Решение № 10406 от 30.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10406 гр. София, 30.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110130099 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от М. И. Ц., чрез адв. Д. М., срещу **************** иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата в размер на 171,31 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4382304, сключен между страните, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който на ищеца била отпусната процесната заемната, която последният се задължил да върне в уговорения между страните срок. Сочи, че по силата на съдебно решение № 6072/06.04.2025 г. поставено по гр. д. № 57502/2023 г. договорът за поръчителство, обезпечаващ процесния договор бил обявен за нищожен, като в мотивите на съдебното решение било посочено, че договорът за потребителски кредит също е нищожен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Претендира връщане на платените по нищожния договор суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск като недопустим, с твърдения, че ответникът е участвал в соченото от ищеца производство по гр. д. 57502/2023 г. като трето лице помагач на страната на ищеца, поради което последният е имал възможност да предяви обратен иск, като поради непредяваването му в производството, настоящият иск се явява недопустим. Сочи, че договорът за кредит е действителен. Поддържа, че ищецът не е погасил дължимите по договора за кредит суми. Моли за отхвърляне на иска. Претендира 1 разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сума, недължимо платена по Договор за поръчителство от 26.01.2022г.обявен за нищожен по силата на съдебно решение № 6072/06.04.2025 г. поставено по гр. д. № 57502/2023 г. по описа на СРС,като в мотивите на съдебното решение било посочено, че договорът за потребителски кредит също е нищожен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Основателността на предявения иск, а именно нищожността на договора се обуславя от доказване на соченото основание за нищожност – противоречие с императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По делото е представен Договор за паричен заем № 4382304 от 26.01.2022 г., сключен между **************** и М. И. Ц., по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 2500 лева , видът на вноската е двуседмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за засм да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На датата на сключване на договора, между М. И. Ц. и ********* са сключили договор за предоставяне на гаранция № 4382304, по силата на който *********** е поело задълженията да обезпечи пред ********** задълженията на М. И. Ц.. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, М. Ц. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 812,30 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, М. Ц. е следвало да предоставя дължимите парични думи на **********, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от *********** да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя ************, като ********** единствено е овластено да приеме плащането

Между страните не е спорно и видно от представените по делото доказателства, се установява наличието на сключен Договор за паричен заем № 4382304 от 26.01.2022 г., и усвояването на сумата от 2 500 лева от страна на ищеца.

По делото не е представен, но между страните не е спорно и от заключенитео на вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №4382304,че размерът на платената възнаградителна лихва към **************** е в размер на 171,31 лева / 87,59 евро , платимо разсрочено на 2 вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с ****************. Следва да се посочи, че в доказателствената тежест на ответника по предявения иск с правно основание чл. 55 ЗЗД е да докаже основанието, въз основа на което ищецът е извършил плащането, предвид което възражението на ответника за неоснователност на предявения иск, поради непредставяне на процесния договор е неоснователно.

Доколкото ответникът не е представил копие от процесния договор за поръчителство и не оспорва съдържанието му, а излага единствено твърдения за неговата действителност, то съдът приема, че същият е със съдържание, сочено от ищеца в исковата молба, а именно, че в чл. 4 от договора за потребителски заем е предвидено, че в 3-дневен срок от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения. Не е спорно и между страните, че ответникът в качеството си на поръчител, е задължен да отговаря солидарно заедно с потребителя, като за целта потребителят следва да заплати възнаграждение, което съгласно заключението на вещото лице е в размер на 171,31 лева / 87,59 евро, платимо разсрочено на вноски.

Във връзка с анализираните двата договора, следва да се съобрази следното: въпреки че всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 3 дневен срок от датата на сключване на договора за заем, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по кредита. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на поръчителство следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Не е спорно и между страните, а и видно от погасителния план към договор за паричен заем и договор за поръчителство, инкорпориран в заключението на вещото лице, уговореното възнаграждение, дължимо от ищеца а, не постъпва в патримониума на ответника, а е уговорено като част от погасителната вноска, която заемателят следва да заплати на заемодателя ****************. Съдът счита, че уговореното в договора за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност.

С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на договор за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на ****************. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В 3 самия договор за потребителски заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 41,31 % , но в същия не е включено възнаграждението за предоставеното поръчителство, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ с включването на възнаграждението за поръчителство, размерът на платената възнаградителна лихва към **************** е в размер на 171,31 лева / 87,59 евро .

Следва да се отбележи и обстоятелството, че при направена служебно справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество е ****************. По този начин печалбата на ответното дружество за извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя и в ****************. Така икономически по-слабата страна /заемополучателят/ се е задължила да заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи в 3-дневен срок от датата на сключване на договора за заем, без значение дали е изправна страна по същия. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него, е определена под условие за всеки ден, за който е в сила поръчителството, не е включена в ГПР, посочен в договора за заем, като при включване на възнаграждението от договора за предоставяне на поръчителство действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем.

Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на закона. От договора за потребителски заем е видно, че предоставянето на поръчителство е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно, че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по заема, съобразно уговорения в договора за потребителски заем погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че дължимото месечно възнаграждение за предоставяне на поръчителство следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за заем и същото следва да бъде заплатено в полза на ****************.

Следва да се отбележи, че дължимите по договора за предоставяне на поръчителство плащания ще бъдат събирани от заемодателя **************** за сметка на поръчителя ***********, както и че плащането на дължими по този договор суми на **************** ще се считат за валидно плащане към ***********.

Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 2500 лева, а е уговорено възнаграждение за предоставяне на поръчителство е в общ размер на 437,04 лева, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципът на добросъвестност и справедливост. Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Във връзка с гореизложеното 4 следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в която е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство цели заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на заема.