Решение № 156 от 23.03.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Велико Търново , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ПЕНКО ЦАНКОВ като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно наказателно дело № 20214110200042 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Н. Г. П. с ЕГН **********, от гр. **** **** ****, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100003171, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - гр. София, с който на жалбоподателя, за извършено нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 (триста) лева. Навеждат се оплаквания, според които въззивникът не е извършил процесното нарушение, като се излагат твърдения, според които е заплатил дължимата се такса. Представя писмени доказателства в подкрепа на направеното твърдение. Направено е искане за отмяна на обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И.И. от ВТАК. Упълномощения защитник заема становище, с което поддържа подадената жалба и направеното в нея искане. Претендира присъждане на съдебните разноски съобразно представено пълномощно.

Въззиваемата страна, чрез упълномощените си процесуални представители, оспорва подадената жалба и направените в нея искания. Излагат се твърдения, според които обжалваният ЕФ е законосъобразен и правилен, поради което следва да бъде потвърден. Претендира заплащане на разноски.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е установено и не е спорно между страните, че на 18.02.2020 год., в 1611 часа, Н. Г. П., с ЕГН **********, жив. гр. Полски Тръмбеш, в качеството си на водач, е управлявал собственото си пътно превозно средство с регистрационен № ******** вид лек автомобил, марка "Опел", модел "Зафира", категория M l, на републикански път І-5 в района на км. 68+946 с посока намаляващ километър.

Пътният участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа. При това на посочения път автомобила е бил засечен от устройство № 40352, представляващ елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), намиращо се на Път І-5, км. 68+946, при което е фиксирано нарушение № 9EDB447E4FCF5318E053041F160AA046. Електронната система е отразила, че за посочения автомобил не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Същата е отразила, че има заплатена пътна винетна такса за ППС с посочения рег. № ******** клас на превозното средство - ремарке за лек автомобил (брутно комбинирано тегло на превозно средство и ремарке по-малко от 3.5 тона, л.10 и л. 11).

Въз основа на тези данни от устройство № 40352, представляващ елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), от АПИ е издаден и процесния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100003171, с който за допуснато от П. нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 (триста) лева.

ЕФ е бил връчен на П. на 21.12.2020 год. (видно от приложеното към АНП копие от известие за доставяне - л. 9 от делото).

Недоволен от издаването му, нарушителят, в законоустановения срок, е депозирал жалба пред РС - В. Търново.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на ЕФ, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност на жалбоподателя. В тази връзка, приложение намира разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от 2

ЗАНН: „Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага съответното административно наказание”. Следователно, за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е нарушителят.

По делото са приобщени като доказателства копия от фискален бон за заплатена пътна годишна винетна такса К 3, за ремарке/каравана в размер на 97.00 лева с рег. № ******** валидна от 24.10.2019 год. до 23.10.2020 год., с отразен номер на винетка 19102443770527, както и копие от СРМПС Част І за лек автомобил марка "Опел", модел "Зафира", категория M l, с рег. № ******** собственост на жалбоподателя.

От съдържанието на приложената като даказателство разписка издадена от БГ ТОЛ, се установява наличие на заплатена електронна винетка, в размер на 97.00 лева, по отношение на ремарке/каравана с рег. № ******** валидна от 24.10.2019 год. до 23.10.2020 година, като е посочен и номер на издадената електронна винетка 19102443770527.

От съдържанието на справка от Сектор "ППР" при ОД на МВР - В. Търново с № 127500-3125/15.02.2021 год. на Началника на Сектор "ПП" - В. Търново (л. 29 от делото), се установява, че от 24.10.2019 год. до момента с рег. № ******** е регистриран л.а. "Опел Зафира" със собственик Н. Г. П. с ЕГН **********, като в системата на АИС-КАТ няма данни за извършена регистрация на ремарке или каравана.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът е мотивиран да приеме, че считано от 24.102019г., до 23.10.2020г. е била заплатена винетна такса и валидно издадена електронна винетка за превозно средство с рег. № ********. С този регистрационен номер е регистрирано само едно превозно средство, а именно л.а.

"Опел Зафира" със собственик Н. Г. П. с ЕГН ********** и няма регистрирано ремарке или каравана с такъв регистрационен номер. Обективираният извод, от друга срана предпоставя такъв, за допусната техническа грешка при въвеждане на данните за вида на превозното средство при заплащането на електронната винетка.

Действително отговорността за допускане на грешка в категорията на ППС при закупуване на електронна винетка е изцяло на собственика/ползвателя съобразно разпоредбите на чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата (по настоящем ал. 3а, изм. ЗП, считано от 19.03.21г.), както и чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и изминато разстояние. Различните категории МПС, за които се дължи винетна такса са регламентирани в чл. 10а, ал. 7 от 3

ЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 9 от ЗП: "В случаите, когато пътно превозно средство по ал. 7 се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.". От доказателствата по делото безспорно се установява, че не съществува ремарке (или каравана) с посочения рег. № ******** и съответно за жалбоподателя П. не е съществувало изискването да заплати винетна такса (електронна винетка) за такова превозно средство.

Изложеното мотивира съда да приеме, че твърдяното нарушение не извършено от субективна страна. Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно наказание - глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

От своя страна разпоредба на чл. 139, ал. 6 от ЗДВП въвежда задължение за водача на пътно превозно средство, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна, нарушението следва да е извършено виновно, при форма на вината умисъл в неговата разновидност – пряк или евентуален.

По отношение на регламентираното задължение, на административно наказване по този текст, ще подлежат само лица, които съзнателно не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна мрежа. При това и съобразно субсидиарно приложимост на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следва да съзнава общественоопасният характер на деянието, а именно че нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици, чието настъпване той иска или допуска.

В конкретния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят е имал знание, че за процесния лек автомобил "Опел Зафира" с рег. № ******** е заплатена, в полза на бюджета, електронна годишна винетка, като е съзнавал, че е закупена именно за управлявания от него автомобил. Изложеното от фактическа страна обективира субсидиарното за административно-наказателното производство приложение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, водеща до изключване на наказателна отговорност на дееца, предпоставена от констатираното незнание на действителните обстоятелства принадлежащи към състава на 4 административно нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 6 от ЗДВП.

Действително, винетната такса следва да бъде обвързана с регистрационния номер, вида и категорията на МПС и при несъответствие се отчита, че за конкретен автомобил липсва винетка. Това съответства на трайната съдебна практика във връзка с платеното паркиране в сини зони (липсва плащане ако неправилно е посочен регистрационния номер) и на правния принцип, че който плаща зле плаща два пъти.

Същевременно обаче следва да бъде отчетено обстоятелството за начина на функциониране на системата за заплащане на винетни такси. Тя е единствено електронна. И от конкретния случай се установява, че системата не отчита, разпознава и коригира технически грешки.След като при попълването на данъчна декларация с баркод системата информира за допуснати технически грешки и дори не позволява попълване на следващи графи при неотстраняването им, значи технически е възможно обвързването на регистрационния номер с държавата на регистрация на автомобила и със съществуващите валидни регистрации към момента. Или при попълване на невъзможен регистрационен номер системата да информира потребителя и да не позволява продължаване. Налице е съществено разминаване между законовите норми, изискващи точно посочване на регистрационния номер, вида и категорията на ППС и въведената електронна система, която не извършва никаква проверка за валидността на попълнения регистрационен номер и прехвърляща изцяло тежестта върху потребителя.

Такова коригиране и поправяне на контатирани грешки е предвидено, едва към момента на произнасяне на съда с направените изменение в закон за пътищата (ДВ. бр.

23, вл. в сила на 19.03.21г.), което поставя въззивникът в неравностойно положение, като го ограничава да упражни предвидената в закона възможност.

Отделно от изложеното следва да се отбележи и факта, че съгласно раздел ІV от Общите условия за работа с електронната страница на Национално ТОЛ управление при Агенция "Пътна инфраструктура" и за продажба на електронни винетки и маршрутни карти чрез електронната страница, мобилното приложение и терминалите за самообслужване, не съдържа правила за поправка на данните при заплатена вече винетна такса. Нещо повече - изрично в т. 24, изречение второ е предвидено, че "не подлежат на възстановяване суми, събрани за пътни превозни средства, когато не са правилно декларирани неговата категория, държавата по регистрация, емисионен клас или регистрационният номер". Следователно самата публична администрация създава условия за допускане на грешки от собствениците и водачи на автомобили, с които ще се обогати и за едно и също превозно средство ще получи два и повече пъти заплащане на винетни такси. След като не е предвидено връщане на заплатена винетна такса, то всеки случай, при който е попълнена грешна категория ППС следва да бъде разгледан от контролните органи и да бъде признато заплащане на винетна такса за автомобила, 5 желан от платеца.