Решение № 8053 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8053 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110124966 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от *** с ЕИК ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с който се иска установяване по отношение на ищеца, че ответникът *** с ЕИК ***, дължи сумата от 6 000 лева, представляваща главница за разходи за демонтаж на вещи съгласно Приемопредавателен протокол от 17.01.2024г. за предаване на владението от ответника на ищеца върху собствения на ответника обект, а именно: магазин, находящ се на площад ***, за която сума е издадена Фактура ***., ведно със законна лихва за период, считано от 02.02.2024г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

В ИМ се твърди, че между страните по делото е сключен договор за наем от 01.03.2007г., по силата на който ищецът, в качеството си на наемодател е предоставил на ответника, в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ магазин, находящ се на площад ***. Впоследствие на 17.01.2024г. страните по делото подписват приемо-предавателен протокол за предаване на владението от ответника на ищеца върху собствения на ответника обект, по силата на който е уговорено, че ищецът има право да наеме по свой избор фирма – изпълнител, която да демонтира и премахне трайно прикрепени вещи на наемателя за сметка на наемателя. Ответникът, от своя страна се задължава да заплати на ищеца разходите за демонтажа в 3-дневен срок от предоставяне на фактура за извършените работи Посочва се, че на 24.01.2024г. фирмата изпълнител *** е издала към ищеца фактура с № *** г., а ищецът от своя страна е издал Фактура ***. Ищецът посочва, че в законоустановения срок ответникът не е заплатил процесното вземане, поради което намира предявения иск за 1 основателен и доказан.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен като в тази връзка са релевирани следните възражения: услугата, за която се претендира заплащане на процесното вземане не е извършена за процесния обект; в процесната фактура не се съдържа информация къде е извършена услугата, нито е предоставено друго писмено доказателство, което да доказва, че услугата е извършена в процесния обект; не е представен посочения в приемо-предавателния протокол опис на вещи. В условията на евентуалност е оспорен размера на процесното вземане.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който се иска установяване по отношение на ищеца, че ответникът *** с ЕИК *** дължи сумата от 6 000 лева, представляваща главница за разходи за демонтаж на вещи съгласно Приемо-предавателен протокол от 17.01.2024г. за предаване на владението от ответника на ищеца върху собствения на ответника обект, а именно: магазин, находящ се на площад ***, за която сума е издадена Фактура ***., ведно със законна лихва за период, считано от 02.02.2024г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: 1/. наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от сключен между страните Приемо-предавателен протокол от 17.01.2024г. за предаване на владението от ответника на ищеца върху собствения на ответника обект, а именно: магазин, находящ се на площад ***, свързан със сключен между страните договор за наем от 01.03.2007г, по силата на който протокол е уговорено, че ищецът има право да наеме по свой избор фирма – изпълнител, която да демонтира и премахне трайно прикрепени вещи на наемателя за сметка на ответника. 2/. обстоятелството, че ищецът е изправна страна по сключения протокол и е изпълнил произтичащите от протокола задължения; 3/. размер на вземането; 4/. настъпила изискуемост на вземането.

С изготвения проект на доклад по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: 1. страните по делото са сключили договор за наем от 01.03.2007г., по силата на който ищецът, в качеството си на наемодател е предоставил на ответника, в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ магазин, находящ се на площад *** и 2. страните по делото са подписали Приемо-предавателен протокол от 17.01.2024г. за предаване на владението от ответника на ищеца върху собствения на ответника обект, а именно: магазин, находящ се на площад ***, свързан със сключен между страните договор за наем от 2

01.03.2007г, по силата на който протокол е уговорено, че ищецът има право да наеме по свой избор фирма – изпълнител, която да демонтира и премахне трайно прикрепени вещи на наемателя за сметка на ответника.

Между страните по делото е съществувало наемно правоотношение, което въз онова на споразумение от 31.10.2022 г. е прекратено, считано от 30.06.2023 г. Владението на наетата вещ е предадено на ищеца по делото, но със съставения между страните приемо-предавателен протокол 17.01.2024 г., е констатирано, че помещенията на магазина се предават от Наемателя и се приемат от Наемодателя, ведно с трайно прикрепени вещи на Наемателя, включени в „Справка за сметка: 206 Стопански инвентар *** на ***".

Именно в тази връзка е постигнатата между страните уговорка по т. 4 от приемо-предавателния протокол от 17.01.2024 г., съобразно която страните изрично са уговорили помежду си, че наемодателят – ищец в настоящото производство, има право да наеме по свой избор фирма – изпълнител, която да демонтира и премахне посочените в опис – приложение № 1, трайно прикрепени вещи на наемателя – ответник по делото, за негова сметка.

Наемателя се е задължил да заплати на наемодателя разходите по демонтажа, в тридневен срок от представянето на фактура за извършените от фирмата изпълнител дейности по разглобяване, изнасяне и транспорт, но не повече от 5000 лв., без ДДС за всички дейности.

По делото в представена фактура № *** от 24.01.2024 г., с доставчик *** и получател ищеца по делото ***, с цена за извършена услуга на стойност 5 000 лв. без ДДС и посочено основание „Разглобяване, изнасяне и транспорт на мебели“.

Видно от представено извлечение от разплащателна сметка с титуляр *** за периода от 23.01.2024г. до 29.01.2024 г. на 25.01.2024 г. е извършено плащане, като е наредена сумата от 6 000 лв. към посочената във фактурата банкова сметка на „Ади Дизайн” ЕООД, поради което се установява плащане на цената за договорената услуга.

Към исковата молба е приложена Фактура № *** от 24.01.2024 г. с доставчик *** и получател ***, с основание: „Разглобяване, изнасяне и транспорт на мебели" и стойност – сумата в размер на 5000 без ДДС, съответно върху данъчната основа е начислен 20% ДДС - 1000 лв., като цитираната фактура е на обща стойност в размер на 6 000 лв.

В хода на съдебното следствие, по делото е прието без възражения от страните заключение на ССчЕ. При извършения преглед на дневник покупки на ответното дружество *** за м.януари 2024г., вещото лице е установило, че издадената от ищеца Фактура № *** от 24.01.2024г., е отразена на ред 41 в дневника, с данъчна основа 5000 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит 1 000 лв. Експертът е констатирал, че по процесната фактура, ответникът *** е ползвал данъчен кредит в размер на сумата от 1 000 лв.

Съдебната практика еднопосочно и без противоречия възприема становището, че само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват 3 недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване (така Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК;

Решение № 45 от 10.02.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 1764/2023 г.; Решение № 212 от 7.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 696/2012 г., I т. о., ТК; Решение № 46 от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60140/2016 г., I г. о., ГК и мн.др.).

В случая, видно от заключението на неоспорената по делото ССчЕ, ответникът е осчетоводил процесната фактура и е ползвал данъчен кредит по нея, но не е представил доказателства за заплащане на задължението си по нея.

С оглед, горното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква единствено за ищеца. В настоящото исково производство, ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на сумата от 1 420 лв., от която 120 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за вещо лице и 900 лв. – адв. възнаграждение, изплатено изцяло, по банков път, съобразно представено извлечение от банкова сметка. За производството по ч.гр.д. № 6581/2024 г. по описа на СРС, 32 състав, ищецът претендира разноски в размер на сумата от 620 лв., от която 120 лв. - държавна такса и 500 лв. – адв. възнаграждение, изплатено изцяло, по банков път, съобразно представено платежно нареждане. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адв. хонорар заплатен от срещната страна, което съдът като съобрази цената на иска, както и правната и фактическа сложност на делото, намира за основателно. Адвокатското възнаграждение по исковото производство следва да бъде редуцирано на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК и съответно възложено в тежест на ответника, в размер на сумата от 500 лв., а за заповедното производство – сумата от 250 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК и на осн. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, че „Е ЕНД ЕМ УОТЧИС ЕНД ДЖУЪЛРИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, дължи на „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева) – главница по приемо-предавателен протокол от 17.01.2024 г., за предаване на владението от ответника на ищеца, върху собствения на ищеца обект, а именно: магазин, находящ се на площад ***, представляваща разходи за демонтаж на вещи, за която сума е издадена Фактура ***., ведно със законна лихва за период, считано от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК от 09.02.2024 г. по ч.гр.д. № 6581/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ***, ЕИК *** да заплати на 4

„***“, ЕИК ***, сумата от 1 020 лв. – разноски за настоящото исково производство и сумата от 370 лв. – разноски за производството по ч.гр.д. № 6581/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5