Решение № 3833 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3833 гр. С., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110146323 по описа за 2025 година

Предявени са от Р. Г. М. срещу „..“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6030 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение по трудов договор № .г за периода от м.10.2024г до м.03.2025г, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2025г. до окончателното плащане и сумата от 1077 лева, представляваща обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2025г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът посочва, че на 08.03.2024г между него и ответното дружество бил сключен трудов договор № .г, по силата на който е назначен на длъжност „.“.

Поддържа се, че сключеният трудов договор бил за неопределено време на пълен работен ден, като бил уговорен и срок за изпиване от 6 месеца, считано от 08.03.2024г. В договора било посочено, че след изтичане на изпитателния срок се дължи 30 дневно предизвестие при прекратяване на договора. Поддържа се, че брутното трудово възнаграждение било в размер на 933 лева, но след промяната на минимална работна заплата с постановление на ./23.10.2024г. трудовото му възнаграждение станало 1077 лева, считано от 01.01.2025г.

Посочва се, че на 31.03.2025г било прекратено трудовото правоотношение на ищеца считано от 01.04.2025г, като към този момент ответникът в качеството си на работодател не му бил заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от м.10.2024г до м.03.2025г, обезщетение за неизползван отпуск и обезщетение за неспазено предизвестие. Работодателят бил отказал да върне и трудовата книжка на служителя. Във връзка с това се изтъква, че бил подаден от ищеца сигнал до . и след отправена покана трудовата му книжка била върната от 1 работодателя, като били заплатени и 1221.32 лева - обезщетение за неизползван отпуск. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Не взема становище по така предявените искове. От дружеството не е изпратен процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, нито е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител.

Същевременно в проведено открито съдебно заседание името на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.

239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищеца има право на разноски, в каквато насока има направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че процесуалното представителство е извършено безплатно. В хипотезата на чл.38, ал. 2 ЗА съдът е компетентен да определи размера на адвокатското възнаграждение, като при определянето му съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/20024 г. минимални размери. В този смисъл е и разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело .22, с което се приема, че чл.101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. За да извърши преценка настоящият състав намира, че следва да се съобрази изискването на чл. 36, ал. 2 ЗА за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

В разглежданата хипотеза действието извършено от процесуалния представител на ищеца се изразяват единствено в подаване на искова молба и явяване в едно единствено съдебно 2 заседание, в което е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.

Същевременно делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Предвид това съдът намира, че възнаграждението на адв. Ч. следва да е в размер на 256 евро.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса в общ размер за двата предявени иска – 148.89 евро.

С оглед приемането на Закон за въвеждане на еврото в Република България съдът следва да изчисли дължимите суми и в евро, въпреки че исковете са предявени в лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 о т ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „. ., да заплати на Р. Г. М., ЕГН **********, гр.., на основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ сумата от 3083.09 евро /равностойност на 6030 лева/, представляваща незаплатено трудово възнаграждение по трудов договор № .г за периода от м.10.2024г до м.03.2025г, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2025г. до окончателното плащане и сумата от 550.66 евро /равностойност на 1077 лева/, представляваща обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2025г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „. ., да заплати на адв. Б. М. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ., на основание чл. 38, ал.2 ЗА сума в размер на 256 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство пред Софийски районен съд.

ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „. ., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата 148.89 евро държавна такса за уважените искове.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3