Решение № 359 от 30.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. С.

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. С. Въззивно гражданско дело № 20261800500749 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба, подадена от С. С. С. чрез адв. Я. от САК срещу отказа на ЧСИ Владимир Цачев рег. № 926 да прекрати производството по изп. дело № 965/2018 год., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД – взискател по изпълнителното дело.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата, възражението и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2018 год. по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД е образувано изп. дело № 965/2018 год. по описа на ЧСИ Владимир Цачев рег. № 926 въз основа на изпълнителен лист от 20.08.2013 год., съгласно който С. С. С. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 500 лева главница, договорна лихва и наказателни лихви по договора за потребителски кредит, вземанията по който са прехвърлени на молителя с договор за покупко-продажба на вземания от 31.07.2014 год. С молбата е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „ДСК“ ЕАД. На 06.08.2018 год.

1 е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД с оглед налагането на запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника. На същата дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника. С молба от 25.05.2022 год. взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД. На 11.10.2022 год. е подадена молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституирането му като взискател по делото на мястото на „ОТП Факторинг“ ЕАД с оглед сключен договор за цесия от 21.06.2022 год. на вземанията, предмет на изпълнителното производство. С разпореждане от 03.11.2022 год. съдебният изпълнител е конституирал „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по изп. дело № 965/2018 год., като производството по отношение на досегашния взискател е прекратено. С молба от 16.10.2025 год. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство, тъй като не са извършвани изпълнителни действия повече от две години, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С разпореждане от 21.10.2025 год. ЧСИ Цачев е отказал да прекрати производството по делото, като в мотивите си е посочил, че същото е присъединено към друго изпълнително дело между същите страни, а именно – изп. дело № 902/2018 год., по което са искани и извършвани регулярно изпълнителни действия.

Установява се от изпратените копия на образуваните пред ЧСИ Цачев изпълнителни дела, че на 19.07.2018 год. е образувано и изп. дело № 902/2018 год. въз основа на изпълнителен лист от 08.07.2013 год. по ч.гр.д. № 416/2013 год. на КРС, съгласно който С.

С. С. от гр. Костинброд е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 4678,25 евро лева главница, заемни такси, договорна лихва и наказателни лихви по договор за кредит, като вземането е цедирано на молителя „ОТП Факторинг България“ ЕАД с договор за продажба на вземания от 06.11.2013 год. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до С. С. и на 13.08.2018 год. е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД за налагане на запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника. Изпратено е и запорно съобщение до работодателя „Дейли Клийн“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С молба от 23.01.2020 год. взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи на длъжника. С разпореждане от 22.07.2020 год. на ЧСИ Цачев на основание чл. 456 и сл. от ГПК е присъединен взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД по изпълнителното дело за сумите, дължими по изп. дело № 965/2018 год. съгласно удостоверение по чл. 456 от ГПК.

На 17.02.2021 год. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД, както и опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.

По молба на взискателя „ОТП Факторинг“ от 11.10.2022 год. с оглед сключен договор за цесия от 21.06.2022 год. на негово място е конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Впоследствие са искани и извършвани регулярно изпълнителни действия по делото на 09.11.2022 год., 05.01.2023 год., 20.09.2023 год., 24.04.2024 год., 14.08.2024 год., 05.02.2025 год.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

2

Жалбата срещу разпореждането, с което ЧСИ е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело, е допустима, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /Д.В. бр. 86/2017 год./.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 433 от ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право.

В настоящото производство е установено, че по образуваното изп. дело № 965/2018 год. по описа на ЧСИ Владимир Цачев след изпращане на запорното съобщение на 06.08.2018 год. до „ОББ“ АД не са поискани, респ. извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Следователно, налице са били условията за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като към момента на депозиране на последната молба от взискателя от 25.05.2022 год. за налагането на запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника са изтекли повече от 2 години, т.е. налице са елементите на фактическия състав по цитираната разпоредба за прекратяване на изпълнителното производство. Според разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателното решение от 26 юни 2015 год. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. С оглед така дадените разяснения следва да се приеме, че след като по първоначално образуваното изпълнително дело не са предприети и извършени изпълнителни действия в продължение на две години, същото е 3 прекратено по силата на закона на 06.08.2020 год. Настоящият състав не споделя тезата, че действията по друго изпълнително дело – № 902/2026 год., които са извършвани регулярно, ползват присъединения взискател и препятстват прекратяването поради перемпция на изп. дело № 965/2018 год. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по отношение на всяко изпълнително дело самостоятелно, като се отчита дали по конкретното дело е имало изпълнителни действия по искане на взискателя в рамките на двугодишния срок. Според чл.

457, ал. 2 ГПК изпълнителните действия ползват присъединилия се взискател само в рамките на същото изпълнително производство, а не по други дела.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, което налага обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото – върнато на съдебния изпълнител с указания да прекрати производството по изпълнителното дело.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа от 21.10.2025 год. на ЧСИ Владимир Цачев с рег. № 926 да прекрати производството по изпълнително дело № 20189260400965 по описа на ЧСИ Цачев, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

УКАЗВА на ЧСИ Владимир Цачев с рег. № 926, че следва да прекрати производството по изпълнително дело № 20189260400965.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4