Решение № 47 от 05.05.2025, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Административно наказателно дело 115/2025
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 05.05.2025
- Състав
- ВЛАДИМИР ТОДОРОВ КАРАГЬОЗОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 155, ал. 1, т. 22 · Закон за водите
- чл. 200, ал. 1 · Закон за водите
- чл. 200, ал. 1, т. 31 · Закон за водите
- чл. 200, ал. 4 · Закон за водите
- чл. 201, ал. 2 · Закон за водите
- чл. 13 · Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Нови пазар, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Административно наказателно дело № 20253620200115 по описа за 2025 година
Подадена е жалба на основание чл. 59 от ЗАНН от Областна администрация Шумен, ЕИК 127070650, представлявано от областен управител на област Шумен – К.И. против наказателно постановление № 11 от 26.02.2025 год. (НП), издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл. 200, ал. 4 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ на Областна администрация Шумен е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за неизпълнение на предписание на контролен орган, дадено по чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите .
В депозираната жалба се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно с оглед несъобразяване с реалните причина за неизпълнението и проявената процесуална активност от санкционирания субект. Твърди се, че за областния управител е налице невъзможност за изпълнение, както на предписанията на Басейнова дирекция “Черноморски район”, така и на законово предвидените му задължения по чл. 138, ал. 4, т. 5 ЗВ, тъй като от една страна не се отпускат средства по бюджета на областната администрация, а от друга – не са одобрявани средства от МКВПМС, въпреки ежегодно подновявани искания по реда на чл. 13 от Правилника за организацията и дейността на междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС. Излага се, че ежегодно областният управител на област Шумен предприема действия за осигуряване на необходимите средства за осъществяване на дейностите по поддържане проводимостта на речните легла, но не е отпусната сума от първостепенния разпоредител за това.
1
Предвид обстоятелството, че областните администрации, респ. областните управители са второстепенни разпоредители с бюджета към МС, без санкцията му е невъзможно възлагане, извършване и заплащане на всякакъв вид дейности, извън одобрените по бюджета за съответната година. За посочения участък било подадено искане за финансиране, както до МС с изх.
№ 03-00-35/7 от 19.09.2023 г., така и до МВКВПМС с изх. № 03-00-35/4 от 19.09.2023 г., като след получаване на обжалваното наказателно постановление било подадено и изрично искане само до Междуведомствена комисия с изх. № 03-10-1/11 от 31.03.2025 г. за получаване на допълнително финансиране от Комисията, с оглед невъзможността за предоставяне на средства от МС. Сочи се също, че въпреки реалната фактическа обстановка областният управител е извършил възможните от него действия и е предприел активност пред компетентните органи за осигуряване на финансиране. Налице е непрецизна правна квалификация и неяснота относно вмененото нарушение с оглед липсата на идентичност в нарушената разпоредба указана в АУАН и процесното НП. Неточно е и посочването на датата на нарушението, обуславящо наличието на съществено процесуално нарушение, което води до невъзможност да се упражни правото на защита. Установеното нарушение е неконкретизирано и неясно, като се омаловажава обективната безвиновна невъзможност за изпълнение на предписанието като изключващо или смекчаващо обстоятелство. Жалбоподателят намира, че се санкционира нарушение, за което вече е наложена санкция с влязло в сила НП № 42 от 03.04.2024 г. Наложеното наказание е несправедливо, тъй като не съобразява множеството смекчаващи обстоятелства – неясната категоризация на участъка, ограничените възможности за финансиране, предприети действия за сдобиване с финансиране за изпълнение на предписанията на компетентните органи.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител – юрисконсулт Г. Р..
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представители – стр. юрисконсулт К. Г. и юрисконсулт С. С..
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.09.2024 г. от експерти на БДЧР била извършена контролна проверка на обект – некоригиран участък от река Крива, след язовир „Нови пазар – 1“, до град Нови пазар, при мост на стопански път, с географски координати N 43°21'57,0“ и Е 27°10'58, 3,22“, община Нови пазар, област Шумен, извън регулация, с дължина на участъка 1 500 м. на 500 м. след язовира до началото на град Нови пазар, извън урбанизираната територия на община Нови пазар, който участък бил определен като критичен район със значителен потенциален риск от наводнения.
При извършената съвместна проверка, документирана с Констативен 2 протокол (КП) № Ш - 308/12.09.2024 г., било констатирано, че предписанието, дадено с писмо изх. № 08-00-1183/А86/18.01.2024 г., за посочения в НП участък от р. Крива, не е изпълнено и е налице неизпълнение на предписание на контролен орган по чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ . Установено било, че жалбоподателят не е изпълнил даденото му предписание с писмо изх. № 0800-1183/А86/18.01.2024 г., пораждащо задължение в срок до 30.06.2024 г. да почисти и осигури нормална проводимост на гореописания участък посредством извършване на почистване от храстовидна и дървесна растителност, и паднали клони в речното легло. Като лице, отговорно за изпълнение на предписанието, бил посочен Областният управител на Област Шумен. С писмо с изх. № 03 – 00 – 35/16 от 24.06.2024 г. е поискано удължаване на срока за изпълнение на предписанието, като същото било отказано. Поради това срещу жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 239 № 001482/11.10.2024 г. за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 31, във вр. с чл. 155, ал.
1, т. 22 от ЗВ. В определения от закона срок последният предявил възражение срещу АУАН с доводи, че неизпълнението на предписанието е по обективни причини, доколкото не било осигурено финансиране за осъществяването му, въпреки процесуалната активност на областния управител, а установеното нарушение вече е било предмет на санкция. След преценка на събраните доказателства по преписката и направеното възражение, наказващият орган издал процесното НП.
Безспорно се установява, че на 18.01.2024 г. на санкционираното лице е дадено предписание за почистване на участък от поречието на р. Крива и е определен достатъчно дълъг срок, а именно до 30.06.2024 г., за неговото изпълнение, което към момента на извършване на контролната проверка – 12.09.2024 г., не било сторено. Неизпълнението на предписанието довело до издаване на АУАН и атакуваното НП.
В хода на съдебното производство бяха разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Д. Т. Ч., както и свид. М. П. П. – свидетел по връчване на акта. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, както и от гласните доказателства, приобщени по делото.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът приема, че както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, водещи до отмяна на санкционния акт. АУАН и НП съдържат всички визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Описаните в акта за установяване на административното нарушение факти са възпроизведени изцяло в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са подведени под правилната правна квалификация. Не се констатира неяснота при определяне 3 адресата на задължителните предписания и санкционирания субект.
Обжалваното наказателно постановление на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от ЗВ , а АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 1, във връзка с чл. 200, ал. 1 от Закона за водите, видно от Заповед № 97 от 01.07.2024 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.
Административнонаказателното производство се е развило в сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в нужната степен, още повече, че и преди такова нарушение, изразявващо се в бездействие е констатирано за същия участък.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ , Директорът на Басейнова дирекция изпълнява държавна политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон.
Безспорно в случая, от Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“, е дадено задължително предписание за почистване и осигуряване на проводимост на участък от река Крива след язовир „Нови пазар – 1“ до гр.
Нови пазар, което не е изпълнено. Неизпълнението представлява нарушение п о чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ . Нормата на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ , освен санкционна, е и материална и с посочването й в атакуваното наказателно постановление, вмененото нарушение се явява надлежно мотивирано. От обективна страна нарушението е налице през целия период, който започва да тече след изтичане на срока, в който задълженият субект не е изпълнил задължението си и продължава, докато не бъде прекратено, поради което правилно като дата на нарушението е посочена датата, на която е констатирано. От материалите по делото се установява по несъмнен начин, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че той не е изпълнил посоченото по-горе предписание.
По съществото съдът намира, че Областна администрация Шумен е нарушила разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ , тъй като на 30.06.2024 г. вмененото й предписание не било изпълнено, което било надлежно констатирано от контролните органи на 12.09.2024 г. Въз основа на това следва да се приеме, че правилно е ангажирана имуществената отговорност на санкционирания субект по реда на чл. 200, ал. 4 от ЗВ, във връзка с чл. 200, ал.
1, т. 31 от ЗВ и е определен размер на имуществената санкция в законоустановения минимум (от 1 000 лв. до 50 000 лв.), което обуславя потвърждаването на НП като правилно и законосъобразно.
Настоящият съд намира за неоснователен довода на жалбоподателя относно липсата на доказателства, обосноваващи наличието на визираното в 4
АУАН и НП нарушение. Направеното възражение, че не били осигурени финансови средства за изпълнение на предписанието, е ирелевантно по отношение съставомерността на санкционираната деятелност, доколкото се касае за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила административен акт – задължително предписание, дадено от компетентен орган на изпълнителната власт. По делото липсват каквито и да е доказателства, сочещи, че предписанието е оспорено от техния адресат в законоустановения срок. При това положение, същото се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение, респективно – при неизпълнение се следва предвидената от законодателя санкция. Същевременно неизпълнението на предписание води до висок обществен риск и същото не може да бъде поставено под условие, че липсват финансови средства. Не могат да бъдат споделени доводите, свързани със субективния елемент, доколкото с НП е наложена имуществена санкция, която по дефиниция се прилага в и случаите на безвиновна отговорност при неизпълнение на задължение.
Въз основа на изложеното настоящият състав приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното НП е неоснователно.
Липсва основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установи нарушението да е с по-ниска степен на обществена опасност от сходните нарушения. От съществено значение при преценка тежестта на нарушението е обстоятелството, че независимо от изминалия период от време, след изтичане на дадения срок за изпълнение на предписанията, към датата на проверката, не са започнали дейностите по почистване от храстовидна и дървесна растителност, и паднали клони в речното легло в посочения участък.