Решение № 2 от 15.01.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Дряново, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100273 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК.

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД основава исковата си претенция на обстоятелството, че 22.12.2018г. ответникът Ф. М. Я., сключил договор за потребителски кредит № 249869 със „Сити Кеш" ООД, по силата на който получил сумата 300 лева, срещу което се съгласил да върне 5 броя вноски в срок до 22.05.2019 г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63 %.

От приложените общи условия и договор за паричен заем № 249869 от 22.12.2018 г. по безспорен начин се установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърдят, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Заявяват, че договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните били използвани средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

1

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Заявяват, че дори и съдът да приеме, че договорите не били сключени по електронен път, то следвало да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г. „Сити Кеш" ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България" ЕООД.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано от Приложение № към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Ако съдът приеме, че уведомяването на ответника на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, молят да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът Ф. М. Я. не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено. Молят съда да приеме за установено, че ответникът Ф. М. Я. дължи на „АПС Бета България" ЕООД, парично вземане в общ размер от 389,87 лв., формирано както следва: главница в размер на 300 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 35,45 лв. за периода от 22.12.2018г. до 22.05.2019г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 54,52 лв. за период от 22.05.2019г. до 26.02.2024г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендират разноски.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на ответника адв. К. Ф. от АК – Габрово. В същия се твърди, че установителният иск е допустим, но недоказан и неоснователен.

На първо място посочва, че съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, следвало да бъде на лице идентичност на заявеното в заповедното производство вземане по основание и размер с вземането, предявено пред съда чрез иска по чл. 422 от ГПК, като тази идентичност включвала и фактите, от които ищецът твърди, че произтича материалното му субективно право. Счита, че в случая такава идентичност относно размера на 2 вземането и фактите от които ищецът твърди, че произтича материалното му право не била на лице и съответно искът следвало да бъде отхвърлен изцяло.

На второ място основателността на предявения установителен иск се обуславяла от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимирания ответник възникнало от сключен договор за заем, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, поети при условията на солидарност, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на ответника, които се твърди да са неизпълнени. Съгласно договора за паричен заем № 249869 от 22.12.2018г., сключен между "Сити кеш" ООД и ответника, страните не били уговорили, как ще стане усвояването на заемната сума - касово, безкасово, по разплащателна сметка на ответника или по друг начин. Същевременно в заповедното производство, както и по настоящото дело не били представени доказателства за реалното предоставяне от страна на дружеството на уговорената сума.

На трето място счита, че по делото не бил представен валидно сключен договор за паричен заем. Въпреки изложеното от ищеца в исковата молба не смята, че бил на лице сключен по електронен път договор, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като по делото нямало достатъчно доказателства дали били спазени изискванията на чл. 10 от Закона, а именно да бъдела предоставена информацията по чл. 8 и чл. 9 от Закона на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя, или да бъдела предоставена на ответника тази информация веднага след сключването на договора. До колкото и реалното предоставяне на сумата на ответника от страна на "Сити кеш" ООД не било доказано по настоящото производство, не можело да се счете, че договорът бил сключен и с реалното получаване на паричната сума от ответника.

На четвърто място прави възражение относно изтекла погасителна давност на първите две вноски по договора за паричен заем № 249869 от 22.12.2018 г. Падежът на първите две вноски бил на 22.01.2019г. и 22.02.2019 г., съответно пет годишният давностен срок изтичал на 22.01.2024 г. и 22.02.2024 г.. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено пред Районен съд - Дряново на 29.02.2024 година, следователно след изтичане на давностния срок, поради което в тази си част искането следвало да бъде отхвърлено.

Също така прави възражение за изтекла давност по отношение на претендиралата от ищеца договорна лихва върху главницата и законна лихва за забава върху главницата. Съгласно закона и трайната практика на ВКС относно вземанията за лихви важи три годишният давностен срок по чл. 111 от ЗЗД. Дори в случая да се 3 приеме, че началната дата на срока на давност е падежа на последната вноска по договора за паричен заем – 22.05.2019г., то до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд Дряново - 29.02.2024 г. били изминали повече от три години, следователно вземанията за договорна лихва върху главницата и законна лихва за забава върху главницата следвало да бъдат отхвърлени изцяло.

Алтернативно, на следващо място, съгласно договора за паричен заем № 249869 от 22.12.2018 г. бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%. Но волята на страните била меродавна, само ако тя не надвишавала най-високия размер, допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не бил регламентиран в нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това следвало да бъде законната лихва, но законът не изисквал тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следвало да се приеме, че именно те налагали максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва било действително.

Приемало се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва било действително, било ако тя не надвишавала с повече от три пъти законната. В случая за цялата 2019 г. основният лихвен процент на БНБ бил 0 %, съответно законната лихва била в размер на 10%. Трикратният размер бил 30%.

Съгласно договора за паричен заем били уговорени 40,05%, което противоречи на добрите нрави. Подобна уговорка следвало да бъде счетена от съда за недействителна и ответникът да дължи връщане единствено на чистата сума на заема. Въз основа на гореизложеното моли съда да отхвърли предявения иск с всички законови последици от това или алтернативно да не го уважи в пълен размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 124/ 2024г. по описа на съда се установява, че по заявление на „Апс Бета България” ЕООД, гр. София против длъжника Ф. М. Я. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 53/ 16.04.2024г., като е разпоредено същият да заплати сумата 300 лв. – главница по договор за паричен заем Кредирект № 249869, сключен на 22.12.2018 г. между „Сити Кеш“ ООД и Ф. М. Я., като с цесия от 21.07.2022 г. вземането било прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.02.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, сумата 35,45 л в . – договорна лихва за периода от 22.12.2018 г. до 22.05.2019 г., сумата 54,52 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.05.2019 г. до 26.02.2024 г., както и сумата 51,36 лв., разноски по делото за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението.

4

С разпореждане от 01.07.2024г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника Я. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т. 2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си само по отношение на този длъжник.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

От представения по делото договор за паричен заем Кредирект № 249869 се установява, че същият бил сключен на 22.12.2018 г. между “Сити Кеш” ООД и ответника Ф. М. Я., като дружеството отпуснало на заемателя заем в размер на 300 лв. за срок от 5 месеца. Дължимата лихва била уговорена като фиксиран годишен размер от 40,05 %, а годишният процент на разходите бил определен на 48,51 %.

В чл. 6.1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия : поръчител или банкова гаранция. В чл. 6.2 е уговорено, че при неизпълнение на това задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 179,55 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписване на договора заемателят се счита автоматично уведомен за нейното начисляване. Начислената сума се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Представена е разписка за извършено плащане № 2000000167994738/ 22.12.2018г., 12,21 ч. с наредител „Сити кеш“ ООД и получател ответникът с основание паричен превод към EasyPay за заем съгласно договор 249869.