Решение № 246 от 08.11.2023, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Карнобат, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20232130100219 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен: иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба от Х. – И. В. Т. с ЕГН ********** и адрес в *********** със съдебен адрес в гр. Айтос, *** чрез адв. А. Д. срещу Несебърски районен съд с адм. адрес в гр. Несебър, ***, съдържаща искане да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1 250 лв., съставляваща частичен иск от общата претенция в размер на 12 500 лв., за нанесените му от съдията докладчик по гр.д. №692 от 2022 г. на НРС имуществени вреди, произтичащи от невъзможността на ищеца да ползва като отдава под наем своята ¼ ид.ч. от имот, предмет на петиторен иск пред ответния съд, представляващи пряк и непосредствен резултат от неразглеждане на делото в разумен срок.

Ищецът в искова молба от 19.12.2022 г. твърди, че е депозирал пред НРС претенция по чл. 108 от ЗС на 28.06.2022 г., по която било образувано гр.дело №692/2022 г. на НРС, като изтъква, че към момента, седем месеца по-късно, все още няма проведено и приключило по делото първо редовно съдебно заседание, при все, че делото не се отличавало с фактическа или правна сложност. Навежда оплаквания, че съдията-докладчик по делото умишлено създавал бавност в процеса, т.к. след депозиране на отговора на ответниците в продължение над 70 дни не предприел действия по изпращането му на ищеца, което наложило на 11.10.2022 г. последният да депозира молба с искане да му бъдат връчени преписите, което се случило на 13.10.2022 год. Твърди, че при връчването им било изчезнало свидетелство от НБУгр.София, доказателство, ангажирано от ответниците и качено, но впоследствие изтрито от масива данни на НРС. Поради това ищецът писмено поискал да му бъде връчен този документ, но не получил отговор. Счита изчезването на документа по делото най-малкото за дисциплинарно нарушение, за което е сезирал освен съдиятадокладчик по делото и Прокуратурата, както и ВСС. Твърди се още в исковата молба, 1 че след 70 дневното безпричинно забавяне на връчване на ОИМ последвало насрочване на първото по делото редовно заседание, в рамките на което след даване ход на делото, съдията-докладчик го оставил без движение и поискал от ищеца да сочи неизвестни нему обстоятелства, като коригира сочените в обстоятелствената част на ИМ с цел да преквалифицира иска на чл.75 или чл.76 от ЗС и да помогне на ответницата С. Д., която упражнявала натиск над НРС. В отговор ищецът отказал да изпълни указанията, поискал отвод, като съдията-докладчик потвърдил за трети път, че основанието на иска действително е чл. 108 от ЗС, което било ненужно и довело до неимоверна бавност в процеса, тъй като седем месеца от първоначалното депозиране на ИМ все още нямало редовно проведено по делото първо съдебно заседание.

Ищецът изтъква, че поради това забавяне на процеса търпи имуществени вреди, тъй като не може да ползва идеалната част от имота която притежава /1/4 ид.ч./.

Допълва, че е лишен от възможността да я отдаде под наем и да получава доходи от нея, поради което счита, че губи за всеки месец на безпричинно бавене от 250 до 2500 лв., като намира , че началният момент на забавянето започва от момента на депозиране в РС Несебър на ОИМ. Настоява, че след получаване на отговора на исковата молба съдията-докладчик по делото е започнал целенасочено да не изпълнява задълженията си произтичащи от закона, с което възпрепятствал развитието на правораздаването по делото, създавайки бавност на процеса, предмет на гр.дело №692/2022 год. на НРС.

В депозирания отговор на исковата молба ответникът оспорва предявената претенция като неоснователна. Счита, че в настоящото производство следва да бъдат разгледани единствено твърденията в исковата молба, обуславящи според ищеца твърдяното от него забавяне. Твърди, че разумността на времетраене на производството трябва да бъде преценена в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, установени в практиката на ЕСПЧ, и по-специално сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи. Оспорва твърдението, че делото било с ниска степен на фактическа и правна сложност, т.к. в ОИМ били въведени твърдения, които са усложняващи делото от правна страна, а именно, че е извършено разпределение на ползването. Поради това и с оглед осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС при съобразяване на чл. 32 ЗС е бил наложителен задълбочен анализ от съда при изпълнение на дейността му по чл. 140 ГПК - с цел изготвяне на прецизен доклад и правилно разпределение на доказателствената тежест. По отношение първото, сочено от ищеца нарушение забавянето със 70 дни на изпращане на отговора на исковата молба сочи, че в ГПК не е предвиден ред за връчване на отговора на исковата молба, като прави извод, че първият момент за му на ищеца е с насрочване на делото в ОСЗ. Твърди, че в случая ИМ е подадена на 28.06.2022г., като с разпореждане № 1736 от 30.06.2022г. са дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовности. На 15.07.2022 г. били отстранени нередовностите и на 19.07.2022г. съдът е разпоредил да бъде връчен препис от иска на ответниците, които били получени на 28.07.2022г. (за С. Т.а) и на 04.08.2022г. (за С.

Т.а). Отговор на исковата молба е постъпил на 26.08.2022г. Изтъква, че преди 05.09.2022г. съдът не е следвало да се произнася по чл. 140 ГПК с насрочване на делото, тъй като за насрочването му е нужно да изтекат всички срокове по ГПК, даващи възможност на страните да внесат допълнителни възражения и уточнения. На 10.10.2022 г. било постановено Определение № 1143, с което делото е насрочено в открито съдебно заседание за 11.11.2022г. и е постановено препис от ОИМ да се връчи на ищеца. Сочи още, че твърдяното от ищеца забавяне от 70 дни, всъщност е от 35 дни, 2 при все, че в ГПК нямало предвиден законоустановен срок за произнасяне на определение по чл. 140 ГПК, като произнасянето в рамките на 35 дни, при натовареността на съдебния състав и при наличието на известна сложност на делото не можело да се приеме за отклонение от разумния срок по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗОДОВ и ЕСЧП. Твърди, че периодът от 35 дни бил съобразен с натовареността на съдебния състав, тъй като през месец септември 2022г. НРС поради отсъствие по различни причини (заболявания, отпуски и командировки) на съдии е работил в изключително редуциран състав. Допълва, че в периода 05.09.2022г. - 10.10.2022г. съдията-докладчик по делото е получил от ново разпределение 86 броя дела, като е провел общо 41 ОСЗ и 256 - закрити съдебни заседания.

По отношение твърденията в ИМ, касаещи забавяне на производството поради неоснователно дадени указания за „без движение" с протоколно определение от 11.11.2022 г. сочи, че при формулирания в исковата молба петитум: ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца ползването върху 1/4 идеална част от съсобствен имот, указанията с протоколно определение от 11.11.2022г. са били адекватни и са имали за цел да изчистят всякакви възможни съмнения относно предмета на предявения иск. Допълва, че след като с молба от 15.11.2022 г. ищецът е заявил категоричен петитум, с Определение № 1343 от 22.11.2022г., съдът е квалифицирал искането му и е насрочил делото в кратък срок - за 17.01.2023 г. Изтъква, че исковата молба е предявена непосредствено след това определение и предявеният иск не може да се основава на факти, настъпили след този момент, поради което действията на съда следва да бъдат разгледани именно до този момент. Излага в допълнение, че на 17.01.2023г. се е развило съдебно заседание, отложено за 27.01.2023г., на която дата е приключено съдебното дирене) и на 27.02.2023г. (в законоуставения срок по чл. 235, ал. 5 ГПК) е постановено съдебното решение по делото. Т.е. и след подаване на исковата молба по делото не са налице никакви забавяния. Заключава, че делото е образувано на 28.06.2022г. и точно 7 месеца по късно е решено. Допълва, че липсват доказателства по делото да е изчезнал документ, в приложенията към ОИМ не е вписан такъв документ (свидетелство от НБУ София), а с Постановление на прокурор от 22.02.2023г. е налице отказ да се образува ДП във връзка с тези твърдения на ищеца.

Твърди се още, че липсва пряка причинна връзка между твърдените от ищеца имуществени вреди и твърдяното от него забавяне на делото, т.к. вредите, по начина, по който са описани, били извън процесуалното правоотношение, възникнало между съда и страните в образуваното гражданско дело и времетраенето на делото. Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

С молба от 20.06.2023 г. ищецът на основание чл.147 , ал.1 и ал.2 от ГПК е въвел нови обтоятелства по делото, като твърди, че пред НРС е депозирал Молба с вх.

№551/18.01.2023 год. на НРС по гр.дело № 692/2022 год. за бавност по чл. 255 от ГПК, по която съдията - докладчик от НРС издал свое Разпореждане №214/24.01.2023 год. с което постановил отказ да изпрати същата до компетентния Окръжен съд - Бургас, с което се твърди да е извършил грубо погазване на процесуалния ред, тъй като съобразно правомощията си визирани по чл. 256, ал.1 от ГПК съдът може да извърши незабавно всички действия посочени в молбата и да съобщи за това на страната или незабавно да изпрати молбата на горестоящия съд. Поради това ищецът счита, че докладчикът по делото е постановил нищожен съдебен акт, който предизвиквал нова бавност на процеса и генерален отказ от правораздаване. Допълва, че на 25.01.2023 год. е депозирал в НРС и по същото гр.дело /гр.д.№692/2023 год.на НРС/ друга молба за бавност вх.№858/25.01.2023 год./ по чл.255 от ГПК/ , която отново нито била 3 уважена, нито била препратена на БОС, за да прецени въззивния съд нейната основателност. Вместо това по нея бил постановен мълчалив отказ. Сочи се още, че едва след приключване на делото и след последното проведено по него съдебно заседание и обявяване на същото за решаване, съдията -докладчик отправил молбите до БОС след като доказателствените искания на ищеца били вече отхвърлени, което оставало единствено да бъде констатирано от въззивната инстанция. Междувременно бил отправен и сигнал до председателя на БОС и до ВСС срещу същия съдиядокладчик. Твърди се още, че едва в последното по делото ОСЗ съдията се произнесъл по доказателствените искания на ищеца. Освен това се твърди и допуснато опущение от страна на съдията докладчик във връзка с неправилно прилагане на чл. 175 от ГПК, по която молба отново последният бил постановил мълчалив отказ.

Във връзка с гореизложеното моли съда по пътя на косвения съдебен контрол да приеме за нищожни следните актове на НРС :

- Разпореждане №214/24.01.2023 год. , постановено по гр.д.№692/22 г. на НРС , за ОТКАЗ на съдията - докладчик да изпрати незабавно Молба за бавност / по чл.255 от ГПК/ с вх.№551/18.01.2023 год. на НРС /по гр.дело № 692/2022 год. на НРС/ на БОС ;

Мълчалив отказ обективиран по Молба за бавност / по чл.255 от ГПК/ с вх.№858/ 25.01.2023 год.на НРС/по гр.дело № 692/2022 год. на НРС/ за изпращането и незабавно на БОС; Мълчалив отказ от произнасяне обективиран по Молба за „опущение“ / по чл.175 от ГПК подадена от ищеца по гр.д.№692/22 г. на НРС , след обявяване на делото за решаване /27.01.2023 г./.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез упълномощения му процесуален представител (л. 86) съгл. чл. 32, т. 2 от ГПК – В. Т. поддържа иска и моли за уважаването му. Претендира разноски съгл. представен списък по чл. 80 от ГПК (л.

125).

Ответникът Районен съд-Несебър не изпраща представител, моли писмено делото да бъде разгледано в негово отсъствие на осн. чл. 238, ал. 1 от ГПК. В молбистановища се сочи, че предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: