Решение № 1060 от 04.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. Русе, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20244520101207 по описа за 2024 година

Ищцата В. К. Н. твърди, че на 20.09.2023г., около 17.00 часа, след края на работното й време отишла до магазин „Зари” на ул.”Христо Г.Данов” в гр.Русе. След като напазарувала, излязла от магазина. Слязла по двете стъпала пред него и тръгнала в посока към НУИ „Проф.Веселин Стоянов”. Направила няколко крачки, но се спънала в плочка от тротоарната настилка, която се оказала начупена и стърчаща над нивото на останалите. Загубила равновесие, залитнала и паднала на земята. Усетила, че и двата й крака се изкривили, но посилно десният. Изпитала силна режеща болка в дясното ходило. Не можела да се изправи сама, като се наложило да й помогнат непознати за нея хора, които преминавали наблизо.

Когато я изправили изобщо не можела да стъпи на десния си крак. Единият от мъжете, които й помогнали, й казал, че е лекар и че според него вероятно си е навехнала крака. Болката била много силна и ищцата не можела да направи и крачка. Наложило се да седне на стъпалата на една от сградите в непосредствена близост до мястото, където паднала.

Десният й крак в областта на ходилото видимо се подул. Направила опит да стане от стъпалата, с цел да се прибере в дома си, а тя живеела през 2 улици от мястото на инцидента, но и това се оказало невъзможно. Болката в десния крак била изключително силна, непоносима. Болял я и левия крак, но на него можела да стъпва, а на десния – не. Обадила се на нейна приятелка да дойде да й помогне. Тя пристигнала след около 10 минути.

Предложила й да отидат в болница, но тъй като лекар й бил казал, че кракът й е навехнат, тя пожелала да се прибере в дома си. С нейна помощ се изправила и подпирайки се на нея, тръгнали към тях. За около 20 минути стигнали до заведението „Кралска закуска” на пл.”Свобода”. Обикновено тази дистанция се вземала за около 5 минути. Ищцата не можела да продължи, макар и домът й вече да бил наблизо. Стигнали до заведението и тя видяла, че 1 кракът й бил още повече надут. На една от съседните маси бил седнал и д-р Г. Т., с когото се познавали. Той я попитал какъв е проблема, а тя му обяснила. Погледнал крака й и помолил човек от персонала да донесе лед. Доктора сложил две торбички с лед на крака /отгоре и отдолу по една/. Отишъл да купи бинт, защото преценил, че трябва да се обездвижи, след което й направил превръзка. Той също изказал становище, че кракът й е навехнат.

Препоръчал й да подменя периодично охлаждащата превръзка и ако има болки на следващия ден, тогава да отиде на рентгенова снимка. След импровизирания преглед, нейната приятелка я давела до дома й. Помогнала й да легне, постояла известно време и преди да си тръгне поставила до леглото й вода и обезболяващи. Следвало да отбележи, че живеела сама. Изкарала ужасна нощ, като изпитвала силни болки и не можела да заспи.

Вземала обезболяващи, но кракът й я болял много. На следващия ден отишла в УМБАЛ „Медика”, където било установено счупване на метатарзална кост на дясно ходило.

Поставена й била ортеза, тъй като кракът й бил много подут и не можело да се приложи класическа гипсома имобилизация. Наложило се по указание на д-р Баран Билек, да купи ортезата, която била на стойност 120.00 лева и патерици, които стрували 60.00 лева. За силните болки й били назначени болкоуспокояващи медикаменти. Въпреки, че приемала обезболяващите препарати, продължавала да изпитва силни болки. В следващите няколко дни десният й крак още повече отекъл, пръстите на краката й, които били видими от ортезата придобили лилавеещ цвят, а кракът си го чувствала като притиснат в менгеме.

Поради отока ортезата, така както била поставена от лекаря, й стягала много и болките се засилвали. Влошаването на състоянието й наложило на 27.09.2023г., отново да потърси лекарска помощ. Лекарят преценил, че с оглед на отока, фиксиращата ортеза трябва да се разхлаби, но под нея за допълнителна фиксация на ходилото да бъде наложена наглезенка със специфични ластични ограничители. Купила и тази наглезенка, а след около 20 дни още една, като всяка от тях е на стойност 60.00 лева, за които нямала платежни документи. С наглезенката и с ортезата престояла 45 дни. Инцидентът я принудил да остане дълго време на легло. Месец след него, почти не можела да се движи. Имала нужда от чужда помощ дори, за да отиде до тоалетната. Инцидента я поставил в крайно неудобна ситуация да ползва помощ от близки и приятели, дори за тези интимни действия. Придвижвала се с две патерици и ако извършвала някакви движения, те бивали на малки разстояния в дома й, колкото да отиде до банята/тоалетната и то само ако има до нея някой за опора. Тъй като живеела сама, в първите дни след инцидента, била в безпомощно състояние. Имала нужда от помощ, дори са елементарни хигиенни нужди. Нейни близки и приятели идвали да й помагат и да се грижат за нея. Тази принудителна позиция за зависимост от други хора й създавала изключителни неудобства и дискомфорт. Този дискомфорт се засилвал още повече, в периодите, в които оставала сама, защото тогава, за да отиде до тоалетна се налагало да лази от леглото си до санитарното помещение. Кракът й трябвало да е непрекъснато повдигнат, за да се компенсира отока, а това се случвало изключително бавно. Времето било топло и горещените допълнително усложнявали процеса и засилвали дискомфорта и страданията й.

Било й забранено по какъвто и да било начин при придвижване да се подпира на счупения крак, което още повече затруднявало движенията й. Тъй като тежестта падала само и 2 изключително на десния крак, започнало да я боли лявата тазобедрена става от прекомерното й натоварване, както и кръста. Придвижването й коствало неимоверни усилия. Не можела да извършва нужните движения, за да задоволи дори елементарните си хигиенни нужди. Имала нужда от помощ за всяко незначително нещо в ежедневието си.

Била срината емоционално и се чувствала много потисната и унизена, тъй като постоянно й се налагало да ползва помощ, а била свикнала всичките си задължения – лични и служебни да извършва сама. Ортезата била премахната 45 дни след инцидента, въпреки плануваните първоначално 30 дни. След нейното отстраняване, трябвало да продължи да носи наглезенката с ограничителите на движението на крайника. Това направило придвижването й една идея по-лесно, но продължила да използва патериците. Дори и тогава кракът й продължавал да се подува и да изпитва болки при ходене. Това наложило да продължи лечението с обезболяващи медикаменти и да използва патерици. Едва в края на втория месец можела да се придвижва само с една патерица, която й била потребна до края на третия месец след инцидента. Дълго време след 20.09.2023г. изпитвала силни болки в десния крак в областта на счупването. Това налагало периодично да посещава лекуващият я лекар.

При прегледа на 09.11.2023г. й била назначена физиотерапия за период от 7 дни, а след това и още един седемдневен курс. Месеци след инцидента, още накуцвала, което наред с усещането за болка, й създавало дискомфорт и към настоящия момент. И сега често я болял кракът, особено при промяна на времето и при по-дълго ходене. Вследствие на инцидента, който претърпяла й били причинени телесни увреждания, подробно описани в съдебномедицинско удостоверение № 9180/23.10.2023г. на Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ – гр.Русе, а именно: Счупване на пета предходилна кост на дясно ходило. Оток и кръвонасядане на дясно ходило. За съдебномедицинското освидетелстване и издаване на удостоверението, ищцата е заплатила сумата от 180.00 лева. Във връзка с травмата и необходимото лечение претърпяла множество болки и страдания, които счита, че следва да бъдат обезщетени. Твърди и че съгласно разпоредбата на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил виновно другиму. Такава отговорност носят и възложителите на работата. Отговорността на ответната община се основава на вмененото по силата на закона задължение за поддръжка на пътната структура в общината, осигуряваща нормални и безопасни условия за придвижване на пешеходците. Ответникът Община -. гр.Русе, в качеството си на юридическо лице – чл.14 от ЗМСМА, е правен субект, на когото е възложено по силата на закона – чл.30, ал.4 и ал.5 и чл.31 от Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка и изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, сигнализилане за препятствия по тях, както и отстраняването на препяствията и неизправностите във възможно най-кратък срок, а съгласно чл.48, ал.1, т.2, б.”б” от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън пътното платното /платната/ за движение на републиканските пътища в 3 границите на селата и селищните образувания, е на съответната община. Пешеходната част по ул.”Христо Г.Данов” в гр.Русе, на която станал инцидента, е общинска собственост и съгласно пар.6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба /чл.30, ал.4 от ЗП/, задълженията за поддържането й е на общината. Следователно, ответникът има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на настилката в състояние, съответно на предназначението им за безопасно ползване от пешеходците. В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на централния градски площад на гр.Русе в състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили неимуществените и имуществените вреди в правната сфера на ищцата. Поради изложеното, счита, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.49 от ЗЗД, което налага ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община. Доколкото изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите и пр. по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община, Община – гр.Русе е отговорна за начина, по който изпълняват задълженията си лицата, натоварени да поддържат тротоарните настилки, в частност тази на централния градски площад, в годно и безопасно състояние. Вида на увреждането й, силата, продължителността и интензивността на болките и страданията й, които би особено интензивни непосредствено след инцидента, продължителността на лечебния и възстановителен период, който бил повече от 45 дни, необходими за костното зарастване и обстоятелството, че вече повече от три месеца след инцидента не е настъпило функционално възстановаване на крайника й, неудобството от обездвижването и необходимостта от ползване на патерици в продължение на около 3 месеца, необходимостта от чужда помощ за същия период, промяната в емоционалното й състояние, при което тя се чувствала разстроена, психически срината, чувстваща унижение и вина от това, че се налага да ползва чужда помощ за елементарни битови нужди, чувството за непълноценност и невъзможност да изпълнява личните си и служебни ангажименти, както и изразходваните за лечението й средства, обуславят правния й интерес от предявяване на настоящите искове срещу Община Русе за обезвреда на причинените й имуществени и неимуществени вреди, както следва: 13 000.00 лева за претърпените от ищцата неимуществени вреди и 359.00 лева – имуществени вреди, представляващи сбор от 119.00 лева – платена ортеза; 60.00 лева – платена сума за патерици и 180.00 лева – платена такса за съдебномедицинско освидетелстване. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе да й заплати сумата от 13 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 20.09.2023г. в гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането 20.09.2023г. до окончателното й изплащане и сумата от 359.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на увреждането на здравето, настъпило на 20.09.2023г. Претендира и направените по делото разноски.