Решение № 189 от 17.08.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Ихтиман, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Б.а Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20261840200317 по описа за 2026 година

Производството е инициирано въз основа на жалба, подадена от Б. Й., ЕГН **********, с адрес: ************************ против Наказателно постановление № 261204-000*** от **.**.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР - София, с-р Пътна полиция ОДМВР - София.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на наказателното постановление.

В проведеното последно съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощения процесуален представител адвокат Б. П., като същите поддържат жалбата и настояват за отмяна на наказателното постановление. Административно-наказващият орган не се явява и не изпраща представител, като преди първото заседанието е постъпила писмена защита от него. Районна прокуратура - С., Териториално отделение - И. не изпращат представител и не изразяват становище.

Жалбата е допустима - подадена е от санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. От данните по делото /лист 3, страница втора, лист 28 и лист 32/ може да се направи извод, че наказателното постановление е връчено на лицето на 21.05.2026 г. В същото време жалбата срещу наказателното постановление, видно от печата върху нея, е подадена чрез наказващия орган на 22.05.2026 г. Горното налага извод, че същата е подадена в срок.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от фактическа страна следното:

В наказателното постановление е отразено, че лицето Б. Й. на 18.09.2025 г., в 16:05 часа, в община И., на Автомагистрала № А-1, км. 43+448 като водач на автомобил автобус ******* с рег. № СВ*****Т се движи в лентата за принудително спиране, като нарушението е заснето с камера на НТУ. Също така в наказателното постановление е записано още, че 1 лицето не представя СУМПС при съставяне на АУАН. Посочено е, че е водачът е извършил следното: на автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране, като по този начин според наказващия орган е нарушил виновно чл. 58, т. 4 от ЗДвП и че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, като по този начин според наказващия орган е нарушило виновно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му са наложени глоба в размер на 511.29 евро /1000 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 15.34 евро /30 лева/, а на основание Наредба Ь-2539 от 17.12.2012 г. са му отнети 10 контролни точки.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

В настоящия случай наказателното постановление и актът за установяване на нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания - съдържат нормативно регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се изразява нарушението, мястото и времето на извършването му, лицето, което го е извършило, а така също и кои законови норми са нарушени.

Съгласно нормата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП /в сила от 07.09.2025 г./ при движение по автомагистрала на водача е забранено да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Според чл. 58, т. 4 от ЗДвП /в сила от 07.09.2026 г./ при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране.

С чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл.

58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.

В чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № Ь-2539 от 17.12.2012 г. издадена от Министъра на вътрешните работи е предвидено в хипотезата на чл. 178, ал. 1, предл. първо от ЗДвП да се отнемат 10 контролни точки.

В чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е регламентирано, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.

Посредством текста на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба 30 лева водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

От съдържанието на текстовете на чл. 58, т. 3 и т. 4 от ЗДвП може да се направи категоричен извод, че в лентата за принудително спиране на автомагистрала е забранено спирането, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците. Само в тези случай е допустимо превозно средство да спре в лентата за принудително спиране. В същото време горепосочените норми не предоставят възможност при никакви обстоятелства в лентите за принудително спиране да 2 се управляват моторни превозни средства и същите да преминават по автомагистралата, движейки се в тези ленти.

Следва да се държи сметка за това, че когато се наложи спиране в лентата за принудително спиране, поради наличие на някое от изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, то това спиране не представлява действие, което се извършва моментно, внезапно и мигновено.

При движение по автомагистрала обикновено скоростта е по-висока, отколкото при движение по другите пътища. Това предполага, че когато се наложи аварийно спиране поради повреда на автомобила или поради влошено здравословно състояние на водача или негов спътник, скоростта следва да се намали, а за да се спре в лентата за принудително спиране е необходимо автомобилът да премине от съседната такава в нея. Тоест, при спиране в аварийната лента е неизбежно превозното средство също да измине, макар и малко, разстояние движейки се в тази лента. При потегляне от лентата за принудително спиране, след отстраняване на повредата или след подобряване състоянието на водача или на негов спътник, автомобилът също трябва да измине, макар и малко, разстояние в лентата за принудително спиране, с цел включване в съседната лента, по която е позволено движението. От тези кратки /като време и като разстояние/ движения в лентата за принудително спиране следва да се отграничат онези, при които водачите продължително време шофират в нея, с цел избягване чакането в образувано задръстване, изпреварване на други автомобили или преминаване по-бързо през участък, с по-натоварено и забавено движение. Именно последните движения в лентата за принудително спиране са забранени посредством нормата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Тази лента следва да бъде освободена от постоянен пътен трафик за да се осигури място, където да могат необезпокоявано да спрат МПС-та, които са се повредили или в които има лице, с възникнал по време на движение здравословен проблем.

Като свидетели по делото са разпитани Д. Е. /актосъставител/ и Д. О. /свидетел при съставянето на акта/. И двамата свидетели не са присъствали при извършване на деянието, за което се сочи от наказващия орган, че представлява административно нарушение.

Свидетелят Д. Е. посочва, че имената Б. Й. не му говорят нищо и че във връзка с аварийна лента през последните няколко месеца е написал над 160 акта. Описва как се процедира в случаите, когато постъпят при тях снимки от камери по повод заснето нарушение.

Свидетелката Д. О. посочва, че не си спомня случая.

Като свидетел по делото е разпитана и М. Г.. Посочва, че е доведена като свидетел за навлизане в аварийна лента и пояснява, че това е било миналата година септември месец.

Уточнява, че е работила в Община К. с., в отдел „***********“ и са организирали екскурзии на деца. Допълва, че ангажирали господин Й., защото му имат доверие като шофьор. Според свидетелката тогава е било много топло и са се прибирали от Пловдив, като на едно дете му е станало лошо, а на няколко други деца им се е ходило до тоалетна, поради което помолили шофьора да отбие някъде за да се оправят децата и освежат за 10 минути, след което продължили към С.. Заявява, че екскурзията е била еднодневна до П., като сочи, че когато го помолили да отбие не е знаела, че това е аварийната лента. Допълва, че когато е отбил не си спомня дали е имало автомобили в другите ленти, но магистралата е била в ремонт, както и че не си спомня дали е имало образувани колони в лентите до тях.

В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения, в които посочва, че не помни този случай, но според него е търсил широко място да спре, за да могат децата да се възстановят.

По делото е приобщена справка, от която е видно, че процесното моторно превозно средство е собственост на „Николана“ ООД. Представена е и декларация от Б. В., в която е посочено, че превозното средство е било управлявано на 18.09.2025 г. от Б. Й..

3

От събраните доказателства по настоящото дело се налага извод, че в конкретния случай жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Това е така, понеже от показанията на свидетелката Г. става ясно, че на едно от децата му е прилошало, поради което са поискали от шофьора да спре. Именно това е наложило и навлизане в лентата за принудително спиране. В тази връзка следва да се държи сметка и за това, че на базата на събраните доказателства се установява, че въпросният автомобил, макар да е навлязъл в лентата за принудително спиране, то това не е било с цел продължително шофиране в нея за да се избегне образувано задръстване или интензивен пътен трафик, а за да може да спре поради възникнал здравословен проблем.

Предвид горното, съдът намира, че в конкретния случай не е извършено нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, тъй като се е наложило, поради здравословен проблем, автомобилът да спре в лентата за принудително спиране.

От доказателствата по делото не се установява да е извършено и нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В случая в наказателното постановление не се твърди и не се прави извод в момента на движение по автомагистралата, когато е станало заснемането на превозното средство, неговият водач са не е носил свидетелство за управление на МПС. Описано е единствено, че при съставянето на АУАН не представя такова свидетелство. Актът за установяване на административно нарушение, обаче, е съставен на 21.04.2026 г. - няколко месеца след датата 18.09.2026 г., на която се сочи, че е управляван автомобила в лентата за принудително спиране и когато са направени въпросните снимки от камера на НТУ В същото време при съставяне на акта за установяване на нарушението няма данни жалбоподателят да е управлявал превозно средство и това управление да е било констатирано от актосъставителя. Действително, според чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Това изискване, обаче, следва да е приложимо само когато водачът управлява моторно превозно средство, тъй като при евентуална проверка от съответните органи, той трябва да докаже правоспособността си. Когато не управлява моторно превозно средство не следва да се очаква, че водачът ще носи със себе си свидетелството за управление на такова. Доколкото в случая в наказателното постановление от една страна не се твърди, че водачът към 18.09.2025 г. не е носи в себе си свидетелство за управление, а от друга страна не се сочи на 21.04.2026 г. /когато е съставен АУАН/ той да е управлявал автомобил, то няма как да намери приложение изискването на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, респективно - не може да бъде наложена санкция по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.