Решение № 1293 от 23.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110115322 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от Т. В. К. срещу П. Р. Б. за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено срещу ищеца наказателно производство за извършено на 23.09.2015г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила Присъда от 02.10.2018г. по НОХД № 10987 /2017г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, ведно със законната лихва от 18.10.2018г. /датата на влизане в сила на присъдата/ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Т. В. К. твърди, че на 03.04.2017г. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2263ЗМК-2790/15г. по описа на 02 РУ- СДВР, пр.пр. № 48119/15г. на СРП за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК. Сочи, че за престъплението, в което бил уличен се предвиждало наказание до три години лишаване от свобода. През юни 2017г. в съда бил внесен обвинителен акт срещу него и било образувано нохд № 10987/2017г. по описа на СРС, 12-ти състав. Поддържа, че на 02.10.2018г. с Присъда от същата дата по цитираното НОХД бил признат за невинен в това, че е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК и на основание чл. 304 НПК бил оправдан по повдигнатото обвинение. Сочи, че в продължение на година и половина бил обвиняем и подсъдим. Във връзка с незаконните действия на прокуратурата и разследващите органи- повдигане на незаконосъобразно обвинение, третирането му като обвиняем, както и внасянето на обвинителен акт и неговото поддържане в съда, претърпял значителни неимуществени реди, изразяващи се в сериозно засягане на личността и достойнството му на гражданин, както и понасяне на болки и преживяване на страдания.

Поддържа, че в резултат на незаконното му обвинение бил изпаднал в стрес и настъпила промяна в психическото му състояние, била уронена честта, достойнството и доброто му име. Твърди, че негови колеги, близки, приятели и познати започнали да се отнасят с подозрение към него, отбягвали го и се отдръпнали. Сочи, че по време на делото и преди това работел в Складова база 3 Илиянци като материално отговорно лице. След като му било повдигнато обвинение в резултат от стреса и депресията напуснал работа, тъй като не можел да се концентрира, а работата му се състояла в ежедневен отчет на пари. Искането 1 към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. Р. Б. от 29.05.2023г., с който се оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че ищецът не е ангажирал доказателства затова че действително е претърпял вреди, изразяващи се в засегнато добро име в обществото, накърнени чест и достойнство, че се е чувствал изолиран, ненужен, че приятелите му са започнали да го отбягват, както и че е спряло професионалното му развитие, че изпитвал безпокойство и несигурност, както и че те са пряк и непосредствен резултат именно от процесното обвинение. Не били ангажирани доказателства, че именно това дело било довело до нарушаване на ежедневния му ритъм на живот или да е ограничило по някакъв начин възможността му да реализира трудовите му права. Твърди се, че деянието му било срещу личността. Поддържа, че за отрицателната обществена нагласа спрямо ищеца и за спирането на професионалното му развитие били допринесли и други фактори, а не само настоящото обвинение. Не били представени доказателства органи на прокуратурата да били извършвали спрямо ищеца действия извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Сочи, че в Конституцията на Република България и в НПК било прогласено, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Прокуратурата не била разпространявала официално информация за воденето на наказателно производство срещу ищеца, поради което злепоставянето му в обществото, както и пред неговите близки и приятели, не било в резултат от действията на ответника. Ищецът не бил ангажирал доказателства за претърпени морални вреди като пряка и непосредствена последица именно и само от незаконното обвинение. Оспорват исковите претенции изцяло като недоказани.

Алтернативно оспорват размера на претендираното обезщетение като силно завишен.

Същият не отговарял на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България, както и на установената практика по аналогични случаи, вкл. и тази на ЕСПЧ. Поддържат, че независимо от тежестта на обвинението липсвали твърдения и ангажирани доказателства за друга взета мярка за процесуална принуда освен най-леката „подписка“, която по никакъв начин не му възпрепятствала трудовите задължения. Изложени са твърдения, че ищецът не е представил доказателства за датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е признат за невиновен, както и за твърденията си в исковата молба, както и за наличието на причинна връзка между претендираните вреди и незаконното обвинение. Сочи, че интензивността на отрицателното въздействие на повдигнатото обвинение по отношение на личността на ищеца е била ниска в сравнение с хипотезите на лицата, по отношение на които е взета и се прилага по-тежка мярка за неотклонение и/или има по-продължителен период на разследване. Поддържат, че при обсъждане на отражението, което конкретното наказателно производство е дало върху личността на ищеца следвало да се съобрази и наличието и на други наказателни производства, водени срещу ищеца в предишни периоди, което сочи на значително занижен интензитет на търпените вреди, а и до невъзможност за отграничаването на последните от кое точно обвинение по кое наказателно производство са настъпили. На следващо място е посочено, че оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Поради което оспорват иска и по размер като прекомерен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Възразяват срещу претендираното от ищеца искане за заплащане на лихви от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, тъй като лихвата се дължала за период не по-дълъг от 3 години назад от завеждане на исковата молба на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изложените обстоятелства в исковата молба не сочели на необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство следователно претенцията не била съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда.

Възразяват срещу претендираното от ищеца заплащане на разноски и адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като не били представени доказателства за упълномощаването по този ред- ищецът дали е бил безработен към момента на депозиране на иска, дали се е 2 намирал в роднински отношения с упълномощения адвокат и др. Искането към съда е да отхвърли предявения иск, евентуално да присъди обезщетение в значително по-нисък размер от претендирания.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.

На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно преследване за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал/ 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила Присъда от 02.10.2018г. по НОХД № 10987 /2017г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: повдигнато срещу него обвинение за извършване на престъпление, по което обвинение е бил оправдан с влязла в сила присъда; претърпени неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, по което е оправдан с влязла в сила присъда, размерът на вредите.

От приобщената по делото пр.пр. № 48119/2015г. на СРП, ДП № 226ЗМК2790/15г. на 02 РУ-СДВР се установява, че наказателното производство е образувано срещу ищеца Т. В.

К. за извършено от него на 23.09.2015г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.

1 от НК с Постановление за образуване на досъдебно производство от 11.11.2015г.

На 20.01.2016г. ищецът е разпитан като свидетел по образуваното срещу него наказателно производство.

На 23.01.2016г. е изготвена комплексна психиатрична и психологична експертиза на ищеца.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 03.04.2017г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че на 23.09.2015г. в гр. София, ж.к. Свобода, на спирката на автобус № 86 до бл. 30 чрез нанасяне на удар с чело в областта на носа е причинил на Румен Атанасов Георгиев лека телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на костите на носа, оток и две охлузвания на носната пирамида, което е причинило на Румен Атанасов Георгиев временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по хулигански подбуди – саморазправил се с Румен Атанасов Георгиев на публично място, като засегнал телесната му неприкосновеност, без да е предизвикан от него и при липса на лична причина за това му поведение – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.

130, ал. 1 от НК. С постановлението е взета мярка за неотклонение „подписка“ по отношение на ищеца. Постановлението е предявено на ищеца на 11.05.2017г. и на същата дата той е бил разпитан като обвиняем.

На 27.06.2017г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца Т. В. К. за описаното престъпление, въз основа на който е образувано НОХД № 10987/2017г. по описа на СРС, 12ти състав.

В проведеното на 17.10.2017г. открито съдебно заседание, ход на делото не е даден поради нередовно призоваване на подсъдимия. На 15.11.2017г., 12.02.2018г., 28.03.2018г., 12.06.2018г. и 02.10.2018г. по делото са проведени открити съдебни заседания, в които 3 ищецът е участвал лично в качеството му на подсъдим.

С Присъда от 02.10.2018г. съдът е признал Т. В. К. за невиновен в това, че на 23.09.2015г. в гр. София, ж.к. Свобода, на спирката на автобус № 86 до бл. 30 чрез нанасяне на удар с чело в областта на носа е причинил на Румен Атанасов Георгиев лека телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на костите на носа, оток и две охлузвания на носната пирамида, което е причинило на Румен Атанасов Георгиев временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по хулигански подбуди – саморазправил се с Румен Атанасов Георгиев на публично място, като засегнал телесната му неприкосновеност, без да е предизвикан от него и при липса на лична причина за това му поведение, и го е оправдал по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 18.10.2018г. след изтичане на 15-дневния срок за обжалването й.

Видно от гореизложеното, по делото е установен по категоричен начин фактът на образуване на наказателно производство срещу ищеца, а също така и фактът на неговото приключване с влязла в сила оправдателна присъда. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в случая П. Р. Б.. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. С влизане в сила на оправдателната присъда фактическият състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ е завършен и държавата носи отговорност за вредите от наказателното преследване, независимо от това дали отделни елементи от състава на престъплението са доказани в хода на съдебното следствие. В този смисъл възражението на ответника, че фактът на нанасяне на лека телесна повреда от ищеца бил доказан, но ищецът бил оправдан поради обстоятелството, че не се касаело за престъпление от общ характер, е ирелевантно за настоящото производство. Ответникът, в рамките на своите правомощия, е обвинил ищеца в извършено престъпление от общ характер и държавата е осъществила наказателно преследване срещу него за такова престъпление. След като законодателят е предвидил леката телесна повреда да се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е внесена, държавата не е имала основание да провежда наказателно производство срещу ищеца и обезщетението за понесените от ищеца вреди се дължи именно поради тази причина.