Решение № 59 от 13.05.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Бургас , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20212100500512 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по две въззивни жалби, предявени от всяка от страните срещу Решение № 260096/18.01.2021г., постановено по гр.д.

№ 947/2020г. по описа на РС-Бургас.

Въззивна жалба е предявена от ищцата Н. Е. Д. срещу Решение №

260096/18.01.2021г., постановено по гр.д.№ 947/2020г. по описа на РС-Бургас в частта, с която е отхвърлен иска й за сумата над 3000 лева до претендираните 10000 лева срещу ответната Община-Бургас, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука от 12.12.2019 г. ,представляващо падане след стъпване върху тротоарна плочка пред бл.** в ж. к. „ ***“ в гр. Б., находяща се на тротоарно платно , в следствие на което претърпяла счупване/фрактура на основата на пета метатарзална кост на десния крак в областта на стъпалото, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на индидента-12.12.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението.

Въззивна жалба е предявена от Община-Бургас , представлявана от Кмета Димитър Николов, срещу Решение № 260096/18.01.2021г., постановено по гр.д.№ 947/2020г. по описа на РС-Бургас в частта, с която предявеният от ищцата Н. Е. Д. иск по чл.45ЗЗД срещу Община-Бургас е уважен за сумата от 3000 лева, представляващо обезщетение за 1 претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука от 12.12.2019 г. ,представляващо падане след стъпване върху тротоарна плочка пред бл.** в ж. к. „ ***“ в гр. Б., находяща се на тротоарно платно, в следствие на което претърпяла счупване/фрактура на основата на пета метатарзална кост на десния крак в областта на стъпалото, на основание чл. 49 вр. чл.

45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на индидента-12.12.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението.

Във въззивната жалба на Н.Д. се изтъкват доводи за неправилно занижаване от районния съд размера на обезщетението,макар да било прието, че ищцата по никакъв начин не съпричинила настъпването на вредоносния резултат; обсъдени са показания на разпитани по делото свидетели, изтъкнати са съдебни решения по сходни дела, моли се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер от 10 000 лева- т.е. за сумата от 7000 лева, за която част исковата претенция е отхвърлена.

Във въззивната жалба на Община-Бургас се изтъкват доводи и съображения за неправилност , необоснованост и незаконосъобразност решението на БРС в уважаващата иска част, основани на доводи за неправилна преценка от районния съд на доказателствата по делото; за липса на специални знания на съда ,чрез които да определи степента на увреждане на здравето и прогнозата за развитието на страданието, поради което съдът следвало СЛУЖЕБНО да допусне медицинска експертиза на разноски на ищцата.При положение, че по делото нямало назначена съдебно-медицинска експертиза, то по делото не се установили категорично от медицинска гледна точка обстоятелства, изтъкнати във въззивната жалба и според Община-Бургас: от съществено значение за правилността на решението в уважаващата иска част. Обсъдени са събраните по делото доказателства, анализират се гласните доказателства по делото , като се изтъква, че липсвали доказателства за установяване характера и интензитета на претърпените болки и страдания .Излагат се доводи за липса на доказателства за ширината и дължината на тротоарното платно, на параметрите на тротоарната плочка ,което се отразявало на установяването на причинна връзка между деликта и причинените страдания.Твърди се, че районният съд не обсъдил обстоятелството- кой е задължен да възстанови тротоарната настилка в първоначалния й вид; не били обсъдени писмени доказателства за възлагане на дейности по поддържане на вертикалната планировка пред вх.*,бл.**, к-с“***“,гр.Б.Изложени са подробни и обстоятелствени доводи относно определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, като се сочи, че възстановяването на ищцата приключило в рамките на сравнително кратък период, в домашни условия, без болнично лечение, без оперативни и медицински интервенции, поради което се счита, че определеният размер на обезщетение от 3000 лева бил несправедлив.Моли се отмяна на решението в уважаващата иска част, включая и в частта за присъдените в тежест на Община-Бургас разноски по първоинстанционното производство и постановяване на решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.

По въззивната жалба на Община-Бургас е постъпил писмен отговор от въззивницата- 2 ищца чрез процесуален представител адвокат Здравко Жильов, в който заявява подробни и обстоятелствени съображения за неоснователност на същата.

Писмени отговори по всяка от въззивните жалби не са предявени от третите лицапомагачи на страната на ответника по делото, а именно: „РИС“ ООД с ЕИК: 103780688 със седалище и адрес на управление: гр.Марна ,ул.“Марин Дринов“№42; „АНДОНОВ И СИНОВЕ ДИЗАИН“ ООД с ЕИК: 102130449 със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,ул.“Македония“№ 28,ет.4, и „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД с ЕИК: 204342601 със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Велико Търново“№ 27. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на „АНДОНОВ И СИНОВЕ ДИЗАИН“ ООД- адвокат Тетрадова, заявява становище за неоснователност въззивната жалба на въззивницата-ищца.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т. д. № 1/2013г на ОСГТКт. 1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответната Община-Бургас за заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества на една вещ- общински път/тротоар/, а причинени вследствие неправилната експлоатация на вещта, което е довело до увреждането на ищеца. Т. е. касае се за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, които се дължат на неправилна поддръжка, съхранение или обезопасяване на вещта и в такъв случай отговорността на нейния собственик е по чл. 45, съответно 49 от ЗЗД- за виновно бездействие за отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.

Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС № 7/1958г отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

От показанията на свидетеля М. И., съсед на ищцата и непосредствен очевидец на събитието се установява, че на 12.12.2019г. около 7: 50 сутринта, ищцата Н.Д. излязла от жилищния блок с адрес :гр.Бургас,к-с“***“,бл.**,вх.*,ет.*, с голямото си дете/ на * години/, 3 за да го води на детска градина. Свидетелят М. И. също водел детето си на градина, като ищцата Д. вървяла пред него със своето дете.След като Н. слязла от площадката пред блока и стъпила на тротоара, плочката на тротоара хлътнала, крака на Н. се заклещил ,като обувката й останала между двете плочки. Николина паднала на земята с детето.Свидетелят Иванов помогнал на Н.Д. да се изправи, тя изпитвала големи болки- не можела да стъпва на крака си; свидетелят завел Н. в своя апартамент, където я оставил при съпругата си, а той завел двете деца на градина. След това завел с колата си Н.Д. до болница „Маджуров“ в гр.Бургас, като там се установило, че кракът на Н. е счупен. В болницата гипсирали крака на Н.; тя носила гипса около 25 дни,след това имало раздвижване и рехабилитация,като около 2 месеца Н.Д. била с болки; била и стресирана, защото от травмата не можела да се грижи за децата си , а мъжът й бил на такава работа, че не можел да й помага.

От показанията на свидетелката Д. Я.- ***** на ищцата Н.Д. се установява, че след инцидента свидетелката Я. останала при дъщеря си, за да отглежда децата и да помага на Н., тъй като тя не можела да си гледа децата. Свидетелката сочи, че къпела дъщеря си Н., защото тя/Н./ била с гипс, не можела да се обслужва, не можела да става. След като махнали гипса, Н.а започнала да се движи с патерици, но изпитвала болки в крака; постоянно пиела болкоуспокояващи.Според свидетелката Я. тогава Н. била в стрес, че не може да гледа децата си; детето,което било с Н. при инцидента, също било изплашено.

По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 261/2019г., издадено от д-р Галина Милена,началник-отделение по съд.медицина при УМБАЛ-Бургас АД, от което се установява,че при направена Ро графия на дясно ходило-две положения е налице фрактура в основата на пета метатарзална кост, с което е причинено трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.Съдебният медик установява, че увреждането „ … отговаря да е получено по време и по начин, както съобщава пострадалата при удар откъм плантарната повърхност на стъпалото“. Видно от амбулаторен лист от 13.01.2020г., на ищцата Николина са назначени физио-терапивтични процедури на общ брой 20.

Пред БРС е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице инж. Щерев по която установява, че тротоарната настилка пред площадката на блок **, вх.* в к-с“***“,гр.Б. не е стабилна, тъй като под плочката няма необходимата основа за това; в състоянието, в което е тротоарната настилка, същата не осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно предвижване по нея.Вещото лице сочи, че е видял в Община-Бургас разрешението за строеж, в което било записано, че тротоарната настилка следвало да бъде възстановена в първоначалния си вид; обаче не бил изискван детайл от строителния надзор и да се изпълни с подложка: например с пясък, и плочките да се наредят и да се фугират. В съдебно заседание пред БРС вещото лице Щерев категорично заявява, че тротоарът не е възстановен съобразно задължителното предписание и указание.

От анализа на писмените и гласни доказателства по делото по категоричен и безспорен начин се установява както факта на падането на ищцата на посочената дата и 4 място, така и обстоятелството че тротоарната плочка на посоченото място е клатеща се, без основа и нестабилна.

В този смисъл неоснователно е оплакването на въззивника-ответник за това, че инцидентът не е установен категорично като механизъм, както и че е налично съпричиняване на увреждането от страна на ищцата. Механизмът на увреждането е установен от разпита на непосредствения очевидец-свидетеля И., а със съдебното удостоверение на д-р Галина Милена също се установява механизма на настъпване на увредата,тъй като увреждането отговаря да е получено при удар откъм плантарната повърхност на стъпалото- т.е. не сочи друго основание за счупването, освен процесното.