Решение № 130 от 11.01.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18408/2022
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 11.01.2025
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 8, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Пловдив, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330118408 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕИК 115010670, против Д. Т. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода от 14.01.2013 г. – 30.09.2022 г. имала задължения към ищеца, в качеството й на наследник по закон на Т. Т. Д., с ЕГН **********, починал на **********г., за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 4701.86 лева за водоснабден недвижим имот, находящ се в ** ** **** ****************.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 1073.38 лева, за периода 31.03.2013 г. – 30.09.2022 г.
Твърди, че в имота на потребителя е имало два монтирани водомера, като за периода от 08.02.2013 г. – 12.08.2015 г. отчетът се е извършвал по показанията на монтираните водомери, а впоследствие отчетът се е извършвал, съгласно чл. 26, ал. 2 вр. с чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ – при условията на повредени измервателни устройства – водомери, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за смяна/ремонт на измервателното устройство. Начислено било количество вода за трима обитатели. Било връчено и получено от ползвателя известие за нередовен водомер на 20.09.2018 г., като за процесния период на абоната, били издадени и връчени на негови представители 10 броя покани за доброволно плащане, както и имало издадени 2 бр.
Заповеди за прекъсване на водозахранването и каналното отклонение, които не могли да бъдат изпълнени.
1
Ответницата като единствен наследник на починалия потребител отговаряла за претендираните суми на наследодателя й до смъртта му, а относно задълженията, натрупани след смъртта му – ответницата ги дължала като собственик на имота на наследодателя й.
Сочи и, че ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 62, ал. 1 от ОУ да прехвърли партидата на нейно име след смъртта на наследодателя й.
Доколкото посочените суми не били погасени, се иска ответникът да бъде осъден да ги заплати. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост.Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2022 г., до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подала отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.
Оспорва качеството си на собственик/потребител на процесния период. Твърди и, че след като на ********** г. *** й Т. Д. е починал, не била влизала във владение на имота, нито го е ползвала.
На следващо място оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че по силата на чл.
8, ал. 1 ЗН се явява наследник на притежаваният от *** й недвижим имот с адрес: ** ** **** ****************, ***. Сочи, че живее на територията на Община Родопи, поради което не била запозната в качеството на клиент с ОУ на ищеца, както и с изискванията на чл. 62, ал. 1 от ОУ.
Твърди, че начислените месечни количества изразходвана вода в имота, както и дължимите суми за тези количества, не били определени надлежно и правилно. В тази връзка оспорва представените от ищеца карнети за периода от 08.02.2013 г. – 12.08.2015 г., тъй като не носили неин подпис. Освен това, оспорва карнетите като съдържание, от 12.08.2015 г. през останалия период, тъй като отчитането е било при условията на неизправно измервателно устройство, а не е бил установен броя на обитателите в процесния имот, както и не е посочено на какво основание е прието, че имота се обитава от три лица.
Оспорва, че праводателят й е бил уведомен, че измервателните устройства са неизправни, както и за начина на отчитане за посочения период. Оспорва представените заповеди, като твърди, че не е уведомена за същите. Оспорва представените покани за доброволно изпълнение, тъй като не носят нейния подпис, а на поканата с дата на получаване 24.08.2020 г. бил вписан като получател Т. Т. и е положен подпис от неизвестно лице, тъй като *** й е получил през 2014 г..
Предвид изложеното и доколкото счита, че така претендираните суми не са дължими, моли исковете да бъдат отхвърлени в цялост.
Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за претендираните задължения за главница и лихва. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. находящ се ** ** **** **************** както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия и начислените суми съответстват на потреблението, както и качеството на наследник. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването 2 на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. **********. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от Наредбата, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1, точки 1 и 2 от общите условия на оператора.
Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.
2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът Д. Т. К. е наследник на Т. Т. Д. неин ***, починал на ********** г. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 6824/14.06.2023 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.
От приетото по делото писмено доказателство – Удостоверение за наследници на Т. Т.
Д., ЕГН **********, починал на ********** г., безспорно се установява, че негов единствен законен наследник е сестра му – ответникът Д. Т. К. /л.46/.
В производството не е повдиган спор за собствеността на имота, като това обстоятелство се установява от представените писмени доказателства – Декларация по чл.
14 ЗМДТ /л.106-112/, депозирана с вх. № от 08.12.2011 г. в Община Пловдив от Т. Т. Д., в която е вписан като съсобственик и ответникът Д. Т. К., по ½ ид.ч.; Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № **, том ***, нот.д. № ** от 23.12.1975 г. на Нотариус при ПРС /л.120/; Удостоверение за наследници на В.И. Т., от което се установява, че нейни законни наследници са децата й: Т. Т. Д. и Д. Т. К. /л.108/ - съдът приема, че ответникът Д. Т. К. до ********** г. /смъртта на *** й/ е била съсобственик на ½ ид.ч., а след ********** г. – е изключителен собственик на имота, находящ се в ** ** **** ****************, **********, за който се твърди да са предоставяни ВиК услуги за исковия период.
В тази връзка не се споделят възраженията на ответника К., че не следвало да отговаря 3 за задълженията. Тя е била съсобственик на ½ ид. ч. до ********** г. /смъртта на *** й/, а след ********** г. – е изключителен собственик на имота, при което се явява собственик на имота и като такъв „потребител” на услуги по смисъла на Общите условия и ЗРВКУ. Без значение за възникване на задълженията е дали реално е ползвала имота и предоставените услуги, както и дали е адресно регистрирана на друго място, тъй като качеството на клиент е възникнало при придобиване на собствеността. Ирелевантно е, че вписаният постоянен и настоящ адрес на страната е различен, тъй като принадлежността на правото на собственост за процесния водоснабден имот се доказва по категоричен начин, а същото е достатъчно, за да се приеме качеството „потребител”, според нормативната уредба.
Ето защо, съдът приема, че Д. Т. К. има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвала в имота.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че за периода от 08.02.2013 г. – 12.08.2015 г. отчетът се е извършвал по показанията на монтираните водомери, а впоследствие са начислявани служебни количества на месец като за трима живущи.
Според показанията на свидетелите Й.П. и М.Й. /**********/, на първата - за периода от есента на 2019 г. – до януари 2021 г., а на втората - от април-май 2022 г., ежемесечно са правени посещения, като отчитането от есента на 2019 г. е правено по Тарифа, според броя на живущите в имота, защото на всеки 10 години водомерите подлежат на смяна, каквото в случая не е била извършена, въпреки неколкократно връчените от инкасаторите известия за смяна на водомери и покани за доброволно плащане. Всяка от инкасаторите твърдят, че са констатирали и събрали данни от самите живущи, че в имота живеят трима-четирима обитатели, като срещу някои от отбелязванията в карнетите са поставени подписи на потребител.