Решение № 5377 от 21.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8629/2025
- Вид
- Решение № 5377
- Подписан
- 21.08.2025
- В сила
- 21.08.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Надя Пламенова Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5377 гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Надя Пл. Христова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100508629 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 5312/08.07.2025г. по регистъра на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ депозирана от взискателя П. А. А., ЕГН ********** срещу
Постановление от 16.05.2025г. за определяне на разноски по изпълнително дело №
20258480400338 по описа на ЧСИ
Р.А., рег. № 848 на КЧСИ , с което са намалени разноските му за възнаграждение за адвокат . Навел е твърдения че длъжникът не може да оспорва поради прекомерност възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, защитата му била само с жалба срещу разноските, съдебния изпълнител не може да се произнася по възражение срещу определените от него разноски, правото на длъжника да обжалва разноските било преклудирано.
Юрисконсулта на длъжника нямал представителна власт да оспорва претенцията на взискателя за разноски , не било установено той да работи по договор като юрисконсулт, че има юридическо образование. Претендирания размер за възнаграждение за адвокат бил минималния по наредба № 1/2004г.200лв. за образуване и 200лв. за водене на делото. Извършени били действия за удовлетворяване на вземанията. Не бил убеден, че СО е сигурен платец, а и тя била различен субект от длъжника, длъжникът не бил платежоспособен.
Претендирал е разноски.
Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнителното дело – Топлофикация София“ЕАД, ЕИК
831609046 е оспорило жалбата.
Посочило е, че имал право да оспори претнецията с възражение, правилно 1 съдебния изпълнител я редуцирал, платил в срока за доброволно изпълнение.
Претендирало е разноски.
С изложени мотиви ЧСИ е посочил, че минималните възнаграждения били по 200лв. з образуване и за водене на делото, материалният интерес бил 220,66лв., делото била с ниска сложност, полагало се само възнаграждение за образуване на делото.
Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20258480400338по описа на ЧСИ Р.А. , рег. № 848 на КЧСИ , съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от
07.05.2025г. на П. А. А., ЕГН ********** срещу Топлофикация
София“ЕАД, ЕИК 831609046 за събиране на сума по изпълнителен лист от 30.04.2025г. по дело № 55440/2018г. на СРС в размер на 220,71лв., като и на разноските по изпълнителното дело. С молбата не е посочен изпълнителен способ, представен е договор за правна помощ очещ уговорено възнаграждение за ангажирания по делото адвокат от взискателя в размер на 400лв. – за образуване на делото 200лв. и за водене на делото – 200лв., което е уточнено със списък на взискателя.
С молба от 07.05.2025г. взискател е поискал налагането на запор върху банкова сметка на длъжника.
С разпореждане от 07.05.2025г. ЧСИ е приел за събиране сумата от 400лв. като разноски за възнаграждение за адвокат, на 09.05.2025г. на длъжника е връчена поканата за добровлоно изпълнение, сочеща размер на тези разноски, с възражение от 12.05.2025г. длъжникът е поискал да се намалят разноските на взискателя за горницата над 200лв. , защото нямало извършени действия по водене на делото, а само по образуване на делото .
С Постановление от 16.05.2025г. съдебният изпълнител е намалил разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат в размер на 200лв., приемайки че доколкото сумата е платена в срока за доброволно изпълнение, то на взискателя се дължат разноски за адвокат само за образуване на делото тоест 200лв.
В изпълнителното дело се съдържа извлечение от сметка съгласно които на 15.05.2025г. по сметка на ЧСИ по изпълнителното дело е постъпила сумата от 761,14лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени 2 като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е съдебният изпълнител. Актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски, подлежи на съдебен контрол.
В случая длъжникът е подал възражение срещу разпореждането на ЧСИ за разноски в срок, правилно ЧСИ се е произнесъл по същото, поради което и доводите на жалбоподателя за преклудирано право на длъжника да оспорва разноски съдът приема за неоснователни.
Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело , което се оспорва в случая.
В случая по делото не се спори и се установява от приети документи, че взискателят е възложил на адвокат да образува и води изпълнителното дело, за което е уговорил и платил сумата от 400лв. , от които 200лв. за водене на делото и 200лв. за образуване на делото.
Не се спори дължимостта на възнаграждението за образуване на делото в размер на 200лв.
Спорен въпрос е дължимостта на възнаграждение за водене на делото в размер на 200лв. Упълномощеният от взискателя адвокат не е предприел активни действия по изпълнителното дело след образуване на изпълнителното дело. Молбата за образуване на изпълнителното дело не сочи изпълнителен способ, което е нередовност на молбата – аргумент от чл. 426 от ГПК.
Депозираната същия ден допълнителна молба сочи такъв способ и съдът приема, че с нея е отстранен пропуск на молбата за образуване на делото. Така двете молби съдът приема, че представляват само действия по образуване на делото. Сумата е събрана по изпълнителното дело без за същото да са извършвани допълнителни действия от взискателя, поради което и не се очаква в бъдеще да се извършват действия по водене на делото. Така съдът приема, че на взискателя не се следват разноски за възнаграждение за адвокат за водене на изпълнителното дело.
С оглед наведените оплаквания в жалбата следва да се посочи, че в в пълномощното е посочено че пълномощник е юрисконсулт и това е достатъчно, за да се приеме в настоящото производство че пълномощникът е такъв.
С възражението длъжникът е оспорил претенцията поради недължимост на възнаграждение за водене на делото, защото такова не е осъществено, това са и възприетите от ЧСИ съображения при постановяване на обжалваното постановление. Тава съображенията на жалбоподателя за приложимостта на чл. 78, ал. 5 от ГПК нямат значение по делото. Доколкото сумата по изпълнителното дело е платена, то без значение остават по делото 3 съображенията на жалбоподателя за платежоспособността на длъжника и на Столична община.
При така възприето съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По отговорността за разноски:
Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал.2,т. 7 от ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020г. по ч.т.д. № 810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение № 278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.; Определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г. на ВКС, 3-то г.О./. При така възприето искането на страните за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5312/08.07.2025г. по регистъра на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ депозирана от взискателя П. А. А., ЕГН ********** срещу
Постановление от 16.05.2025г. за определяне на разноски по изпълнително дело №
20258480400338 по описа на ЧСИ
4
Р.А., рег. № 848 на КЧСИ , с което са намалени разноските му за възнаграждение за адвокат .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Топлофикация София“ЕАД, ЕИК 831609046 за присъждане на разноски по делото.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и съобразяване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5