Решение № 3669 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3669 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100511949 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.06.2022 год., постановено по гр.дело №64277/2020 год. по описа на СРС, ГО, 170 с-в, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 1 959.20 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца, в качеството му на застраховател по застраховка „Каско +“, застрахователно обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№******* и ликвидационни разноски, вследствие на реализирано на 24.01.2020 год. пътнотранспортно произшествие /ПТП/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2020 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 823.93 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не бил обсъдил и анализирал задълбочено събраните по делото гласни доказателства. Видно било от показанията на свидетелката Р.В. /водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№*******/, че процесният автомобил бил нарушил правилата за предимството. СРС бил кредитирал единствено заключението по съдебната автотехническа експертиза и то само в отделни негови части. Според вещото лице процесното ПТП било предотвратимо и за двамата водачи. Първоинстанционният съд не бил възприел установеното от вещото лице съпричиняване от страна на водача на лек 1 автомобил „Фолксваген Пасат“, който бил извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – не се бил съобразил с останалите участници в движението и в същото време бил навлязъл от път без предимство /ускорителна лента – изход от бул.“Цариградско шосе“/ на път с предимство /бул.“Брюксел“/, без да пропусне движещия се по него лек автомобил, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Показанията на свидетелката В. били точни и ясни – тя била очевидец на процесното ПТП, като не била заинтересована от изхода на спора, тъй като не била налице нито една от предвидените в чл.

500 КЗ хипотези. На следващо място сочи, че размерът на обезщетението бил завишен.

Вещото лице било констатирало, че за възстановяване на увредения автомобил били използвани части и детайли от употребявани автомобили /от вторичния пазар на авточасти/, но въпреки това калкулирал стойността на ремонта на база цени за нови части. Процесният автомобил бил на възраст над 7 години и следователно той можело да се отремонтира с части от алтернативни доставчици, както и с части, закупени от вторичния пазар за авточасти. Заключението било необосновано в частта му по въпроса за съответствието на уврежданията на процесния автомобил и механизма на ПТП. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен, евентуално – частично отхвърлен /с оглед релевираното възражение за съпричиняване/. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че по делото били доказани правопораждащите претендираното регресно вземане факти. Правилно въз основа на събраните гласни доказателства и заключението по съдебната автотехническа експертиза първоинстанционният съд бил достигнал до извода, че причина за настъпването на процесното ПТП е виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“. Вещото лице било посочило като единствена и възможна причина за настъпване на произшествието поведението на водача В., която не била положила усилия да възприеме дали дясната пътна лента за движение е свободна преди да извърши маневра за престрояване, както и че описаният от Р.В. механизъм на ПТП бил невъзможен, тъй като ако водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ бил навлязъл в пътното платно през забранената пътна маркировка, както твърдяла свидетелката, то характерът на настъпилите увреждания щял да бъде напълно различен от щетите, установени при процесното ПТП. В този смисъл обосновано СРС не бил кредитирал показанията на посочената свидетелка в частта им относно механизма на произшествието. Отделно от това по делото била представена и справка от Столична община относно организацията на движението в района на процесния участък, като според заключението по допълнителната съдебна автотехническа експертиза сблъсъкът между автомобилите бил настъпил в дясната пътна лента, където се движел застрахованото при ищеца превозно средство. Свидетелката В. била потвърдила, че е подписала протокола за ПТП /участник 1/, както и че не била обжалвала издаденото във връзка с процесното ПТП наказателно постановление. В този смисъл възраженията на ответника, в т.ч. това за съпричиняване, били неоснователни. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

2

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

Установено е по делото, а и не се спори, че на 31.01.2019 год. между ищеца и „М.“ ЕООД бил сключен валиден договор за имуществено застраховане „Каско +“, с обект лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№******* /собственост на застрахования – видно от представеното свидетелство за регистрация – част ІІ/ и със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 09.02.2019 год. до 23.59 ч. на 08.02.2020 год. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна прЕ.я в размер на 1 096.70 лв. на четири вноски /първата от които не се спори, че е била заплатена/

Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 24.01.2020 год. е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в гр.София, бул.“Брюксел“, с участието на горепосочения застрахован автомобил, управляван от А.П.Б. и лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№*******, управляван от Р.М. В., за което на 09.07.2020 год. застрахователят /ищецът/ е изплатил на застрахования „М.“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 1 944.20 лв. /фактът на осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение не е бил спорен между страните/.

3

Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№*******, със срок на застрахователно покритие от 13.42 ч. на 10.09.2019 год. до 23.59 ч. на 10.09.20202 год., който покрива и отговорността на водача Р.М. В..

С регресна покана от 26.10.2020 год., получена на 27.10.2020 год., ищецът поканил ответника да му възстанови сумата от 1 959.20 лв., от която 1 944.20 лв. – заплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски. С писмо от 01.09.2020 год., получено на 02.09.2020 год., ответникът отказал да удовлетвори регресната претенция на ищеца.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с механизма на настъпването на процесното ПТП и чия е вината за неговото настъпване, респ. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат.

Настоящият съдебен състав приема, че събраните писмени доказателства, в т.ч. протокол за ПТП, в който е обективирана скица на произшествието и проект за организация на движението на бул.“Цариградско шосе“ в района на кръстовището на две нива и проект за рехабилитация на централни и локални платна на бул.“Цариградско шосе“ от страна на подлеза на бул.“Г.М.Димитров“ до надлеза на бул.“Ал.Малинов“, гласните доказателства чрез разпита на свидетелката Р.М. В., чиито показания следва да бъдат ценени само в частта им относно мястото и времето на настъпване на ПТП, поведението на свидетелката по време на произшествието и вида и мястото на уврежданията на двете превозни средства, като ясни, житейски логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, както и заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство първоначална и допълнителна съдебни автотехнически експертизи, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с вредите – доказано е, че процесното ПТП е настъпило на 24.01.2020 год. в гр.София, на бул.“Брюксел“, при движението на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ в дясната пътна лента с направление от бул.“Цариградско шосе“ към „Терминал 1“ на летище София, като при достигане на Монетния двор на БНБ водачът на попътно движещия се в лявата пътна лента лек автомобил „Фолксваген Поло“ предприел маневра смяна на лентата за движение и насочил превозното средство към съседната дясна лента, в резултат на което настъпил удар между двете превозни средства – в дясната пътна лента, реализиран с предна дясна част на лек автомобил „Фолксваген Поло“ по части от левия габарит на лек автомобил „Фолксваген Пасат“.

Не следва да бъдат ценени показанията на свидетелката Р.В. в частта им, в която същата описва поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ непосредствено преди настъпването на процесното ПТП, тъй като на първо място те се опровергават от отразеното в съставения протокол за ПТП /който е подписан от посочената свидетелка/, а на второ място не кореспондират с писмените доказателства по делото и заключенията по основната и допълнителната съдебни автотехнически експертизи, установяващи характера на 4 настъпилите увреждания по двете превозни средства и съответствието им с механизма на произшествието, отразен в протокола за ПТП, а именно, че дясната пътна лента не е била свободна към момента, в който свидетелката е започнала да осъществява маневра, свързана с навлизане в съседната /дясната/ пътна лента, а при навлизане на другия водач в пътното платно, по начина описан от свидетелката, уврежданията по автомобилите биха били различни, както обосновано е приел и СРС.

В този смисъл СГС приема, че по делото е доказано, че действията на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ – Р.В., съставляват граждански деликт. Същата е извършила нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани с осъществяването на маневри – нарушила е правилото на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Деянието на посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените увреждания на застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.