ. Ищецът Ц. Н. Р. твърди, че полагал труд в ответното дружеството по силата на трудов договор №132/05.12,2019 г., на длъжността „разкройчик метал". На 27.03.2020 г. при изпълняване на възложените му задължения претърпял трудова злополука, при която около 11:05ч, след поставяне на поредния детайл на машина за огъване и нарязване на детайли от метал, последната затиснала ръката му. Вследствие на причиненото увреждане бил откаран в спешна помощ за обработка на фрактурата и оперативно лечение на увредената част на ръката. Работодателят декларирал трудовата злополука в НОИ с Декларация №26/31.03.2020 г., въз основа на която било проведено разследване от ТП на НОИ и издадено Разпореждане №26/08.04.2020 г. с което се приемала декларираната злополука за трудова.
Комисията за разследване на трудовата злополука съставила протокол №8/07.04.2020г. В следствие на злополуката търпи болки и страдания в областта на ръката, като интензитета на болката при удара е бил изключително силен. Нарушен бил нормалния захват на лявата ръка, в състояние на неработоспособност бил вече 4 месеца. Ударът в ръката причинил оголване на дистална фаланга на II пръст на лявата ръка и премазване на дисталните две фаланги на III пръст с открита фрактура и луксация на ДИС на същия. Транспортиран бил със служебен автомобил до МБАЛ „Д-р Христо Стамболски" гр.К., където претърпял оперативна процедура. Лечението в болницата и рехабилитационните прегледи платил сам. След станалата трудова злополука се чувствал непълноценен, усещал болки в увредената ръка, които продължават и до настоящия момент. Счита, че работодателят следвало да понесе пълната отговорност за случилата се 2 злополука, поради бездействието си по отношението на непровеждане на инструктаж за работа с опасната машина, непроведеното обучение за работа с пресата и за това, че не предоставил безопасни условия на труд съгласно чл.127, ал.1, т.3 от КТ. Твърди, че е млад мъж в трудоспособна възраст и в разцвета на силите на (32год.), увреждането на ръката щяло да го съпътства до края на живота му. Затрудненията в ежедневните дейности, болката в ръката и психическото напрежение все още не били отшумели.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Г.м." ООД, гр.К. да му изплати обезщетение в размер на 20 000 лв. на основание чл. 200, ал. 1 от КТ за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания в следствие на претърпяната трудова злополука и последиците от нея, както и сумата от 46.40лв., представляваща имуществени вреди, следствие от трудовата злополука за заплатените медицински услуги и консумативи, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на възникването на трудовата злополука до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „Г.м." ООД, гр.К. оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва настъпилата на 27.03.2020год. в 11.05 час трудова злополука в цех за метали - трето хале собственост на "Г.м." ООД.
Своевременно работодателят подал декларация за трудова злополука.
Комисията по разследването на злополуката съставила протокол №8 от 07.04.2020 год., в който било вписано, че злополуката е станала при допуснато невнимание и моментна разсеяност в процеса на извършване на поредния цикъл от операции по огъване на детайли /скоби за водосток/, пострадалият не е отстранил своевременно пръстите на лявата си ръка от движещите се части на инструмента за огъване /поансон и матрица/. Счита, че с претенцията от 20 000 лева ищецът иска да се обогати за сметка на работодателя си. Твърди, че Р. допринесъл за настъпване на злополуката - бил със слушалки на ушите си и слушал музика по време изпълнение на трудовите си задължения. Във връзка с определяне размера на обезщетението моли съда да вземе предвид, че Р. не полага никакви грижи за семейство, не е женен и няма деца, за които да се грижи и издържа.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
За да постанови решението си, Казанлъшкия районен съд е приел за установено от фактическа страна следното: Със срочен трудов договор №132/05.12.2019 г., със срок за изпитване 6 месеца, считано от 06.12.2019 г. ищецът е заемал длъжността „разкройчик метал" в „Г.м." ООД, с място на работа - гр. К., ***. От показанията на св. С.В. и св. Т. Д., съдът е установил, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения на две работни места едното в цеха на дружеството, а другото - в склада на дружеството. На 27.03.2020 г. Ц. Н. Р. е бил на работа редовна смяна, с работно време от 08:00 ч. до 12:00 ч. и от 13:00 ч. до 17:00 ч. Наредено му е било да извършва огъване на скоби за водосток на преса ексцентрична, находяща се в цеха на дружеството. От показанията на св. С.В. и св. Н.И. съдът е приел, че за 3 подаване на детайлите (скоби за улуци) има осигурен от работодателя ръчен инструмент — щипци за подаване на детайлите, но подаването на детайлите с ръка според работодателя е по-лесно. В деня на злополуката на работното място на ищеца е имало щипци за подаване на детайлите. От показанията на св. Н.И., съдът е установил, че по време на изпълнение на задълженията си на 27.03.2020 г. Ц. Р. е бил със слушалки с кабели на ушите. Извършваната от него дейност е свързана с физически риск за здравето. Отделяният шум при работа на пресата създава опасност за физическото здраве и конкретно за ушите на изпълняващия дейността. Съдът е счел, че по делото не са представени доказателства за извършена оценка за риска на работното място и какъв е рискът за ушите и ръцете под китките на ищеца от изпълняваната от него дейност. Според съда, работодателят не е определил като необходими лични предпазни средства наличието на ръкавици с метални нишки и шумозаглушителни тапи или др. средство с подобно предпазно действие, както и че ЛПС като ръкавици с метални нишки и шумозаглушителни тапи на ищеца не са предоставяни. Поставянето на слушалки в ушите при липсата на доказателства, че ищецът е включил тези слушалки към устройство, несвързано с изпълняваната от него дейност /мобилен телефон напр./, съдът е възприел като естествена защитна реакция на ищеца от вредите, причинявани от отделяния от пресата шум.
Според районния съд е безспорно, че ищецът е взел поредният детайл с ръка, заложил го е в матрицата за огъване и е стартирал процеса на огъване, посредством педал. От показанията на св. М.Б., съдът е приел, че ищецът неволно е натиснал педала, преди да отдръпне ръката си от пресата, при което пръстите на лявата му ръка са останали между поансона и матрицата. Вторият и третият пръст на лявата му ръка са били затиснати. Ищецът е приет за лечение в болницата в гр. К.. Ц. Р. е имал неплатени здравни осигуровки, от които по молба на майката на ищеца, св. С.В. - работодател е заплатил 300 лв. след което е приспаднал тази сума от заплатата на Р.. Обезщетение от работодателя не е предоставено на ищеца.
Въз основа на декларация, подадена от работодателя е съставен Протокол за трудова злополука №8/07.04.2020 г. и с Разпореждане №26/08.04.2020г. на НОИ, ТП Стара Загора, на основание чл. 60, ал.1 от КСО декларираната от ответника злополука е приета за трудова по смисъла на чл.
55, ал.1 СК.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, с вещо лице д-р М.С., след направения преглед и ренгенографии, според районния съд е уточнено травматичното поражение, претърпяно от ищеца и последния е хоспитализиран в ортопедично отделение в МБАЛ гр. К. около 12,30 ч. на 27.03.2020 г. с диагноза: Конквасацио фаланге II - III дигити III, ет фаланге III дигити II манус синистра. Налице е било оголване на дисталната фаланга на II пръст на лявата ръка, с липса на меки тъкани от пулпата и премазване на дисталните две фаланги на III пръст, с открита фрактура и луксация на ДИС на същия. Дисталната фаланга е била без меко тъканно покритие и се 4 наложило тя да бъде скъсена и покрита с останали след травмата кожни ламба. Фрактурите на двата пръста и луксацията на дисталната интерфалангиална става на III пръст са били фиксирани с Киршнеровите игли. Извършен е шев на изтръгнатото екстензорно сухожилие на II пръст към дисталната фаланга. Направено е адаптиране и шев на мекотъканните ламба на III пръст. Поставена е стерилна превръзка. През следващите дни са извършвани стерилни превръзки и при подобрение на локалния статус на 03.04.2020 г. е дехоспитапизиран. Назначени са препоръки за амбулаторни превръзки, за снемане на конците на 12-ия следоперативен ден и за премахване на Киршнеровите игли след 4 седмици. Назначени са 2 контролни прегледа в рамките на 30 дни. Киршнеровите игли са извадени на 08.05.2020 г. Необходимо е след изваждане на иглите да се правят лечебни бани за период от 40-60 дни и да се предприемат рехабилитационни мерки за раздвижване на дисталната интерфалангиална става и при двата увредени пръста.
Увреждането на ищеца по отношение втория пръст е трайно.
Скъсяването на дисталната фаланга на показалеца с 1/3 до 1/2 от нормалната й дължина, откъм върховата и част съвсем малко променя функцията на захват на лявата ръка на ищеца. ІІ-рия пръст на ищеца ще остане пожизнено по-къс от нормалната дължина, което идва от скъсената дистална фаланга.
Разпечатката съдържа 29 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/615016bd-d80c-4b68-9904-316755f9bbb9