Решение № 1007 от 13.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Пловдив, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20205300502014 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР град Пловдив, депозирана чрез главен юрисконсулт И. П., против решение № 2538/21.07.2020г.,постановено по гр. дело № 20919/2019г.описа на ПдРС,8-ми гр.с.,с което е осъдена Областна дирекция на МВР – гр.

Пловдив,ЕИК: 129009870, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Княз Богориди № 7,да заплати на Т. Г. Д.,ЕГН-********** от гр.К. сумата от 1987,60лв.,представляваща допълнително възнаграждение за 2297,4 часа нощен труд,приравнени на дневен труд с коефициент 1,143,положен през периода 01.12.16г.30.11.19г.,заедно с мораторната лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане-първо число на месеца,следващ последния месец от тримесечието,в който е бил полаган нощният труд,до 18.12.19г.в размер на общо 283,85лв.,заедно със законната лихва върху главницата,считано от 18.12.19г.до окончателното изплащане и разноските по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт,тъй като е постановен в противоречие с материалния закон.Иска се отмяна на решението и постановяване на ново,с което исковете да се отхвърлят като недоказани по основание и размер или недоказани по размер,като на страната се присъдят направените разноски за двете инстанции. Неправилно е прието, че е 1 приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като в случая са приложими действащите в ЗМВР нормативни актове, посочени в жалбата, а именно Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.Излагат се подробни съображения в цитираната насока. Не е отчетено, че за положения труд е заплатено.Претендират се разноски пред двете инстанции,прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-Т.

Г. Д.,ЕГН-**********,в който се излагат подробни съображения, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд,след доказателства,намира за установено следното: преценка на събраните по делото

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела.Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания.Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция,като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Т. Г. Д. е предявил срещу ОД на МВР Пловдив иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2221,58лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 2219,706 часа за периода 01.12.16г.-30.11.19г.,получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,лихва за забава в размер на 205,65лв., законна лихва и разноски.Твърди,че е работил през процесния период на длъжност********** и на длъжност ************при ОДМВР-Пловдив на 12часови смени.За процесния период положил общо 1942 часа нощен труд,който,преизчислен с коефициент 1,143,възлизал на 2221,58лв.,която сума не била заплатена от работодателя.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника,чрез главен юрисконсулт П., с 2 който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на основание член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. и Наредба № 8121з36 от 07.01.2020 г. е бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос, но в тях липсват правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1.143, като за служителите на МВР е неприложим реда, предвиден в НСОРЗ.

С обжалваното решение,след като е приел,че не се спори между страните относно обстоятелствата,че ищецът е служител в ОДМВР-Пловдив, че е полагал труд на 12часови дежурства и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време - тримесечно, съдът е счел,че исковете са основателни.

По отношение доводите във въззивната жалба,следва да се отбележи следното:

Член 187,ал.1 от ЗМВР претърпя законодателно изменение,като считано от 12.07.2020г. е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата следва да се прилага субсидиарно до 11.07.2020 г., т.е. за целия исков период.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според разпоредбата на чл.187 от ЗМВР, действала през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР – ред. ДВ бр.81/2016 г.). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР - същата ред.). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР – посочената редакция). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото 3 отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР – редакцията в сила към исковия период). През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отменена с §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020г. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. , за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В посочената наредба липсва изрично правило,аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Според чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове,т.е.липсва специално правило, което да определи методология за преобразуване на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение на жалбоподателя - ответник е,че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата,тъй като се касае за специална уредба.Това възражение настоящата инстанция намира за неоснователно.

Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение при липса на изрична разпоредба в ЗМВР по отношение на тях.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.Действително,в действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, 4 бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но,доколкото няма изрично уредено нещо друго,ЗДСл намира субсидиарно приложение.Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл,минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители,размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.

Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство , и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.