Решение № 94 от 30.04.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Момчилград, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Гражданско дело № 20245150100731 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от О. С. С. и С. С. С. срещу С. С. Б. за намаляване на основание чл. 30, ал.1 от ЗН дарение, извършено на 17.06.2011 г., за което е съставен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 29, том I, дело № 29/2011 г. по описа на нотариус Д. К. – С. с рег. № 584 по Регистъра на НК, с което Н.А С. е дарила на ответника С. С. Б. своята идеална част от следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 94 /деветдесет и четири/ кв.м., стояща се от: първи етаж - четири стаи, баня и коридор, и втори етаж - четири стаи и коридор, построена на основание учредено право на строеж върху имот, държавна собственост, представляващ УПИ Х/десети/, с пл.сн. №15 /петнадесети/ от кв. 12/дванадесети/ по ПУП на с.******, общ.Момчилград, обл.Кърджали, с площ 430 /четиристотин и тридесет/ кв.м.: при граници на УПИ X, пл.сн.№15: улица, УПИ XI, УПИ IX и УПИ VII, с 1/3 ид.ч. от наследствената част на майка им или 1/6 ид.ч. от целия имот, и възстановяване на запазената част на ищците от 2/3 ид.ч. от наследствения дял на тяхната майка или 1/3 ид.ч. от целия имот представляващ двуетажна масива жилищна сграда със застроена площ 94/деветдесет и четири/ кв.м., състояща се от: първи етаж - четири стаи, баня и коридор, и втори етаж - четири стаи и коридор, построена на основание учредено право на строеж върху, имот държавна собственост представляващ УПИ Х/десети/, с пл.сн. №15 /петнадесети/ от кв. 12/дванадесети/ по ПУП на с.******, общ.Момчилград, обл.Кърджали, с площ 430 /четиристотин и тридесет/ кв.м.: при граници на У ПИ X, пл.сн.№15: улица, УПИ XI, УПИ IX и УПИ VII.

1

В исковата молба се твърди, че на 22.09.2024 г. е починала майката на ищците, която е била с последно местожителство в гр. Момчилград, ул.”***********” № 4, вх. А, ет. 4, ап. 11. Видно било от Удостоверение за наследници с изх. №31/01.11.2024 г., издадено от кметство село ******, общ.

Момчилград, че ищците и ответника са наследници по закон на починалата Н.А С., като по отношение на ищците е налице правото на запазена част от наследството на същата. Сочи се, че към момента на смъртта на наследодателката Н.А С., последната не е притежавала никакво имущество.

Посочва се също така, че на 17.06.2011 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №29, т.1, д.№29/2011 г. по описа на нотариус Д.К. - С. с рег.

№584 по Регистъра НК, родителите на страните по делото са дарили на ответника притежавания от тях недвижим имот, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 94/деветдесет и четири/ кв.м., състояща се от: първи етаж - четири стаи, баня и коридор и втори етаж - четири стаи и коридор, построена на основание учредено право на строеж върху, имот държавна собственост представляващ УПИ Х/десети/, с пл.сн.№15 /петнадесети/ от кв. 12/дванадесети/ по ПУП на с.******, общ.Момчилград, обл.Кърджали, с площ 430 /четиристотин и тридесет/ кв.м.: при граници на УПИ X, пл.сн.№15: улица, УПИ XI, УПИ IX и УПИ VII. Ищците считат, че с извършеното дарение е накърнена тяхната запазена част по смисъла на чл. 29 от ЗН. Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН запазената част при две и повече деца или низходящи от тях е 2/3 от имуществото на наследодателя, т.е. запазената част е 2/3 ид.ч. от наследството от майката на ищците или 1/3 ид.ч. от целия имот. Прави се искане за намаляване на основание чл.30, ал.1 ЗН дарението, извършено на 17.06.2011 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №29, т.1, д.№29/2011 г. по описа на нотариус Д.К. - С. с рег.№584 по РНК, с което Н.А С. е дарила на ответника С. С. Б., своята идеална част от процесния недвижим имот.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. С. Б., в който се посочва, че предявеният иск по чл.З0 от ЗН е недопустим и неоснователен. Недопустимостта и неоснователността на иска се обосновава с твърдението, че ответникът почти 35 години е бил собственик на процесния имот, придобит на основание давностно владение, като излага съображения, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №77, том 4, дело №651/2011 г. по описа на СВ при PC - Момчилград родителите му са официализирали вече придобитата от него собственост, за което ищците са знаели. Сочи се, че иска е недопустим и неоснователен и поради обстоятелството, че към момента на завеждане на исковата молба имота не е негова собственост, тъй като имота е продаден на трето лице, а и поради обстоятелството, че в PC - Момчилград е образувано гр.д.№ 612/2024 г. със страни първия ищец и ответника, по което ищецът О. С. С. претендира, че е собственик на идеални части от процесния имот. Посочва се, че още приживе на техните родители ищците получили по 5000 лева, като по този начин частите на ищците били заплатени. Прави се възражение за изтекла 2 петгодишна придобивна давност в полза на ответника, считано от 2011 г. – деня на изповядване на сделката за дарение. Прави се и възражение, че към момента на завеждане на исковата молба ответника не е собственик на имота, поради което липсва пасивната материално правна легитимация. Ответникът счита, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено на основание чл. 126, ал.1 от ГПК, поради обстоятелството, че в PC Момчилград е образувано гр.д.№612/2024г. с ищец О. С. С. и фамилията му, в което дело претендира, че бил собственик на идеални части от процесния имот. Възразява се и по отношение на претендираните идеални части, с които ищците искат да бъде намалено дарението.

В съдебно заседание ищците, редовно уведомени, явяват се лично и с адв. Д. Г. от АК - Кърджали. Поддържат исковата молба. В хода на устните състезания процесуалният представител на ищците излага съображения за основателност на предявените искове. Моли същите да бъдат уважени.

Представя списък по чл.80 от ГПК и претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, явява се лично и с адв. А. С. от АК – Кърджали. Оспорват исковата молба и поддържат подадения отговор. В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника излага съображения за неоснователност на предявения иск.

Представя писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и като взе предвид доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот по документи (констативен) № 28, том I, рег. 892, дело № 28/2011 г., издаден от нотариус Д. К. – С., с рег. № 584 на НК е, че С. О. С. и Н.А С. са признати за собственици на недвижим имот, придобит по време на брака, в режим на СИО, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 94 кв.м., състояща се от първи етаж - четири стаи, баня и коридор, и втори етаж - четири стаи и коридор, построена на основание учредено право на строеж върху държавен урегулиран поземлен имот Х, с пл.сн. №15 от кв. 12 по ПУП на с. ******, общ. Момчилград, обл. Кърджали, целият съгласно документ за учредено право на строеж с площ 430 кв.м.: при граници на целия имот: УПИ XI, УПИ IX и УПИ VII.

От приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 29, том I, рег. № 893/2011 г., на 17.06.2011 г. се установява, че С. О. С. и Н.А С. са дарили на С. С. Б. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака в режим на СИО, а именно: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 94 кв.м., състояща се от първи етаж - четири стаи, баня и 3 коридор, и втори етаж - четири стаи и коридор, построена на основание учредено право на строеж върху държавен урегулиран поземлен имот Х, с пл.сн. №15 от кв. 12 по ПУП на с. ******, общ. Момчилград, обл. Кърджали, целият съгласно документ за учредено право на строеж с площ 430 кв.м.: при граници на целия имот: УПИ XI, УПИ IX и УПИ VII.

На 03.07.2024 г. С. С. Б. е продал посочения имот на сина си С. С. Б., за което е съставен Нотариален акт № 20, том I, рег. № 1378, дело № 20/2024 г.

От приложените по делото удостоверения за наследници е видно, че С.

О. С. е починал на 21.03.2012 г. и е оставил законни наследници Н.А С. – съпруга, О. С. С. – син, С. С. Б. – син, и С. С. Ю. – дъщеря, както и че Н.А С. е починала на 22.09.2024 г. и е оставила законни наследници О. С. С. – син (първия ищец), С. С. Б. – син (ответника), и С. С. Ю. – дъщеря (втория ищец).

В хода на съдебното дирене е назначена и изготвена съдебно – техническа и оценителна експертиза, надлежно приета по делото, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на процесния имот възлиза на 67 500 евро (123 000 лева).

В хода на производството са разпитани двама свидетели, доведени от ищците, а именно – Р.Т. Ю. и Н. О. М.. Св. Р. Ю., който е съпруг на втория ищец, посочва, че през 1989 г., когато С. и Н. са заминавали за Република Турция предоставили на децата си – двамата ищци и ответника, по 4000 лева, като посочената сума за семейството на С. Б. била дадена на съпругата му Зелиха, тъй като той не е бил в този момент там. Посочва, че процесната къща има два входа, както и какво е било разпределението на къщата за ползване от двамата ищци и ответника. Свидетелства за това, че О. винаги е живял в тази къща, като единствено за 3- 4 години бил на друго място, тъй като гледал животни, но багажа му бил в къщата. Сочи, че към момента О. живее в тази къща със семейството си. Св. Н. М., която е дъщеря на ищеца О. С. и племенница на ответника С. Б., също посочва, че преди да заминат за Република Турция дядо й и баба й са дали на трите си деца по 4000 лева. Сочи, че към този момент била на 13 годни и че много ясно помни какво се е случило. Свидетелства за това, че баща й 50 години е живял в тази къща, както и посочва какво е било разпределението на ползване на къщата и кой къде е живял.

В хода на делото в качеството на свидетели са разпитани О.М.С. и С.

А.Г., доведени от страна на ответника. В показанията си св. О.С. посочва, че около 1980 г. бил поканен от О. на сватба в с. ******. Когато отишъл в селото О. го нямало и попитал майка му и баща му къде е той, и тогава те му обяснили, че го нямало и че имат неприятности с него. В този разговор С. му споделил, че щом той (О.) така прави, докато са живи с майка му ще прехвърлят къщата на С. (С.). Вечерта преди сватбата С. го бил викнал да си поприказват и му обяснил, че ще прехвърли къщата на С. и че ще даде по 5000 лева на О. и С.. Св. С. Г. сочи, че познава С. от Турция, където живеели в един и същи квартал в гр. Бурса. Сочи, че знае, че С. има имот в с. ******, където 4 тя е ходила 3- 4 пъти, който имот го имал от родителите му. Знаела също така от съпругата на С. (С.), че имало уговорка на брат му и сестра му да се дадат определена сума пари и „имота да се дава на него – на чичо С. (С.)“.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Р.Т. Ю. и Н. О. М. са последователни, логични и взаимно допълващи се. Те се основават на лични впечатления, тъй като са присъствали по време на предаване на паричните средства, както и относно ползването на къщата за целия период от време, поради което следва да бъдат кредитирани. Съдът отчете роднинските връзки на свидетелите със страните по делото, но не са събрани доказателства, които опровергават техните показания или да внасят съмнения в тях, поради което няма причина да не бъдат кредитирани.

В показанията на св. О.С. се установяват противоречия, като същият първоначално заявява, че се е запознал с родителите на О. след като са се върнали от Република Турция, т.е. през 1989 г. (годината на заминаване) или след това, а впоследствие завява, че се е запознал с тях около 1980 г., когато е посетил с. ****** по покана на О., във връзка със сватба. Относно разговорите му със С. (баща на страните по делото), в които последният му споделил, че ще прехвърлят къщата на С. и ще се дадат по 5000 лева на другите две деца, съдът намира, че няма житейска логика родителите на страните по делото да споделят лични семейни проблеми и по какъв начин ще разпределят имуществото си с напълно непознат за тях човек, с който са се запознали на същият или предния ден. Посочения свидетел не е очевидец на релевантните за спора събития. Св. С. Г. също не е свидетел на предаването на пари на другите две деца на С. и Н., а твърди, че знаела за това от съпругата на ответника. Техните показания противоречат и на показанията на св. Р. Ю. и Н.