Решение № 1567 от 19.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. Плевен, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430102147 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е ИМ от Е. *** против „****“ЕООД.Твърди се, че н а 03.06.2020 година ищцата в качеството си на НАЕМОДАТЕЛ е сключила Договор за отдаване под наем на земеделска земя № 72 с ответника „****”ЕООД ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. М. Н., представляваща НИВА с площ от 19,750 дка в землището на ***, в местността „***’ ,представляващ имот № 032005, срещу наемна цена в размер на по 50.00 лева на декар,платима в края на всяка стопанска година,като за начало на всяка стопанска година се приема 1 октомври.

Договорът е сключен за една година ,считано от 01.10.2020 година до 30.09.2021 година.

Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален.

Наемният договор създава само облигационни отношения между страните, за които възникват насрещни задължения за предоставяне на наетата вещ и заплащане на уговорената цена. Процесният договор за наем е сключен от страните с цел предоставяне на земеделските земи, предмет на договора за временно ползване срещу заплащане на наемна цена.

Условията на договора, както и предаването на имота е установен безспорно. Налице е валидно облигационно правоотношение между страните, произтичащо от сключен договор за наем на земеделска земя, по което 1 ответникът като наемател не е изпълнил основното си договорно задължение да изплати пълния размер на годишната наемна цена за ползването на земеделските земи в уговорения срок към 01.10.2021 год. в размер на 987.50 лева.

Доколкото се касае за парично задължение с уговорен падеж на плащане -01.10.2021 год., което не е заплатено в уговорения срок, съгласно чл.84 ал.1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД , ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.10.2021 г. За периода от 01.10.2021 г. до 26.10.2023 г. /датата на подаване на заявлението / ответникът дължи и лихва за забава .

Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението 26.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Н а 26.10.2023г. Е. Г. А. е подала до Районен съд гр.Плевен Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и сл. от ГПК по което е образувано ч.гр.д.6075/2023 год.Издадена е от PC Плевен Заповед за изпълнение№ 3367 от 28.10.2023 година ,с която съдът е разпоредил „****”ЕООД, да заплати по сметката посочена от доверителката ми сумата от 987.19 лева главница и 122.19 лева мораторна лихва за периода от 01.10.2021 год. до 26.10.2023 година, както и разноски в размер на 425 .00 лева.

Поради неизпълнение на задълженията си по Договора за наем да плати договорената наемна цена ответникът станал причина за завеждане на заповедното производство , а и последващото производство по чл. 415 от ГПК.

В срока на възражение ответникът „****”ЕООД е превел на посочената от ищцата банкова сметка сумата от 493.75 лева представляваща 1/2ид. част от претендиралата главница и 61.10 лева представляваща 1/2ид.ч. от претендираната мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2021г. до 26.10.2023 год.

Ответникът към подаване на исковата молба не е изпълнил задължението си да изплати изцяло дължимата сума по договора за наем на земеделска земя,поради което и с оглед връчването на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на длъжника „****"ЕООД на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и за ищцата се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение по отношение на длъжника „****”ЕООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** представлявано от И. **** Н.,като се установи че същото има задължение към Е. Г. А. в размер на 493.75 лв. главница и мораторна лихва в размер на 61.10 лв. за периода 01.10.2021 г. до 26.10.2023 год., произтичащо от Договор за наем № 72 от 03.06.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда,както и законна лихва от датата на подаване на заявлението 26.10.2023 година до окончателното изплащане.Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК постъпил отговор от ответника, като се позовава на сливане на качеството на наемател и собственик за ½ ид. част и прави възражение за прихващане.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6074/2023г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №3367/28.10.2023г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело да заплати главница в размер на сумата:987,50лв., представляващи неплатен за наем за стоп.2020/2021г. и сумата от 122,19лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2022г. до 26.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 26.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и направени деловодни разноски в размер на 425лв.

Вземането произтича от следните обстоятелства: дължими наем и лихва за забавено плащане по договор за нам№72/03.06.2020г.

Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от длъжника, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане въз основа на твърдените договорни взаимоотношения с ответника, че е доставена стоката на ответника и размера на задължението за главница и лихва.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от 3 водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Не е спорен и фактът, че между страните, че Е. Г. *** с ЕГН:

********** в качеството на наследник на *** и *** е отдала под наем на „****“ ЕООД целия наследствен парцел/нива от 19,750 дка находящ се в ***, местност ***, от който притежава/наследствения й дял е / идеални части, а другите / идеални части към момента на сключване на договора за наем са на наследниците в лицето на *** и ***. Не се спори, че Е. Г. *** с ЕГН:

********** в качеството на наследник на *** и *** е отдала под наем на „****“ ЕООД наследствения парцел/нива от 19,750 дка находящ се в ***, местност ***, от който притежава/наследствения й дял е / идеални части, а другите / идеални части са на наследниците в лицето на *** и ***. За отдадената нива/цялата с площ общо от 19,750 дка на 03.06.2020г. между Е.

*** и „****“ ЕООД е сключен договор за наем №72 за стопанската 2020/2021г.

Безспорно е че стопанската година започва от 1 октомври на съответната година и завършва на 30 септември на следващата година. В случая стопанската година за която е сключен договора за наем започва на 01.10.2020г. и завършва на 30.09.2021г., т.е. договорът за наем е сключен преди започване на стопанската година за която се отнася. Договорираният наем за възмездното ползване на парцел от 19,750 дка находящ се в ***, местност *** е в размер на 50,00 лева за декар за година или 987,50 лева за целия парцел.

Спорен по делото е въпросът дължи ли се претендирания наем за процесната стоп. Година.

Видно от представените НА, е че на 25.08.2020г. *** дарява 1/20 идеална част от наследствения си имот/предмет на договора за наем №72/ парцел от 19,750 дка находящ се в ***, местност *** на „****“ ЕООД за което е съставен НА №18, том 5, рег. №4078, дело 445/2020г. На същата дата *** продава и останалите 4/20 идеални части от наследствения си имот/предмет на договора за наем №72/ - парцел от 19,750 дка находящ се в ***, местност *** на „****“ ЕООД за което е съставен НА №19, том 5, рег. №4101, дело 446/2020г.На 14.10.2020г. *** продава 5/20 идеални части от наследствения си имот/предмет на договора за наем №72/ - парцел от 19,750 дка, находящ се в ***, местност *** на „****“ ЕООД за което е съставен НА №60, том 6, рег.

№5094, дело 612/2020г. По този начин наемателят по договор за наем №72 от 4

03.06.2020г. „****“ ЕООД, видно от цитираните и приложени Нотариални актове/3 броя/ още от м. 08.2020г. е придобил правото на собственост върху 1/2 идеална част от на процесния имот -парцел от 19,750 дка находящ се в ***, местност ***.

Периодът, за който е дължим наема, стопанската 2020/2021г. съсобственици на отдадения под наем имот/парцел са съответно Е. *** – 1/2 идеални части и „****“ ЕООД- 1/2 идеални части. Ищцата Е. *** е информирана за това и то преди започване на стопанската година за която е сключен договора за наем.

От една страна в случая е налице сливане на качествата на Наемател и на Наемодател в лицето на „****“ ЕООД, респективно „****“ ЕООД като собственик на А от процесния имот се явява и наемател на същия имот, поради което договорът за наем №72 от 2020г. по отношение на „****“ ЕООД е прекратен по право, поради сливането на качествата на наемател и на наемодател.

От друга страна, дори да се приеме, че по силата договора , се дължи цялата сума за наем, то съгласно чл. 30 от Закона на собствеността всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Не е спорно, че е заплатена от ответника на ищцата само половината от дължимия наем и лихва, като е направено извънсъдебно прихващане с дължимите суми един на друг.Съдът приема, че са налице условията на чл.103 от ЗЗД. Съгласно ТР№2/2020г., по което е постановено решение от 18.03.2022г. на ОСГК, е достатъчно активното вземане да е изискуемо- да е настъпил падежа, а пасивното поне изпълняемо-След като длъжникът да изпълни преди срока, той може и да прихване преди срока.

Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на заявлението, което след предявен УИ е приравнено на подадена ИМ от тази дата, е било изпълнено задължението, направено прихващане си предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.

По направеното възражение , при условията на евентуалност, с оглед горните мотиви и изхода на процеса, не следва да се произнася.

При този изход на процеса, следва на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът да 5 заплати на ответника разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Г. *** – ***, ЕГН********** против „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК***, искове с правно основание чл.422 вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, с които се иска да се признае за установено по отношение на „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК***, че ДЪЛЖИ на Е. Г. *** – ***, ЕГН**********: главница в размер на сумата 493,75лв., представляващи неплатен за наем за стоп.2020/2021г. подоговор за наем от№72/03.06.2020г. и сумата от 61,10лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2022г. до 26.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 26.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК *** по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.