Решение № 73 от 22.04.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Харманли, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20255630200617 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. А. Г., ЕГН: ********** от гр.Харманли, ул. „..., чрез адв.И.Д., против Наказателно постановление №25-0271-000981 от 18.11.2025година на Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят счита, че НП е неправилно, издадено при съществени процесуални правила и в противоречие със закона.

Наложеното наказание било несправедливо, не било извършено твърдяното нарушение.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.Д., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган /АНО/ Началник Група ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо към административнонаказателната преписка моли в случай, че НП бъде отменено да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличие на адвокатски хонорар, като при възможност същият да бъде определен в минимален размер.

Районна прокуратура Хасково, ТО – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по 1 делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 16.10.2025г., в 02:00 часа, в гр. Харманли на кръстовището, образувано от бул.

„България“ и бул. „Лозенград“, в близост до магазин „Силвана“, жалбоподателят Д. Г. управлявал лек автомобил марка „БМВ 530Д ХДрайв“ с рег. № ..., собственост на дхд, като използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, а именно рязко подаване на газ с цел контролирано поднасяне на автомобила (дрифт).

Съгласно декларация по чл.188 от ЗДвП от 28.10.2025г., Д. Г. е декларирал, че на посочената дата 16.10.2025г., около 02:00ч автомобилът се управлявал от него.

Налични по делото са обяснения от жалбоподателя, в които същият посочва, че управлявайки автомобила на баба си, подал газ, колата се завъртяла един или два пъти.

Съжалява, че изкарал автомобила извън контрол.

Налични по делото са и обяснения от лицата, пътували в автомобила с жалбоподателя Г., а именно от жс, кп, рр.

С оглед на така установеното е съставен АУАН серия GA № 3460257 от 28.10.2025г. от С. Д. – мл.пол.инспектор при РУ-Харманли за нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и е връчен на същия, с отбелязване „имам възражение срещу акта“.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №25-0271-000981 от 18.11.2025 е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата обстановка и самото извършено нарушение. С така извършеното АНО е приел за нарушен чл. 104б т. 2 от ЗДвП.

Предвид това и на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: "Глоба" в размер на 3 000 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН Серия GA № 3460257 от 28.10.2025г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя С. Д., Г. Н. и М. М. – служители на РУ-Харманли, чиито показания съдът кредитира с доверие като логични, последователни и вътрешно убедителни, още повече че единият от свидетелите – Г. Н. е била очевидец по време на извършване на самото нарушение, непосредствено възприела осъществявнето му. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП. От същите се установи, че процесният автомобил се завъртял три пъти на кръстовището, образувано на бул. „България“ с бул. „Лозенград“ срещу магазин „Силвана“ в гр.Харманли, след което водоачът продължил движението си в посока бул.

„Лозенград“. Непосредствено след това автомобилът отново се върнал, завъртайки се три пъти на същото място, след което водачът му се отправил в посока бул. „България“. В аналогичен смисъл са и показанията на свидетеля, ангажиран от страна на жалбоподателя 2 чрез разпита на свидетеля жс Спасов, който потвърждава, че колата, управлявана от Г., поднесла и се завъртяла един-два пъти, като според тези свидетелски показания това не било сторено от жалбоподателя умишлено. В противоречие с така установените факти и събрани по делото доказателства са показанията на свидетеля кпп, ангажиран също от страна на жалбоподателя, който заяви, че завъртане на автомобила не е имало, а единствено колата поднесла, поради което съдът не кредитира тези показания като достоверно отразяващи действителната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, вр. чл. 37, ал. 1, б. "б" и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, б. "а" от ЗАНН и предвид приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва по делото.

Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание по чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН. Според съда ясно и точно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Описана е фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено същото, вкл. точния механизъм на извършване на твърдените преднамерени извеждания от контрол на автомобила от жалбоподателя чрез превъртане задвижващите колела на автомобила, което пък е от значение за наличието на субективната страна на нарушението. Описанието на нарушението в АУАН и НП съответства на дадената правна квалификация на същото. Както АУАН така и НП са съставени и съответно издадени от компетентен орган в кръга на компетенциите му и в сроковете по ЗАНН. По същество жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 104б, т. 2 от ЗДвП "На водача на моторно превозно средство е забранено да: т. 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. " От своя страна разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда следното:

"Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

Извършеното несъмнено покрива признаците на това нарушение, т. е. правилна е правната квалификация на същото.

3

Имайки предвид така посочените разпоредби и установените по делото факти, съдът намира, че се доказа безспорно, че жалбоподателят на процесната дата и място е извършил, описаното в НП нарушение. Същият има качеството на "Водач" по смисъла на т.25, парг.6 от ДР на ЗДвП, съгласно която разпоредба водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, доколкото по делото е несъмнено установено, че именно той е управлявал процесното МПС, за което е налична и декларация по чл.188 от ЗДвП.

Мястото, на което е извършено нарушението – в гр. Харманли, на кръстовището, образувано на бул. „България“ с бул. „Лозенград“, в близост до магазин „Силвана“, покрива легалната дефиниция за път, дадена в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, а именно "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В подкрепа на изводите на съда за доказаност на нарушението и неговото авторство са както приетите по делото писмени доказателства, така и свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – С. Д., Г. Н. и М. М. – служители на РУ-Харманли, както и св.жс Спасов, ангажиран от жалбоподателя, чиито показания съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и вътрешно убедителни. Както вече се посочи по-горе, съдът не възприема за достоверно отразяващи действителната фактическа обстановка гласните доказателства, събрани на страната на жалбоподателя чрез разпита на свидетеля кпп, които са дадени от заинтересовано от изхода на делото лице (приятел на жалбоподателя) и са в противоречие с показанията на останалите свидетели по делото, и неподкрепени от други доказателства в тази насока. Именно поради това съдът не ги кредитира с доверие и не извлича изводи от тях досежно фактическата обстановка по делото и извършеното нарушение.

От друга страна безспорно се доказа, че жалбоподателят е подал рязко газ, завъртайки управляваният от него автомобил в кръг, като е сторил това няколко пъти. Така повишил оборотите на двигателя, с което превъртал задействащите колела на автомобила и преднамерено го извел извън контрол. Именно тези му действия с автомобила представляват действия с висока обществена опасност и свидетелстват за нерегламентирано ползването от страна на жалбоподателя, като водач на моторно превозно средство, на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това. Извършването на горните действия е показателно, че жалбоподателят ползва пътя, отворен за обществено ползване за цел, различна от превоза на хора и товари, и съответно говори за умисъл в поведението на жалбоподателя при извършване на описаното в НП нарушение.

Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл. 175а ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца. Тази санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания, 4 каквито са и наложени на жалбоподателя.

Съдът не намира процесното нарушение за маловажен случай. Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на ВКС). Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. Настоящият състав приема, че "маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.