Решение № 33 от 25.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пазарджик, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20235200900031 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск о т М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № ***, чрез адв. К. Д. от АК-Л., срещу „Застрахователно дружество Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 07.10.2022 г. по вина на П. Р. М., като водач на л. а. Ф. П., рег.

№ ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

На 07.10.2022 г., около 17:50 ч., в с. З. П., област Л., на ул. „О.“ № **, е възникнало ПТП, при което водачът на л. а. Ф. П., рег. № ***, П. Р. М., при предприемане на забранена маневра изпреварване удря извършващия по това време маневра завой наляво л. а. С. **, рег. № ***, управляван от ищеца.

Твърди се, че на водача на П. е съставен акт по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. При пристигането на медицинските лица ищецът не се оплакал от болките в гърдите, тъй като бил здравно неосигурен, поради което не му бил направен обстоен преглед. Затова и не бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а обичайния протокол за ПТП. Поради засилване на болките, на следващия ден - 08.10.2022 г. ищецът направил рентгеново изследване в МБАЛ - Ч., което установило счупване на латералния край на 1 лява ключица, както и 7-мо и 8-мо ребро в лява гръдна половина. В първия работен ден - на 10.10.2022 г. ищецът посетил и лекар - ортопед, който потвърдил диагнозата. Излага, че снимките от проведеното рентгеново изследване останали при ортопеда, но когато ги потърсил по-късно, същите не могли да бъдат намерени. Сочи, че е отправил претенция пред застрахователя, който отказал изплащане на обезщетение. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователна компания Бул инс“ АД, чрез адв. М. Г. е подал отговор на исковата молба. Не се оспорва застрахователното правоотношение между водача на л. а. Ф. П. и ответното дружество. Оспорва се, че ищецът е пострадал, тъй като липсва протокол за ПТП с пострадали лица. Още повече се твърди, че в случая били налице счупване на ребра, което е налагало образуване на досъдебно производство. Твърди се, че дори и да е получил травматичните увреждания, описани в исковата молба, то те не са от ПТП от 07.10.2022 г. На следващо място се навежда възражение за съпричиняване, като се излага, че вина за инцидента има и ищецът, който е отнел предимството на водача на П.. В частта причини и обстоятелства за ПТП констативният протокол няма материална доказателствена сила, тъй като самото ПТП не е настъпило пред длъжностното лице, съставило протокола. Възразява се и срещу претендираната сума за обезщетение, като неотговарща на справедливостта.

Излага се, че при спешно състояние проведените изследвания и прегледи в спешно отделение не се заплащат от пациента, поради което се оспорва изложеното от ищеца, че се притеснявал заради това, че не бил здравно осигурен. Оспорва се амбулаторния лист с разчетените резултати от рентгеново изследване, като се твърди, че не е съставен от д-р А. Й., респ. отразеното в него не отговаря на истината. Твърди се, че рентгеновите изследвания се пазят за продължителен срок на дигитален носител (CD), респ. непредставянето им от ищеца означава, че такива не са правени. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Няма подадена допълнителната искова молба, с което двойната размяна на книжа е преустановена.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на 2 законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на иска – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 27.10.2022 г., респ. ответникът е отказал определяне на обезщетение. Искът е предявен на 10.02.2023 г.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между водача П. Р. М. , управлявал л. а. Ф. П., рег. № ***, и ответното дружество е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“, както и че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал.

3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 27.10.2022 г., респ. ответникът е отказал определяне на обезщетение.

От събраните гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят П. Р. М. дава показания, че е участвал в процесния инцидент. Свидетелят не си спомня основни обстоятелства от пътната ситуация, като например, че пътното платно е от две ленти, той заявява, че са три. Излага, че настига един автомобил и дава мигач, за да го изпревари, като точно когато се изравнил с този автомобил, от другата дясна лента друг автомобил без да дава мигач му пресякъл пътя, за да влезе в къщата си отляво. Твърди, че го ударил съвсем леко в задната част, в задния стоп (ударът е отпред вляво), след което удря буса.

Свидетелят Т. Х. И., живееща на съпружески начала с ищеца, дава показания, че катастрофата станала пред дома, където живеят в с. З. П.. След удара свидетелката излязла и видяла ищецът силно притеснен и плачещ. Не се качил в линейката понеже нямал платени осигуровки. Вечерта започнал да се оплаква, че го боли рамото и на следващия ден отишъл на преглед в Ч..

Лекарите му казали да си почине около 10-15 дни. Бинтована му била ръката, но не с гипс. След инцидента бил ******. Твърди, че 15 дни свидетелката му помагала в битовите нужди – ******* и т . н.

По делото е приложен съставен от служител при РУ - Я. Протокол за ПТП № **, в който е описано, че на водача П. М. е съставен АУАН **, а видно от писмо на РУ – Я. при ОДМВР – Л. се установява, че по конкретния 3

АУАН е издадено Наказателно постановление № **** г., което не е обжалвано и влязло в сила, като глобата по него е платена (л. 137 от делото).

Съдът е приел амбулаторен лист от 10.10.2022 г., съставен от д-р А. Й.

– ортопед, който ответникът е оспорил като неистински документ относно автентичност на подписа и вярност на същия досежно констатираните от лекаря фрактури на ключица и ребра . На това основание и доколкото се касае до официален свидетелстващ документ, съдът е открил производство по чл.

193 от ГПК, като на основание чл. 194, ал. 1 от ГПК проверката истинността на документа е извършена ч р е з експертиза и чрез сравняване с други документи – в частност съдът е изискал от Отделението по образна диагностика в МБАЛ Ч. АД рентгенови изследвания на ищеца, но същите не бяха представени от болничното заведение.

От изслушано т о заключение по допуснатата Комплексна САвТМЕ, изготвена от вещи лица автоексперт инж. В . М. и д-р П. М. се установява следното:

Медицинска част:

Вещото лице д-р М. описва, че непосредствено след инцидента ищецът е бил прегледан от екип на Спешна медицинска помощ, при което не били установени отклонения в здравето и е записана диагноза: „Клинично здрав“.

Във връзка с описаните в амбулаторния лист от 10.10.2022 г., съставен от д-р А. Й. констатирани счупвания в латералния край на лява ключица, без дислокация и фисурни линии на седмо и осмо ребро вляво, при извършения от вещото лице личен преглед за целите на експертизата и назначен КТ на гръден кош от 14.12.2023 г. не са установени калуси по костите, образуващи гръдния кош, както и патологични отклонения на вътреградните органи.

Обяснено е, че при счупване на костите, те могат да зарастнат първично, без образуване на калус, но затова са необходими две условия: разстоянието между фрагментите на фрактурата да е по-малко от 0.1 мм и второ – да няма подвижност между фрагментите. При счупване на ребра второто условие е неизпълнимо поради акта на дишане. Същото важи и за ключицата, имобилизирана с мека превръзка. Следователно би трябвало да останат калуси вследствие на констатираните счупвания. С оглед на прегледаната медицинска документация експертът приема, че от настъпилото ПТП и съобразно неговия механизъм ищецът е получил контузия в областта на лявото рамо и лявата гръдна половина, но получените увреждания са мекотъканни и са оздравели без остатъчни явления за период от около 3 седмици. При изслушването си вещото лице коментира, че ако е имало ключично счупване се поставя ортеза, която макар и също да представлява мека имобилизация, същата държи опъната костта, за да може да зарастне в обичайния си вид, като същата се носи 1 месец, а общото възстановяване 4 продължава около 2-2,5 месеца, каквито данни по делото няма.

Автотехническа част:

Първоначално вещото лице се е водило по описаното в протокола за ПТП място на произшествието в с. З. П., област Л., на ул. „О.“ № **, като след допълнително изискана информация - съставените от полицейския служител снимки, приложени към протокола за ПТП се установява, че мястото е на ул. „О.“ № **.

Механизмът се описва по следния начин:

Управляваният от водача П. М. л. а. Ф. П. е изпреварвал движещия се в същата посока в дясна пътна лента л. а. С. **, управляван от ищеца М. Д.. В един момент последният внезапно е предприел маневра завой наляво (вероятно за да навлезе в имота си на ул. „О.“ № **, без да се убеди, че няма да създаде опасност за намиращият се по същото време в лявата лента (изпреварващ) автомобил. Ударът е настъпил в лявата лента за движение – л. а. Ф. П. е бил изцяло в лявата лента, движейки се напред, докато л. а. С. ** е навлязъл косо, частично до средата на лявата пътна лента, завивайки наляво.

Пояснява се, че л. а. Ф. П. с водач П. М. се е намирал в лявата лента, предвид предприетото изпреварване, което действие вещото лице тълкува като позволено, с оглед наличната хоризонтална маркировка, която 60 метра и повече преди мястото на удара е била единична прекъсната линия, незабраняваща пресичането й. Прави се извод, че инцидентът е бил предотвратим, ако водачът М. Д. не бе предприел маневрата завой наляво в момент, когато това не е безопасно, а беше пропуснал движещия се в изпреварващата лента автомобил на П. М.. Водачът Д. е бил длъжен при предприемане на маневрата да се убеди, че няма да попречи на движещия се зад него автомобил.

Съдът не кредитира извода на автоексперта, че водачът М. е имал право да изпреварва, доколкото същият противоречи на представената снимка във второто (коригирано) заключение (на стр. 6 от същото), видно от която преди мястото на инцидента (отразено с жълт кръг) пътният участък е разделен от двойна смесена линия, непрекъсната за движещия се в дясната лента водач П. М. – обстоятелство, което е отразено в протокола за ПТП.

Заблуждението на вещото лице най-вероятно идва от снетата снимка по първото заключение (стр. 5 от него), която обаче изследва друг участък от пътя, който не е процесният – ул. „О.“ № **. Наред с това, изводът на автоексперта, че водачът на л. а. П. е предприел изпреварване преди повече от 60 метра преди мястото на инцидента (където е позволено изпреварването) не почива на обективни данни и по същество представлява предположение.